От Римската империя до наши дни: „Серумът на истината“ съществува

О ще от времето на Римската империя хората са знаели, че под влияние на наркотични вещества сме по-склонни да казваме истината. Оттук идва и идеята за термина "серум на истината".

Серумът на истината се отнася до редица променящи вещества, за които се предполага, че ще ви направят неспособни да лъжете, но в действителност нито едно не е достатъчно силно, за да завладее човешкото съзнание толкова здраво, че да направи невъзможно да се лъже.

Някои серуми на истината, като натриевия тиопентал, забавят скоростта, с която тялото ви изпраща съобщения от гръбначния мозък към главния. В резултат на това е по-трудно да изпълнявате високофункционални задачи, като например да се концентрирате върху една дейност и да вървите по права линия или дори да лъжете. Именно тази концентрация, която ви е необходима, за да измислите лъжа, серумът на истината премахва. Така че по този начин лъжата може да бъде по-трудна, но не и невъзможна.

Същото се случва, когато се унасяте и достигате до онова сумрачно състояние, в което сте между съзнанието и съня.

Както пише известният американски писател в "Тетрадката на Марк Твен" (публикувана посмъртно през 1935 г.): "Ако казвате истината, не е нужно да помните нищо."

Въпреки това няма начин да разберете дали някой наистина казва истината, никога.

Многобройни разкази и научни доклади сочат, че сме по-склонни да казваме истината под въздействието на серум на истината, но препаратите имат и други странични ефекти. Най-притеснителното сред тях е, че те могат да ви накарат да кажете нещо, за да угодите на някой друг, дори ако то не е вярно. Освен това, не само че серумът на истината не е чак толкова полезен, но и е незаконен при определени обстоятелства, включително при разпит.

Въпреки че много от първите наркотици, които ЦРУ, полицията и нацистките разпитващи са използвали през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век, все още съществуват, те имат други приложения, включително съставки в лекарства, които предотвратяват морска болест, и за смъртоносни инжекции.

Ето кои са най-разпространените вещества, променящи съзнанието и манипулиращи, които са били използвани като „серуми на истината“, представени от „Бизнес Инсайдер“.

• Натриев пентотал

Натриевият пентотал е вид барбитурат, който представлява серия от лекарства, които са депресанти на централната нервна система, разговорно известни като "даунъри". Даунърите забавят процеса на предаване на информация от тялото към мозъка и са често предписвани лекарства за облекчаване на болката, успокояване, отпускане на мускулите и понижаване на кръвното налягане.

Предозирането с барбитурати може да бъде смъртоносно и е довело до смъртта на редица известни личности като Мерилин Монро, Джуди Гарланд и Джими Хендрикс. Наркотикът е и един от първите, използвани в смъртоносни инжекции в САЩ, и най-често се прилага интравенозно.

До 2011 г. понякога се използва като анестетик, тъй като пациентите обикновено изпадат в безсъзнание в рамките на 30-45 секунди след приемането му. САЩ обаче са спрели да използват лекарството.

През 2011 г. италианската компания, която произвеждаше лекарството, обяви, че прекратява производството му. Компанията се притесняваше, че италианските власти ще го използват при екзекуции и в резултат на това САЩ загубиха единствения си жизнеспособен доставчик.

Все още има сведения за използването на това лекарство като серум на истината. През 2007 г. полицията в Ню Делхи, Индия, прилага натриев пентотал на богатия бизнесмен Мониндър Сингх Пандър и неговия слуга Суриндер Коли, които са заподозрени в прочутите серийни убийства в Нойда. Под въздействието на препарата те признават, че са примамвали деца в дома си, изнасилвали са ги и след това са ги убивали. Слугата Коли получава смъртна присъда и все още е в затвора, а Пандър получава седемгодишна присъда.

• Скополамин

Скополаминът е популяризиран за първи път от Робърт Хаус като серум на истината в началото на XX в. и е първото лекарство, приело името "серум на истината".

През 20-те и 30-те години на ХХ век някои полицейски управления в САЩ използват скополамин върху заподозрени лица, а в някои случаи съдиите разрешават показанията, които субектите дават, докато са под въздействието му.

Скополаминът е бил предпочитаният от мнозина наркотик за серум на истината по онова време, защото изтривал и паметта на субекта, така че той не знаел какво е казал след събуждането си.

Наркотикът се получава от семената на дърво, което местните жители в Колумбия, където расте, наричат "дървото, от което се напиваш". Макар че някои нацисти са го използвали при разпити, днес то се съдържа в много лекарства, за да помогне за предотвратяване на морска болест и треперенето при болестта на Паркинсон. Използва се и като наркотик за изнасилване при среща.

Скополаминът може да се приема орално чрез хапче или в един странен случай - като разтривка. В докладите се разказва за три млади жени в колумбийската столица Богота, които намазали с наркотика гърдите си, примамвайки мъжете да го оближат. След като мъжете ставали недееспособни, жените източвали банковите им сметки.

• Натриев амитал или амобарбитал

Натриевият амитал също е вид барбитурат или дрогиращо средство. Той е бил широко използван по време на Втората световна война като лекарство против тревожност за войници с психологическо разстройство, наречено "шок от снарядите". Но както всички лекарства от серума на истината, натриевият амитал е силно седативно средство и този страничен ефект, съчетан с нарушената координация и когнитивните нарушения, които предизвиква, е причината войниците да спрат да го използват.

Освен това натриевият амитал е силно пристрастяващ. Това лекарство понякога се използва за лечение на безсъние и често се прилага интравенозно, въпреки че може да бъде под формата на прах за перорален прием. Ако приемете твърде много от това лекарство, то може да бъде смъртоносно. Максималната доза за възрастен човек е един грам.

Този наркотик вече не се използва като серум на истината, тъй като субектите понякога развиват фалшиви спомени след факта.

• Етилов алкохол

Точно така. Алкохол!

Италианската фраза "In vino veritas", която на латински означава "Във виното е истината", се приписва на римския философ, известен като Плиний Стари.

Така че хората са знаели от около 2000 години за способността на алкохола да развързва езика.

Независимо дали го пиете до дъно или го приемате интравенозно под формата на чист етанол, етиловият алкохол може да ви направи по-склонни да разправяте тайните си.

Но както вероятно знаете, това не ви прави неспособни да изречете от време на време една малка бяла лъжа.

• Действат ли серумите на истината?

Както пише репортерът на „Вашингтон пост“ Дейвид Браун през 2006 г: "Отговорът изглежда е: Днес няма фармацевтично съединение, чийто доказан ефект да е последователно или предсказуемо подобряване на говоренето на истината."

Поради факта, че магическите способности на серума на истината изглеждат предимно измислени, американските съдилища в специални случаи са разрешавали използването им. Един от примерите е със заподозрян за стрелба в театър "Аурора", Колорадо, през 2012 г. - съдията разрешава използването на натриев пентотал, за да определи дали твърденията му за невменяемост са реални.

Според Марк Уилис, професор и експерт по история на биологичните оръжия и контрола на биологичните оръжия в Калифорнийския университет в Дейвис, това, че днес не съществува наркотик, който да предизвиква истината, не означава, че не може да има такъв в бъдеще.

"Съществуват голям брой невронни вериги, които сме на ръба да можем да манипулираме - неща, които управляват състояния като страх, тревожност, ужас и депресия", казва Дейвис през 2006 г. "Все още не разполагаме с рецепти за контролирането им, но потенциалът е ясно предвидим. Бих се учудил, ако не открием редица фармацевтични продукти, които биха били много полезни за разпитващите."

• Експеримент със серум на истината

За да разбере дали серумът на истината действа, телевизионният журналист Майкъл Мозли го изпита на собствен гръб през 2013 г. За да изследва натриевият тиопентал, едно от най-популярните лекарства за серум на истината, Мосли приема две различни дози от него. След прилагането на първата доза лекар попитал Мозли с какво се занимава и Мозли успял да излъже и да каже, че е световноизвестен кардиохирург. След по-малко от минута от прилагането на лекарството Мозли се смеел от лекото и опианено чувство, което според него изпитвал от лекарството. Според него усещането приличало на това да изпиеш чаша шампанско. След втората, по-голяма доза натриев тиопентал Мозли изпитал нещо, което не очаквал. Когато лекарят го попитал с какво си изкарва прехраната, той веднага отговорил:

"Аз съм телевизионен продуцент. Ами, изпълнителен продуцент, ами, водещ, някаква смесица от трите".

По-късно Мозли обяснил, че когато му задали въпроса, дори не му хрумнало да излъже, затова не го направил. Но дали това е доказателство, че серумът на истината действа? Не точно.

Един от най-големите проблеми при използването на серума на истината за разпит е топлото, приятелско чувство, което той създава у субекта към разпитващия го. В комбинация със състоянието на силна дезориентация това може да накара субекта да каже на разпитващия това, което смята, че той иска да чуе, което може да е вярно или не.

Отчасти това е причината, поради която всяко изявление, направено под въздействието на наркотик серум на истината, е недопустимо в съдилищата на САЩ и е така вече 60 години. През 1963 г. Върховният съд на САЩ постановява, че изявленията за признаване на вина, направени под влиянието на серум на истината, са "противоконституционна принуда", което застрашава правата на гражданите съгласно Петата поправка и следователно са недопустими.

Бъдещето на средствата за установяване на истината

Тъй като научаваме повече за мозъка и откриваме нови лекарства, може би сме на прага на нов вид средство за казване на истината и повишаване на доверието.

Един от най-новите медикаменти, изследвани за въздействието му върху истината, е окситоцинът, познат на родилките като питоцин.

През 2005 г. двама изследователи от университета в Цюрих проучват ефектите на лекарството, които насърчават доверието, като изследват 128 студенти, на някои от които е дадено да изпият окситоцин, а на другите - плацебо. Те били помолени да играят инвестиционна игра, в която трябвало да се доверят на непознат да им върне част от печалбата. Студентите, на които е даден окситоцин, са били по-доверчиви и са превели средно повече пари. По-важното е, че 45% от студентите, получили окситоцин, превели всичките си пари, показвайки максимално доверие, което е два пъти повече от студентите, приели плацебо.

Тези нови медикаменти, които повишават доверието, биха могли да бъдат следващо ниво на развитие на серумите на истината - те действително ще насърчават казването на истината, вместо просто да карат разказвача да казва каквото и да е, което прави разпитващия го щастлив.

Но не се притеснявайте твърде много - засега все още тайните ви са в безопасност!