Боянската църква – истински средновековен шедьовър

Б оянската църква „Св. Св. Никола и Панталеймон“ се отличава със своята уникалност и мистичност сред много други подобни паметници на културата, не само у нас, но и в цяла Европа.

Тя се намира в столичния квартал Бояна, в полите на Витоша, сред гъста и прохладна гора. Боянската църква е филиал на Националния Исторически музей, част от 100-те национални обекта на България и от 26 октомври 1979 г. е паметник на световното културно наследство в списъка на ЮНЕСКО.

От малка селска църква до истински световен шедьовър

Някога на мястото на Боянския шедьовър е имало малка селска църква, тъй като в миналото разбиранията били такива, че всеки град, село или махала е трябвало да има храм. Смята се, че тя е била построена около XI век. През 1257 г. на българския престол е избран за цар Константин Асен Тих, който дотогава е бил управител на град Скопие. За управител на Средец (София) той назначава своя братовчед севастократор Калоян. Именно той, както сочи надпис на старобългарски език е дарителят, който през 1259 г. дарява средства за изграждането на втората част на църквата – частта със стенописите.

Решението на Калоян да вложи пари и труд именно в тази църква, в това село, е че въздухът и видимостта по склоновете на планината са много по-добри от колкото долу в самата столица Средец. И така, през 1259 г. се появява този истински световен шедьовър. Благодарение на това свое начинание севастократор Калоян и съпругата му Десислава са именувани с почетната титла ктитори на храма. Ктитор идва от гръцки език и означава спомоществовател, човек дарил средства и земя за изграждане на църква, манастир или параклис.

Царица Елеонора спасява Боянската църква

Боянската църква е не много голяма, но изключително интересна двуетажна постройка, като вторият етаж е предназначен за семеен параклис, а първият - за крипта. Най-старата част на църквата датира от края на X началото на XI век, като представлява едноапсидна кръстокуполна сграда, чиито подпори са вградени и формират вписан кръст.

Църквата е разширена през XIII век от севастократор Калоян. Третата част е достроена от местните през XIX век.

След Освобождението селяните искали да разрушат вече съществуващата църква и на нейно място да построят нова, по-голяма. Тук обаче се намесва царица Елеонора, втората съпруга на княз Фердинанд I, и спасява Боянската църква. Това е и причината князът да направи красив парк около нея, като нарежда да се засадят множество дървета и храсти. След смъртта си през 1917 г. царица Елеонора е погребана в двора на Боянската църква, откъм южната страна на постройката.

Стенописите

Няма спор, че в архитектурно отношение Боянската църква е един шедьовър, но какво точно я прави световноизвестна и привлича вниманието на ЮНЕСКО?

Нейните стенописи. Те датират от 1259 г. и са доказателство за невероятните постижения на българската средновековна култура. Изображенията по стените на църквата са над 240 и се отличават със своята прецизност, внимание към детайла, индивидуалност и най-вече – майсторското пресъздаване на емоциите на всяко едно лице.

В първата част на храма, както в повечето подобни, е образът на Христос Вседържател (Пантократор). Под него в барабана са изписани образите на ангели и четиримата евангелисти – Матей, Марко, Лука и Йоан. В Боянската църква още има стенописи на Големите църковни празници, Страстите Господни, Благовещение, Влизане в Йерусалим, Успение Богородично и други.

Друга значима част от стенописите са на различни светци – Св. Димитър, Св. Св. Константин и Елена, Св. Дамян, Св. Козма и други. Широк интерес будят стенописите свързани със Св. Никола. Той е един от патроните на храма, освен това е и покровител на моряци, рибари, търговци и банкери. Боянските майстори са нарисували цели 18 сцени от житието на светеца. В тях се вижда колко реалистично художникът е пресъздал дори морската стихия. Изображението на Св. Иван Рилски, което се намира в предверието, също буди световен интерес, тъй като то е най-старото запазено такова на светеца.

