Охлювите се замерят със стрелички, паяците танцуват, мишките пеят: Странни ритуали за ухажване при животните

Н а Свети Валентин влюбените, които искат да ухажват партньорите си, показват своята привързаност с традиционни подаръци от червени рози, кутии шоколадови бонбони във формата на сърце или с романтични вечери в луксозни ресторанти. Обикновено са необходими известни усилия, но да се направи незабравим Свети Валентин е по-лесно - и като цяло по-безопасно - от ритуалите за ухажване на някои животински видове.

За повечето животни ухажването е свързано с повишен личен риск. Ефектните прояви на мъжкия, макар и да привличат вниманието на женската, могат да привлекат и намиращите се наблизо хищници, а схватките между съперници от мъжки пол могат да доведат до нощна среща с много жертви.

Ето няколко примера за необичайни и екстремни ритуали на ухажване в животинското царство.

Жирафи

Мъжките жирафи трябва да са запознати добре с вкуса на урината, преди да могат да се чифтосат. Това е така, защото единственият начин, по който мъжките могат да разберат дали женските са плодовити, е да установят дали в урината ѝ има специфични феромони.

Първо мъжкият побутва женската и помирисва гениталиите ѝ. След това той свива назад горната си устна и вдишва през ноздрите си, използвайки чувствителния си назален орган над устата, за да усети миризмата на пикочния секрет на потенциалната си партньорка. Други животни също усещат миризмата на урина при чифтосване, но обикновено женската пикае на земята, за да може мъжкият да я помирише. В случая с жирафите те са твърде високи, за да го правят по този начин.

Средно мъжките трябва да се приближат до 150 женски, преди да намерят някоя, която е готова за чифтосване, установява проучване от 2023 г., публикувано в списание Animals.

Охлюви

Сухоземният охлюв Cornu aspersum има малък придатък в близост до очната ябълка. Тази миниатюрна структура е задвижена в главата на охлюва от неговата половинка, като доставя инфузия от специална слуз, която подготвя охлюва за получаването на плик, пълен със сперматозоиди.

Тъй като сухоземните охлюви са хермафродити, всеки от охлювите в една двойка е способен да оплоди другия, а и двамата са снабдени с "любовни стрелички", които използват, за да убодат партньора си - след като прекарат известно време в обикаляне и докосване с мускулестите си псевдоподи.

Някои видове охлюви изстрелват единични стрелички, други изстрелват множество стрелички, а трети използват една стреличка, за да убождат многократно партньора си в продължение на близо час, сочи проучване от 2006 г., публикувано в списание The American Naturalist.

Динозаври

Малко се знае за брачните навици на динозаврите, но доказателства, запазени в скали в Колорадо, сочат, че някои динозаври са практикували ритуален танц, много подобен на този, който изпълняват живите птици.

Палеонтолозите откриват следи от одраскване - много десетки от тях - в четири места, където са открити останки от креда динозаври. В изследване от 2016 г., публикувано в списание Nature Scientific Reports изследователите обясняват, че са видели явни прилики между тези драскотини в скалите и така наречените "драскотини по гнездата", създавани от някои видове мъжки птици като част от техните ухажващи прояви.

Мъжките птици от редица видове, гнездящи на земята, включително глухари, бухали и различни брегови птици, драскат по земята пред женските, сякаш за да демонстрират колко добри са в изграждането на гнездо. Те правят десетки или дори стотици драскания наведнъж и обикновено придружават драскането с надигане, надуване и размахване на опашки.

Паяци Черна вдовица

Женските паяци черна вдовица (Latrodectus Hesperus) са около два пъти по-големи от мъжките, така че по-малките ухажори трябва да вземат някои предпазни мерки, когато се приближават до мрежата на женската, за да не бъдат взети за плячка и изядени преди чифтосването.

Мъжките остават в безопасност, като съобщават за присъствието си на женската с енергично поклащане на хълбока. Когато мъжкият стъпи върху паяжината на женската, той вибрира с коремчето си, изпращайки сигнали по копринените нишки. Той напредва, вибрира и прави паузи, напредва и вибрира - модел, който се различава значително от по-кратките и по-неправилни движения на уловената в капан плячка, установиха изследователите в проучване, публикувано в списание Frontiers in Zoology. Авторите на изследването откриват също, че вибрациите, които произвеждат мъжките, са с ниска амплитуда, което допълнително ги отличава от движенията на плячката, които са по-динамични и ударни.

Скачащи паяци

Части от тялото, които отразяват ултравиолетовата светлина, помагат на мъжките скачащи паяци от вида Cosmophasis umbratica да улавят очите на женските (общо осем). Мъжките примамват женските паяци, като заемат пози, при които тези светещи участъци са на видно място.

Но женските паяци от вида C. umbratica имат свой собствен светещ трик, тъй като притежават длани - чифт придатъци близо до главата - които флуоресцират в зелено на ултравиолетова светлина и с които привличат мъжките.

Както мъжките, така и женските паяци разчитат на тези сигнали, за да разберат кой е в настроение за чифтосване, откриват учените в проучване от 2007 г., публикувано в списание Science. Когато ултравиолетовата светлина бъде блокирана и паяците не светят, те губят интерес към чифтосване, установяват изследователите.

Мишки

Мъжките мишки, които искат да впечатлят партньорката, пеят уникални високочестотни песни, вокализирайки в ултразвуковия диапазон. Те произвеждат тези свирещи звуци - които се различават значително от нормалното общуване - чрез създаване на вид обратна връзка на въздушния поток в дихателната тръба и ларинкса, според проучване от 2016 г., публикувано в списание Current Biology. Учените откриват механизма чрез заснемане на високоскоростно видео на ларинкса на мишките по време на вокализирането им, като заснемат 100 000 кадъра в секунда.

Въпреки че тази техника е впечатляваща, женските мишки са придирчиви по отношение на това кои песни харесват; те предпочитат мелодии, които се различават от тези, изпълнявани от техните роднини, според по-ранно проучване, публикувано през февруари 2014 г. в списание PLOS One.