Нуждае ли се извънземният живот от планета, за да оцелее?

К акво ще стане, ако премахнем „земни“ от „извънземни“? Наскоро учените изследваха интригуващата възможност извънземният живот да не се нуждае от планета, за да се поддържа.

На пръв поглед планетите изглеждат като идеалното място за намиране на живот. В края на краищата единственото известно място, на което съществува живот, е повърхността на Земята. А Земята е доста хубава. Нашата планета има дълбок гравитационен кладенец, който държи всичко на място, и гъста атмосфера, която поддържа температурите на повърхността в подходящите граници за поддържане на течна вода. Разполагаме с изобилие от елементи като въглерод и кислород, които образуват градивните елементи на биологичните организми. Имаме и много слънчева светлина, която ни облъчва, осигурявайки по същество неограничен източник на безплатна енергия.

На базата на тази основна конфигурация организираме търсенето на живот на други места във Вселената. Разбира се, може да има екзотични среди или луди химични процеси, но все пак приемаме, че животът съществува на планети, защото те са естествено пригодени за живота, какъвто го познаваме.

Does alien life need a planet to survive? Scientists propose intriguing possibility https://t.co/iN1eqKix48 pic.twitter.com/XU0KfkjERN

— SPACE.com (@SPACEdotcom) October 26, 2024

В неотдавнашен предварителен доклад, приет за публикуване в списание Astrobiology, изследователите оспорват това основно предположение, като се питат дали е възможно да се създаде среда, която да позволи на живота да процъфтява без планета.

Тази идея не е толкова налудничава, колкото звучи. Всъщност вече имаме пример за същества, живеещи в Космоса без планета: астронавтите на борда на Международната космическа станция. Тези астронавти се нуждаят от огромни количества земни ресурси, които постоянно да им бъдат изпращани със совалка, но хората са невероятно сложни същества.

Може би по-простите организми биха се справили сами. Поне един известен организъм - малките водни обитатели тардигради - е в състояние да оцелее във вакуума на Космоса.

Всяка общност от организми в Космоса трябва да се справи с няколко предизвикателства. Първо, тя трябва да поддържа вътрешно налягане в сравнение с вакуума в Космоса. Така че една космическа колония ще трябва да образува мембрана или обвивка. За щастие, това не е толкова голямо предизвикателство; разликата в налягането е същата като тази между повърхността на водата и дълбочина от около 30 фута (10 метра). Много организми, както микроскопични, така и макроскопични, могат да се справят с тези разлики с лекота.

Следващото предизвикателство е да се поддържа достатъчно висока температура за течна вода. Земята постига това чрез парниковия ефект на атмосферата, което няма да е възможно за по-малка биологична космическа колония. Авторите посочват съществуващи организми, като сребърната мравка от Сахара (Cataglyphis bombycina), които могат да регулират вътрешната си температура, като променят дължината на вълната на светлината, която поглъщат, и тази, която отразяват - по същество създавайки парников ефект без атмосфера. Така че външната мембрана на свободно плаваща колония от организми би трябвало да постигне същите селективни способности.

След това те трябва да преодолеят загубата на леки елементи. Планетите поддържат елементите си благодарение на силата на гравитацията, но една органична колония би се справила с това. Дори при оптимистични прогнози колонията би загубила леки елементи в продължение на десетки хиляди години, така че би трябвало да намери начини да се възстановява.

И накрая, биологичната колония трябва да бъде разположена в обитаемата зона на своята звезда, за да има достъп до възможно най-много слънчева светлина. Що се отнася до други ресурси, като въглерод или кислород, колонията ще трябва да започне с постоянни доставки, например от астероид, и след това да премине към затворена система за рециклиране на различните компоненти, за да се поддържа в дългосрочен план.

Съчетавайки всичко това, изследователите създават портрет на организъм или колония от организми, които се носят свободно в пространството. Тази структура би могла да бъде с диаметър до 100 м и да се съдържа в тънка, твърда и прозрачна обвивка. Тази черупка би стабилизирала водата във вътрешността на организма до подходящото налягане и температура и би му позволила да поддържа парников ефект.

Макар че такива организми може да съществуват или да не съществуват във Вселената, изследването има важни последици за бъдещите човешки начинания в Космоса. Докато в момента изграждаме местообитания от метал и снабдяваме станциите си с въздух, храна и вода, пренасяни от Земята, бъдещите местообитания могат да използват биоинженерни материали за създаване на самоподдържащи се екосистеми.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase