В продължение на десетилетия археолозите подозираха, че в Амазонка е имало много по-старо, обширно и урбанизирано човешко присъствие, отколкото предполагат учебниците. Но твърдите доказателства бяха оскъдни, артефактите бяха разпръснати и имаше твърде малко изследователи в района, за да оценят напълно мащаба на това, което лежи скрито в гъстата гора.
Това се промени след създаването на лидарната технология.
Лидарните сканирания използват лазерни импулси за създаване на 3D карти на терена за част от времето, необходимо за наземни проучвания. Виниций Перипато, анализатор в Бразилския национален институт за космически изследвания, ръководи екип, използващ лидар, за да разкрие хиляди градове и следи от цивилизация в района на Амазонка.
Тези открития оспорват традиционния възглед за региона като необитаема пустиня. Доказателствата сочат, че древните амазонци са развили големи градски центрове, проектирали са своята среда и са създали сложни, устойчиви селскостопански системи с градини и риболов.
Историческите разкази подкрепят тези открития. През 1541 г. испанският монах Гаспар де Карвахал документира гъсто населени селища по поречието на река Амазонка, описвайки градове, толкова претъпкани, че “ако игла падне от небето, ще кацне на главата на ‘индианец.’” Колониалната експанзия обаче е опустошила тези цивилизации, унищожавайки населението и изтривайки голяма част от градската им инфраструктура.
Съвременните изследвания съчетават лидар с радиовъглеродно датиране, химия на почвата и анализ на фитолита, за да разкрият градове, много по-стари, по-големи и по-сложни, отколкото си представяхме преди. Лидарът е допринесъл за тези пробиви, позволявайки на изследователите да открият скрити структури под гъстия покрив на джунглата.
Иновативната технология е помогнало на археолозите да идентифицират и древните градове на маите. В Амазонка, където структурите са изградени от нетрайни материали като глина, дърво и слама, лидарът разкрива огромни мрежи от земни насипи, сравними с градските системи на маите.
Оценките показват, че между 10 000 и 24 000 предколумбови земни насипа остават скрити в тропическите гори.
Едно от най-ранните широкомащабни проучвания е ръководено от антрополога от Университета на Флорида Майкъл Хекенбергер, чиито разкопки в Кухикугу в басейна на река Горен Сингу в Бразилия разкриха “градински градове с ниска плътност, датиращи от най-малко 1500 години. Тези градски центрове включваха домове, градини, пътища, площади, палисади и защитни ровове, поддържащи хиляди жители".
През 2022 г. археологът Карла Хаймес Бетанкур и нейният екип откриха селища на 1400 години в боливийския Ланос де Мохос. Тези обекти показват сложни геометрични оформления, пътища, ровове и подобни на пирамиди структури.
Година по-късно френският изследовател Стефен Ростен и неговият екип обявиха зашеметяващо откритие в долината Упано в Еквадор: метрополис на 2000 години с над 6000 земни платформи, подредени в решетка, свързани с пътища между 15 градски центъра, в които са се помещавали десетки хиляди хора.
Ростейн отбеляза, че гъстата мрежа от улици и инфраструктура на долината Упано изисква напреднало планиране.
Въпреки че тези изгубени градове в тропическите гори се различават от днешните градски центрове, те предлагат ценна представа за устойчивото развитие. За разлика от съвременните селища, движени от обезлесяването, древните амазонци са процъфтявали, като са проектирали околната среда, без да я изчерпват.
Ключово нововъведение e създаването на terra preta—“тъмна земя”— изключително плодородна, създадена от човека почва, покриваща 154 000 квадратни километра, почти два пъти по-голяма от Ирландия. Чрез компостиране на остатъци от храна и органични отпадъци ранните амазонци превръщат бедната на хранителни вещества земя в богата почва.
Изследванията също така разкриват, че древните амазонци умишлено са култивирали гори, избирайки и опитомявайки плодоносни дървета, за да създадат пейзажи с биоразнообразие.
Древните амазонски общества също са измислили стратегии за защита на своите градове от екстремни метеорологични условия. След като опустошителни горски пожари удариха Амазонка в края на 2010-те години, бразилските власти потърсиха съвет от австралийски експерти относно управлението на предразположените към пожари пейзажи. Австралийците от своя страна проучиха археологическите записи на Амазонка и откриха доказателства за древни противопожарни прегради и канавки, които предотвратяваха разпространението на пожари.
Подобни адаптации помогнаха на амазонските цивилизации да издържат това, което учените смятат за най-лошата суша от 5000 години през 13 век.
Невес подчертава, че амазонското биоразнообразие съществува заради древните си обитатели, а не въпреки тях. “Бъдещето на Амазонка се крие в разбирането на нейното минало", казва той.
Разкритията, донесени от лидарната технология и интердисциплинарните изследвания, пренаписват историята. Далеч от недокосната пустиня, Амазонка някога е била дом на огромни, сложни общества, които са усвоили устойчив начин на живот, предлагайки план за нашето бъдеще.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!