„Окото на Сахара“: Геоложката мистерия, „гледаща“ към Космоса

П огледнато отгоре, „Окото на Сахара“ изглежда точно като огромен кратер, разположен в средата на пустинята Сахара в Мавритания. Простиращ се на 50 километра в диаметър, съставен от поредица от равномерни вълни, тази аномалия, подобна на кратер, всъщност е напълно земна.

Тази грандиозна древна геоложка формация е била използвана през 60-те години на миналия век от астронавтите на Джемини като ориентир. Първоначално геолозите смятали, че „Окото на Сахара“, известно още като структурата „Ричат“, е огромен кратер причинен от удар. Въпреки това, по-нататъшни изследвания на седиментната скала, изграждаща централния купол, датират към късния протерозой, между 1 милиард и 542 милиона години.

Струва си да се отбележи, че някои все още вярват, че структурата всъщност представлява останките от изгубения град Атлантида, тъй като кръглата й форма прилича на земята описана от Платон.

Структурата обаче най-вероятно се е формирала чрез процес, наречен „сгъване“, създавайки симетрична антиклинала. Нагъването се случва, когато тектоничните сили, действащи от двете страни, притискат седиментна скала – ако тя е студена и крехка, може да се счупи, но ако е достатъчно топла, ще се прегъне. Гънките, които се образуват нагоре, се наричат антиклинала, докато тези надолу се наричат синклинала.

В статия от 2014 г., публикувана в Journal of African Earth Sciences, изследователи предлагат съвсем различно обяснение за образуването на „Окото“. Твърди се, че наличието на вулканична скала предполага доказателства за изтласкване на магма на повърхността, причинявайки формата на купола, преди да ерозира в пръстените, които виждаме днес. Докладът предполага, че отделянето на суперконтинента Пангея може да е изиграло роля в тези вулканични образувания и тектонични промени.

Структурата е изградена от смес от седиментни и магмени скали. Ерозията по повърхността разкрива финозърнест риолит и едри кристални габрови скали, претърпели хидротермални изменения. Видовете скали, открити в пръстените, ерозират с различна скорост, създавайки различни цветни шарки по повърхността.

Центърът на купола съдържа варовиково-доломитен шелф с широка километър брекча, пръстеновидни диги и алкална вулканична скала. Сложната геоложка структура на „Окото“ е озадачавала и интересувала геолозите още от откриването му и все още се смята за една от най-впечатляващите в света. Като такава през 2022 г. тя стана един от първите 100 обекта на геоложко наследство, признати от Международния съюз на геоложките науки (IUGS).

Поради огромния си размер, „Окото на Сахара“ се вижда най-добре от големи височини (за предпочитане от Космоса), така че засега ще трябва да разчитаме на сателитни изображения, за да се насладим на цялата му красота.