Обрат: Видеоигрите с насилие не повишават агресията, всъщност могат да са полезни

П равят ли видеоигрите хората по-насилствени? Сред някои хора е устойчиво убеждението, че ги правят, но емпиричните доказателства изглежда не го подкрепят. Всъщност ново проучване показа, че противно на това да прави хората по-агресивни, играенето на видео игри с насилие може да понижи нивата на хормоните на стреса при някои играчи. Изглежда връзката между съдържанието на видеоигрите и поведението на човека, който играе е по-сложна, отколкото често се предполага.

Идеята, че видеоигрите правят хората по-насилствени, е спорно твърдение от много години. В обществената сфера случайните актове на насилие понякога се приписват на играенето на видеоигри от извършителя. Всъщност през 2019 г., след поредица от училищни стрелби в САЩ, много коментатори обвиниха видеоигрите за вдъхновяване на насилието.

Интересното е, че предишни изследвания показват, че обяснението на видеоигрите често се използва от хората, когато стрелецът е бял мъж, а не черен. Това изглежда предполага един вид културно сляпо петно, където расовите малцинства са по-стереотипно свързани с насилието. Но докато доказателствата продължават да показват, че връзката между съдържанието на видеоигрите и насилието е много по-сложна, целият аргумент „видеоигрите са виновни“ продължава да се появява.

Това убеждение мотивирало изследователите да разгледат по-отблизо предполагаемата връзка, като изследват физиологичните и психологическите ефекти на видеоигрите с насилие върху играчите.

„Интересувам се от тази тема, тъй като самият аз съм геймър. От малък бях очарован от видеоигрите и виртуалните светове. Играех, защото беше забавно, защото се наслаждавах на съревнованието и на добрите истории, но също така и за да облекча малко стреса от ежедневието си“, каза авторът на изследването Гари Л. Вагенер, докторант в Университета на Люксембург, каза пред PsyPost.

За Вагенер несъответствията между изследванията на видеоигрите и насилието били любопитни. Въпреки че има някои, които предполагат потенциална връзка между видеоигрите и повишената агресия, други показват, че това не е така. Но медийното представяне на игрите с насилие не отразяват сложността на този продължаващ дебат. Затова той решил да „разследва сам насилствените ефекти от видеоигрите“.

Вагенер събрал 54 мъже участници чрез комбинация от университетски пощенски списъци, социални медии и рекламни плакати. Всеки участник бил разпределен на случаен принцип да играе насилствена или ненасилствена част от видеоиграта „Uncharted 4: A Thief’s End“ за по 25 минути.

Изследователите измервали техните нива на кортизол (хормон на стреса) и тестостерон, преди и след играенето, като използвали проби от слюнка. Участниците също попълнили въпросници за определяне на техните личностни черти. Те оценяват чертите на „Тъмната триада“, които включват нива на нарцисизъм, психопатия, садизъм и макиавелизъм.

Накрая участниците направили тест за имплицитна асоциация, за да измерят своите агресивни тенденции.

Противно на очакваното, резултатите не открили значителни промени в нивата на тестостерон в двете групи. Освен това участниците, които играли насилствената част от играта, всъщност имали по-ниски нива на кортизол след нея. Това предполага, че вместо да увеличава стреса, съдържанието с насилие може да е отпуснало играчите.

В допълнение, резултатите от теста за имплицитна асоциация не показват значителна разлика между двете групи участници.

„Това, което беше изненадващо за нас в крайна сметка, беше, че играенето на видео игра с насилие нямаше никакъв ефект върху агресията, дори като се вземат предвид физиологичните ефекти и личността, а дори осигурило полезни физиологични ефекти“, добави Вагенер.

„Средностатистическият човек трябва да разбере от това проучване, че няма ясна картина за това, че видеоигрите с насилие са вредни за играчите“, обясни Вагенер. „Те не е задължително да повишават агресията по някакъв начин, а дори могат да имат положителен релаксиращ ефект за играчите.“

Това откритие е важно, но проучването все още има своите ограничения. Първо, резултатите не могат непременно да бъдат обобщени за други игри. Вагенер и колегите му продължават да разширяват данните, които използват, за да получат по-добро разбиране на тези открития.

Второ, проучването се фокусира единствено върху участниците мъже. Тогава това отваря перспективата за изучаване на влиянието, което игрите с насилие могат да имат върху жените.

Бъдещите изследвания ще трябва да обърнат внимание на тези ограничения. По-голям набор от данни и по-големи размери на извадката участници, биха добавили повече подробности към разбирането ни за тази сложна връзка между видеоигрите и насилието.

Вагенер и колегите му разглеждат това като първата стъпка в текущите изследвания. Надяваме се, че ще видим продължение на тази работа в близко бъдеще.

Документът е публикуван в Physiology & Behavior.