С лед скандала с трансджендър участието в олимпийския бокс, темата за пол и секс в спорта очевидно ще вълнува масово обществеността още дълго време. Още повече, че днес участието си в Париж в категория до 57 кг. стартира и последната ни представителка Светлана Станева, която е в потока на една от двете "различни" дами в бокса Ю Тин Лин и при успех двете вероятно ще спорят една срещу друга по пътя към отличията.
(Видеото по-горе: "Тя блести и затова искат да я изгасят", смята лелята на трансбоксьорката от Алжир)
Преди това обаче е любопитно да направим бърза справка на историята на неуточнения пол в световния спорт, връщайки се близо век назад във времето.
Историята говори...
През 60-те години на миналия век СССР е абсолютен хегемон в Олимпийските игри, а двете му лекоатлетки - сестрите Ирина и Тамара Прес буквално са непобедими. Едната е в дисциплината хвърляне на гюле, другата - бягане с препятствия. Тамара печели титли в две последователни Олимпиади - в Рим (1960) и Токио (1964), не оставяйки абсолютно никакъв шанс на конкурентките си.
И тогава се случва неочакваното. През 1966 г. на Европейското по лека атлетика в Будапеща се въвежда секс-контрол, а две години по-късно на Олимпийските игри се въвеждат задължителни проверки за полова принадлежност. Абсолютните фаворитки обаче не са там. Никой не знае защо. Скоро идва новината, че са решили да прекратят кариерата си. Заедно с тях същото правят и редица други състезателки на Съветския съюз.
А още на следващите две Олимпиади, женските отбори на СССР буквално се провалят. И става ясно, че тестовете за полова принадлежност през 60-те са въведени именно заради подозренията, че страните от соц. блока масово използват мъже в женските дисциплини и с идеята да се спре тази практика.
Интерсексуалните в световния спорт
Още повече, че в световния спорт при жените отдавна се състезават... интерсексуални състезателки. И тук скандалът през 60-те отново е с участието на СССР и публикувана статия от известния по това време специалист по спортна медицина, професор Лудвиг Прокоп през 60-те. Тя е озаглавена "Хромозомите на спортните амазонки" и в нея австриецът посочва рускинята Александра Чудина, грабнала 3 медала на Игрите през 1952 г., като "спортист с разнопосочни полови признаци във физиологията си".
"Тя говори басово, пие наравно с мъжете и пуши папироси Беломорканал", разказва той в материала.
За да не решите, че всичко започва от онази година, всъщност отново се връщаме назад във времето, когато представителка на Германия буквално докарва до ярост Адолф Хитлер през 1936 г.
Скандалният случай е с представителката в скока на височина Дора Ратен, която остава четвърта в крайното подреждане на Олимпиадата в Берлин, но после на бял свят излизат подробности за физиологията й. Фюрерът е толкова бесен, че директно я изпраща на фронта да се сражава редом с мъжките си другари.
Подобни разкрития има и в други държави. От тях пострадват чешката лекоатлетка Зденка Коубова, полякинята Ева Клобуковска (два златни и бронзов медал на Европейското в Будапеща през 66 г. и бронз от Олимпиадата в Токио две по-рано), американката Елън Стивънс през 1966 година (злато) - като при нея е любопитно, че половата й принадлежност е разкрита едва след смъртта й, когато аутопсията показва, че е мъж.
По време на Летните олимпийски игри в Берлин през 1936 г. президентът на Олимпийския комитет на САЩ Ейвъри Бръндейдж изисква да се създаде система за проверка на жените спортисти.
Според статия в списание Time, той е почувствал нуждата от изясняване на "двусмислеността на пола", след като е наблюдавал представянето на чехословашката бегачка и скачачка Зденка Коубова (за която писахме по-горе) и английската състезателка по стрелба и хвърляне на копие Мери Едит Луиз Уестън. По-късно и двете лица се подлагат на операция за смяна на пола и законно променят имената си.
Но уточнявайки последното, минаваме и към куриозната ситуация как една жена постепенно се превръща в... мъж. Просто под влиянието на най-различни медикаменти (да си го кажем "анаболи") много от дамите променят физиологията си.
Куриозният случай на Андреас/Хайди Кригер
Тук вече се местим доста напред във времето с любопитния случай на .. Андреас Кригер. Само че през 1986 г., вече към края на соц. ерата, той се казва Хайди Кригер и е източногерманска състезателка по тласкане на гюле. Без да разбира, той редовно е инжектиран със стероиди в продължение на години, още от ранна 16-годишна възраст.
