Х ората са направили рекорден сондаж на дълбочина 1268 метра в земната мантия, давайки на учените необикновен поглед към дълбоката геология на планетата - и вероятно към произхода на живота. Сондажът е направен във вулканично активен район на Средноатлантическия хребет, разположен по дъното на Атлантическия океан.
Мантията е най-дебелият слой на Земята, разположен между кората и ядрото. Макар че мантията обикновено се намира на много километри под кората, тя е разкрита чрез разломи в Средноатлантическия хребет, което предоставя гледна точка за изследване на недостъпния слой през „тектоничен прозорец“.
С помощта на кораба за океанско сондиране JOIDES Resolution екипът успява да получи цилиндър с дължина 1268 метра, който осигурява почти непрекъсната проба от мантийната скала.
Scientists Drill 1,268 Metres Deep Under The Atlantic Ocean, Scooping Out Huge Piece Of Earth's Mantlehttps://t.co/Ed49OHMYY0
— IFLScience (@IFLScience) August 15, 2024
В новото си изследване международният екип от изследователи подробно описва първите данни от безпрецедентната проба.
„Нашето изследване започва да разглежда състава на мантията, като документира минералогията на извлечените скали, както и техния химичен състав“, казва в изявление професор Йохан Лисенберг, автор на изследването от Училището по науки за Земята и околната среда към Университета в Кардиф.
„Резултатите ни се различават от очакваните. В скалите има много по-малко минерал пироксен, а концентрацията на магнезий в скалите е много висока - и двете са резултат от много по-голямо топене, отколкото предполагахме“, обяснява Лисенберг.
„Открихме също така канали, по които стопилката се е пренасяла през мантията, и така можем да проследим съдбата на магмата, след като тя се образува и се придвижва нагоре към земната повърхност“, продължава той.
Изследователите обясняват, че това може да помогне за разбирането ни за вулканите, тъй като мантийната стопилка помага за подхранването на вулканичната дейност на повърхността.
Може би най-вълнуващото от всичко е, че пробата от ядрото може да хвърли светлина върху произхода на живота на Земята. Пробата от ядрото предлага ранни прозрения за взаимодействията между оливина, обилен минерал в мантийните скали, и морската вода. Тези взаимодействия предизвикват каскада от химични реакции, при които се образуват водород и други молекули, които са жизненоважни за поддържането на живота, какъвто го познаваме.
Скалите, които са се намирали на ранната Земя, имат по-голяма прилика с тези, които извлякохме по време на тази експедиция, отколкото по-често срещаните скали, които изграждат днешните ни континенти - обяснява д-р Сюзън К. Ланг, научен сътрудник по геология и геофизика в Океанографския институт в Уудс Хоул, която е един от главните учени на експедицията.
„Анализът им ни дава критична представа за химическите и физическите среди, които биха били налице в началото на историята на Земята и които биха могли да осигурят постоянен източник на гориво и благоприятни условия в геологически дълъг период от време, за да приемат най-ранните форми на живот“, каза тя.
Имайте предвид, че това сондажно ядро не е най-дълбоката дупка, копана някога от хора; тази чест се пада на част от супердълбокия сондаж Кола, наречен SG-3. Съветски учени пробиват дупката в края на 80-те години на миналия век, като достигат дълбочина от 12 263 метра в земята под северозападна Русия, недалеч от границата със северна Норвегия. Поради дебелината на земната кора на мястото дупката така и не успя да достигне до земната мантия - за разлика от това последно изследване.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!