Огромно богатство под водите на руската част на Арктика

Н ай-големият регион в състава на Руската федерация е Якутия. Тя се простира далеч отвъд полярния кръг и по размер е сравнима с големината на Германия, Франция, Великобритания, Италия, Испания, Швеция, Финландия и Румъния взети заедно, но населението ѝ е едва един милион.

През последното десетилетие топенето на ледовете отвори нова морска артерия по крайбрежието ѝ - Северния морски път.

Това е най-краткият път между пристанищата в Източна Азия и Западна Европа, но ледените му води съдържат нещо още по-ценно: геоложки дарове като кобалт, калай и редки земни елементи, отбелязват в редакцията на британския вестник The Economist, цитирана от Агенция "Фокус".

Неблагоприятните метеорологични условия и други препятствия затрудняват проучванията по Северния морски път. Въпреки това, много министерства на руската държава, както и частни инвеститори, вече са хвърлили поглед към тези подводни минерали – в допълнение към залежите на петрол и природен газ.

Откриването на находища на сушата дава надежда за по-нататъшен добив на морското дъно. Конкрециите се считат за особено обещаващи - малки топчета оксиди, разпръснати по дъното на океана и открити за първи път край бреговете на Сибир. Те съдържат минерали, които могат да се използват във всичко - от електроника до батерии.

Но има проблем. Конкрециите се образуват, когато морската вода проникне дълбоко в магматични камери.

Тя се нагрява до екстремни температури, а след това се издига обратно на повърхността чрез вулканични тръби - един вид дупки от комини. Този процес извлича метали от земната кора и ги отлага на морското дъно. Но тези тръби също загряват вода в непосредствена близост до тях, поддържайки уникални екосистеми на морското дъно.

Тези местообитания са слабо проучени и ще отнеме десетилетия за пълното им изследване. Ето защо биолозите и океанолозите се опасяват, че без подходящ контрол на околната среда добивът ще унищожи незаменимо местообитание.

"Оценките на въздействието върху околната среда на сушата са по-лесни за извършване", казва Хавиер Ескартин от Геоложката лаборатория в Париж.

"Нямаме данни за океана, неговите екосистеми често са толкова крехки, че не могат да бъдат възстановени в продължение на човешкия живот". Проучването по Северния морски път ще изисква сложни роботи за събиране на проби и картографиране на морското дъно – усилие, което някои смятат, че ще бъде толкова скъпо, че би било напълно нерентабилно извличането на подводните ресурси.

Но засега руските минни компании не заплашват с нищо. Най-големият производител на диаманти в Русия, "Алрос", нарича Якутия "северната граница на краткосрочните проучвателни работи", но не уточнява подробностите.

"Норникел", основен производител на никел в Таймир, подчертава необходимостта от спазване на екологичните стандарти по време на строителството, но в момента "не провежда и не планира" дълбоководен добив. Въпреки това през 2001 г. Русия кандидатства за разширяване на изключителната си икономическа зона от 200 морски мили от брега чак до - на някои места - Северния полюс.

Напълно замръзнали в лед само преди 20 години, водите на Якутия сега са отворени за обикновени кораби четири месеца в годината и глобалното затопляне най-вероятно ще отвори този прозорец още повече. С нарастването на корабоплаването мнозина предвиждат тревожни рискове: в допълнение към изучаването на въздействията върху околната среда, има все по-големи призиви за засилване на защитата на коренното население, ограничаване на работите дълбоко под вода, спиране на замърсяването и извършване на прозрачен добив.

"Настоящата регулация не е достатъчна, особено сега, когато Арктика е отворена за бизнес", казва основателят на Американския арктически институт Малте Хъмпърт.

Изглежда че Северният морски път е бъдеща гореща точка в икономиката и екологията, както на сушата, така и под водата.