През 1986 г. печели златото на Европейското по лека атлетика, успявайки да изхвърли тежкото гюле на... впечатляващите 21,10 метра. Пет години по--късно на бял свят се появява книгата на Вернер Франк и Бригите Берендонк - "Допингът: от изследване до измама", в която се уточнява, че Кригер е взел почти 2600 милиграма стероиди през 86-та.
Хайди се пенсионира, признава, че преминава през "джендър дисфория" (мрачно и некомфортно настроение, причинено от неуточнената полова принадлежност), а през 97-а (вече над 30-те) официално се подлага и за операция за смяна на пола. Днес се казва Андреас и е женен за друга жертва на допинг от източногермански служители, бившата плувкиня Уте Краузе.
Началото на края
Съмненията, които поставят началото на бъдещата отмяна на правилата за задължителен тест за пол се породяват през 1985 г., когато лекоатлетката Мария Хосе Мартинес-Патиньо се проваля при проверката на Световните университетски игри в Кобе, Япония, след като вече е преминала теста на Световното първенство по лека атлетика през 1983 г.
Дискретно й е посочено да се оттегли заради резултатите си, което е често срещано явление сред атлетите, провалили се на тест за пол. Тя обаче отказва и това води до огромно обществено внимание към случая. Наема финландския генетик Алберт де ла Шапел за обжалване на решението пред ИААФ. Той отдавна твърди, че тестът Barr неправилно идентифицира интерсексуални жени. Засяга и тезата, че установяването на анормален полов хроматин и изключването на тези спортисти от женските спортни състезания нарушава техните права и причинява психологически вреди.
В крайна сметка, усилията им водят до възстановяване правата на Мартинес-Патиньо през 1988 г. Случаят й, публичното внимание, а по-късно и нейното застъпничество довеждат до премахването на тестовете за проверка на хромозомния пол.
Отмяната
От 1958 г. до 1992 г. всички спортистки преминават през задължителни тестове за проверка на пола, преди да им бъде позволено участие в състезание на ИААФ или МОК. Тестовете за определяне на пола Barr се провеждат чрез взимане на проби от вътрешната страна на бузата, за да се открият доказателства за ХХ хромозоми, което доказва, че атлетката е жена.
Този тест е проведен за първи път от ИААФ през 1967 г. на състезанието по лека атлетика за Европейската купа в Киев, Съветския съюз. На тези, които го минават успешно, са били предоставени сертификати за женственост, които са можели да използват на всички бъдещи международни състезания. Задължителните тестове за потвърждаване на пола са нещо обичайно и до края на 80-те години на ХХ в. не са много спортистките, които поставят под въпрос тази практика
През 1999 г. обаче се стига до официалната отмяна на тестовете за полова принадлежност от страна на Международния олимпийски комитет, тъй като етичният кодекс ги разглежда като недопустимо навлизане в личното пространство на състезателките. Така към момента организаторите имат право да правят подобни проверки само при съмнения за различен пол или наличие на мъжки хромозоми.
И понеже започнахме с бокса, то отново да уточним, че правилата на Световната боксова федерация са много по-строги и именно затова спечеленият бронзов медал на Шампионата на планетата през 2023 г. от Ю Тин Лин й бе отнет, а Хелиф дори не бе допусната да се състезава във финала. В Париж обаче, фактът, че се е провалила на тест за пол не е от такова значение.
Междувременно, ден след скандала, от Международната боксова федерация излязоха и с официално изявление по случая, припомняйки защо са дисквалифицирали двете горепосочени дами от Световното първенство миналата година.
"На 24 март 2023 г. IBA дисквалифицира спортистите Лин Ю-тинг и Иман Халиф от Световното първенство по бокс за жени на IBA, Ню Делхи 2023 г. Тази дисквалификация беше резултат от неуспеха им да изпълнят критериите за допустимост за участие в състезанието за жени, както е определено и определено в Правилата на IBA. Това решение, взето след щателен преглед, беше изключително важно и необходимо, за да се поддържа нивото на честност и най-голяма почтеност на състезанието.
Трябва да се отбележи, че атлетите не са преминали тестостеронов тест, а са били подложени на отделен и признат тест, при което спецификата остава поверителна. Този тест категорично показа, че и двете спортистки не отговарят на необходимите критерии за допустимост и беше установено, че имат конкурентни предимства пред други състезателки.
Решението, взето от IBA на 24 март 2023 г., впоследствие беше ратифицирано от Борда на директорите на IBA на 25 март 2023 година".
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!