К ато се има предвид тяхната бойна мощ, не е много изненадващо, че прочути модели като танка "Шърман" са имали важна роля в най-големия конфликт, който човечеството все още е виждало: Втората световна война. В резултат на такива огромни разрушения Съветският съюз експериментира с границите на това колко голям може да стане един танк и все още да бъде полезен. Резултатът е загадъчно озаглавеният "Обект 279".
Въпреки че танковете са известни като мощни и разрушителни превозни средства, предназначени да пробиват укрепления, различните класификации на танковете в миналото са имали различни роли. По време на Втората световна война по-гъвкавите средни танкове на съюзниците (като Cromwell, който е използван от британската армия в последните етапи на конфликта), макар и понякога да са превъзхождани от страховитите тежки танкове на Вермахта, могат да бъдат създавани в по-голям брой и по-лесно да се маневрира с тях до мястото, където са необходими.
Проблемът, с който се сблъскваха тези, които разработваха каквито и да било бронирани технологии в епохата на Студената война, беше следният: Как да се защитят от огромните оръжия, до които светът вече имаше достъп? Този огромен танк е един от вариантите, с които съветските инженери експериментират, и макар че в крайна сметка е твърде тежък, за да бъде използван на практика, със сигурност е представлявал страховита перспектива. Ето един по-близък поглед към могъщия "Обект 279".
Тежките танкове като M103 на САЩ, макар и внушителни, можеха да бъдат тромави, но също така и вдъхващи страхопочитание и респект. През 1957 г. Ленинградският завод "Киров" в Съветския съюз се заема със създаването на може би най-страховитата концепция за такова превозно средство, създавана някога. Обект 279, с тегло около 60 тона, го прави един от най-тежките танкове.
С дебелина на бронираната обвивка от около 11 инча концепцията за Обект 279 очевидно е фокусирана върху едно нещо: фронтални атаки. Той е бил добре оборудван и за тях, разполагайки с нощно виждане, инфрачервено насочване, 130-милиметров М-65 и уникална защитна конструкция, която би му позволила да поглъща вражески взривове както чрез дебелината на бронята, така и чрез специфичната си форма. Екипажът вътре е имал достъп и до защитни средства срещу ядрена атака.
Освен това нестандартното разположение на протекторите може да му е помогнало да преодолее тази традиционна слабост на типичния танк - трудния терен. Калният терен лесно може да направи танковете почти безполезни, заклещени в блатото от протекторите си, но колосалният "Обект 279" може би не е бил толкова уязвим към това. Той е бил поставен върху уникални греди и, работейки като две двойки по две, четирите протектора вероятно са могли да го предпазят от потъване в земята.
Поне теоретично "Обект 279" е имал потенциала да бъде един от най-уникалните и страховити (в офанзивен и отбранителен план) тежки танкове, които някога са били използвани на полето. Единственият му проблем беше, че по време на разработването му тежките танкове бяха в края на своя жизнен цикъл.
Какво се е случило с Обект 279?
В крайна сметка Обект 279 не достига до пълния етап на производство, а е разработен само като много ограничен прототип. Уникалният му характер е част от неговата гибел. Странната му конструкция е скъпа за осигуряване на необходимата поддръжка в движение, а наборът от оръжия, който е потенциално опустошителен, е остарял поради напредъка на ракетните технологии.
Както и при съюзниците през Втората световна война, по-леките и маневрени танкове стават обект на внимание на съветското командване, дори и сред тези, които преди това са били толкова влюбени в концепцията за страховитите и тежки танкове. Както казва Стивън Сюъл в списание Armor през 2002 г., "до 1965 г. тежките танкове бяха признати за преодолени от събитията".
В рамките на две години тежките танкове до голяма степен бяха изоставени, като бронята им не можеше да устои на развитието на оръжейните технологии и същото това развитие означаваше, че средните танкове вече не бяха такъв компромис по отношение на огневата мощ.
Основните бойни танкове станаха и остават значима сила, но "Обект 279" все още не е напълно забравен. През 2022 г. International Business Times съобщава, че останалият прототип на модела е бил подложен на реставрация в Музея на танковете в Кубинка и че са били публикувани кадри, на които той условно е в движение. Необикновено е да се види, макар че дали тази мощна машина на Съветския съюз е достатъчно практична, за да изпълнява нещо повече, е загадка.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!