Най-силно вълнение обаче предизвикват портретите на севастократор Калоян и съпругата му Десислава, както и тези на цар Константин Асен Тих и съпругата му Ирина. Те са изобразени в цял ръст. В ръцете си Калоян държи модел на църквата, който поднася на Св. Никола. Тези изображения са много ценни, защото са изпълнени много прецизно и са едни от най-старите запазени портретни изображения на исторически лица. Образът на Десислава излъчва спокойствие и финес.

На втория етаж на църквата също има запазени фрагменти от по-малки стенописи. Там се намира и изображението на другия патрон на Боянската църква – Св. Панталеймон, което е датирано от около XIV век.

Уникалността на стенописите от Боянската църква е световнопризната. При рисуването им си личи, че са използвани съвършени техники на изпълнение, психологическа сложност на всяко лице, реализъм, изтънченост и емоционалност.

Френският професор Грабар, който е един от първите, публикували статии и материали за Боянската църква, казва за стенописите: “Бояна е най-ценният български принос в средновековното изкуство“. Смята се дори, че стенописите на Боянската църква са предшественици на европейския ренесанс.

Несъмнено всеки си задава въпроса - кой или кои са авторите на тези уникални шедьоври? В научните исторически среди най-често се среща това, че авторът или авторите на стенописите са неизвестни и са обединени под общото название „Боянски майстор“. Да, обаче и това не е съвсем вярно.

Някои от художниците на изображенията са намерили начин да оставят своите имена, така че да се запазят векове наред.

При реставрационните дейности на външната западна стена се открива следният надпис: ‘‘Аз, Василий, писах (което значи рисувах)‘‘.

Друго име, което се среща сред стенописите, е Димитър. То е открито на меча на Св. Димитър, което е честа практика в художествените среди - творците да оставят своите имена на подобни места.

Дотук добре, имаме имената Василий и Димитър, а останалите?

За църква с такава площ обикновено се наемат няколко художници – първомайстор, калфа и един или двама ученици. Кои тогава са другите творци? Може би никога няма да разберем.

Реставрацията

Векове наред върху стенописите са се натрупвали различни замърсители – прах, влага, соли и други. През 1912 г. доктор Богдан Филов от Народния музей възлага задача на австрийския художник Йосиф Бала да реставрира църквата и нейните изображения. Няколко години по-късно Марин Георгиев завършва започнатото от Бала. През 1934 г. се налага нова реставрация, извършена от Кирил Цонев. През 1944 г. следва почистване на стенописите от Карл Йорданов.

През 1977 г. пък Боянската църква е затворена за посещения, за да се извърши пълна реставрация и консервация, разбира се по всички изисквания на ЮНЕСКО за запазване на автентичността на стенописите.

Туризъм и мерки за сигурност

Боянската църква е отворена за посещение от понеделник до неделя от 9 до 17:30 часа (зимно работно време ) и от 9:30 до 18 часа (лятно работно време). По време на коронавирусната пандемия, за да се спазват противоепидемичните мерки на територията на обекта се извършва дезинфекция 9-9:30 и 14-14:30 часа. Също така се влиза в определен час, който се дава на касата, в самата църква може да има по 7-8 човека и престоя и беседата им е не повече от 10 минути. В църквата носенето на маски е задължително, а в двора е по желание. Входният билет за индивидуални посетители е 10 лв, а за ученици и студенти – 2 лв. Има и комбинирани билети за Боянската църква и Националния исторически музей – 12 лв, и за Боянската църква, Националния исторически музей и Земенския манастир – 14 лв.

Входът е безплатен за хора със специални потребности и техните придружители, за деца в предучилищна възраст и всеки последен понеделник на месеца след 15:00 часа, както и на 18 май, когато е международният ден на музеите. На Деня на София – 17 септември и на Деня на Народните будители – 1 ноември е безплатно за ученици и студенти, а за всички останали е 1 лев входната такса.

Боянската църква е истинско съкровище, ценен средновековен паметник на културата и национална гордост със своите уникални стенописи. Ако все още не сте я посетили, направете го. Боянската църква почти няма аналог в Европа, а може би и в света. Дано успеем да я съхраним за идните поколения и векове.