Ново проучване: Венера е по-вулканична, от колкото се смяташе

С поред нов анализ на радарни изображения от учени, Венера е по-вулканично активна от това, което досега се смяташе, пише Reuters.

Забелязани са доказателства за изригвания на две допълнителни места на повърхността на негостоприемната планета.

Радарните изображения, получени от космическия кораб Магелан на НАСА от 1990 до 1992 г., показват големи потоци лава на тези две места в северното полукълбо на Венера по време на наблюденията, казаха изследователите. Тези открития, съчетани с предишни проучвания, показват, че вулканичната активност на планетата е сравнима с тази на Земята, добавиха те.

(Видеото е архивно: Интересни факти за планетата Венера)

Магелан картографира 98% от повърхността на Венера. Напредъкът в изчислителните възможности улесни анализирането на радарните данни на Магелан през последните години.

„Тези открития значително променят нашето разбиране за степента на вулканична активност на Венера, което предполага, че тя може да бъде много по-активна, отколкото се смяташе досега“, каза планетарният учен Давиде Сулканезе от университета д'Анунцио в Пескара, Италия, водещ автор на публикуваното изследване тази седмица в списание Nature Astronomy.

Едно от двете места, забелязани на изображенията, е вулкан, наречен Сиф Монс, който е широк около 300 кми се намира в регион, наречен Ейстла Реджио. Радарните изображения показват поток от лава, възлизащ на около 30 квадратни километра скала.

Другото място е голяма вулканична равнина в регион, наречен Ниобе Планитиа. Около 45 квадратни километра скали бяха произведени в този поток от лава.

„Както Сиф Монс, така и вулканите в Ниобе Планитиа са щитови вулкани, характеризиращи се с широки, леки склонове, образувани от потоци лава с нисък вискозитет“, каза Джузепе Митри, планетарният учен от университета d'Annunzio и съавтор на изследването.

Изчислено е, че новата скала и на двете места има средна дълбочина между около 3.20 метра.

„Потоците от лава, наблюдавани по западния хълм на Сиф Монс, показват линейни характеристики с криволичещи шарки, които следват посоката на максималния наклон, обикновено на запад“, каза планетарният учен и съавтор на изследването Марко Мастрогиузепе от университета Сапиенца в Рим и Линк Университетски кампус в Рим.

„По отношение на потоците в Ниобе Планитиа, потоците от лава изглежда произхождат от малки щитови вулкани и се простират на североизток, също следвайки посоката на склона“, добави Мастрогиузепе.

Венера е втората планета от слънцето, а Земята третата. Венера има диаметър от около 12 000 км, малко по-малък от Земята.

Новото проучване се основава на предишни констатации за продължаваща вулканична активност на Венера. Проучване от 2023 г. установи, че вулканичен отвор на Маат Монс в регион, наречен Атла Регио, близо до екватора, се е разширил и променил формата си по време на мисията Магелан.

„Нашето изследване е първото, което предоставя пряко доказателство за потоци лава, образувани по време на периода на мисията Магелан. Анализирайки радарни изображения от космическия кораб Магелан, ние наблюдавахме промени в морфологията на повърхността и радарните данни, показващи нови потоци лава“, каза Сулканезе.

„Това предлага пряко доказателство за продължаваща вулканична активност на Венера, основавайки се на предишни доказателства като вариации на атмосферния серен диоксид, данни за повърхностни топлинни емисии и особено доказателства за деформация на вулканичен отвор, наблюдаван в Атла Реджио“, каза Sulcanese.

Изучаването на вулканичната дейност осигурява по-пълно разбиране на вътрешната топлина и геоложките процеси на планетата.

„Това дава представа за топлинната еволюция на планетата, процесите на обновяване на повърхността и атмосферните взаимодействия“, каза Митри.

Плътната атмосфера на Венера, съставена предимно от въглероден диоксид, улавя топлината в неконтролируем парников ефект, което прави Венера най-горещата планета в нашата слънчева система.

„Въпреки че Венера и Земята са много сходни по отношение на размер, маса, химичен състав и вътрешна структура, има фундаментални разлики, които правят Венера адска планета“, с изключително висока температура на повърхността и смазващо атмосферно налягане, каза Сулканезе.

„Причината за тази различна еволюция все още е тема на дебат“, добави Сулканезе, отбелязвайки, че планираните мисии на НАСА и Европейската космическа агенция през следващите години „ще ни помогнат да разберем по-добре защо тези две планети са имали толкова различни съдби“.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase