В англоезичния свят думата "таро" най-често се свързва с окултното и гадаенето. Това е една от най-старите форми на гадаене, въпреки че произходът ѝ е малко неясен, макар че според сведенията е започнала като нищо повече от карти за игра. Сега разчитането на таро картите се завръща, тъй като хората от новот хилядолетие все по-често се обръщат към евтини екстрасенси в опит да им помогнат да се ориентират в натиска на социалните медии и технологиите.
Произход на тарото
Таро е познато под различни други сходни имена, сред които Тарок и Тарокчи. Произходът на тази дума не е известен, макар че едно от предположенията е, че тя произлиза от арабската дума тараха, която означава "отхвърлил, оставил настрана".
Тази арабска връзка се разглежда в становището, че картите таро са били използвани първоначално като карти за игра от мамлюците (които са най-известните като династия на мюсюлмански владетели в Египет през Средновековието), които след това се разпространяват в Западна Европа. Някои дори твърдят, че таро е било изобретено още по-далеч, т.е. в Китай, и че мамлюците са възприели тези карти от тях.
Според друго разпространено твърдение колодата таро е създадена в Северна Италия през XV в. сл. Така например се съобщава, че в писмо, изпратено през 1440 г. от херцога на Милано, може да се открие искане за няколко колоди карти "триумф" (за които се твърди, че се различават от обикновените "игрални" карти поради своите козове).
От Италия таро се разпространява в различни други европейски страни, включително Дания, Унгария, Франция, Германия и Австрия, където и до днес се играят игри с тези карти. Най-популярните игри, които се играят с карти таро, са Тарок и Френско таро. Тарокът е игра с трикове, която възниква в Италия в началото на XV в. и все още се играе в страни като Австрия, Словения, Унгария и Чешката република. Френското Таро, от друга страна, е игра, която възниква във Франция през XVII век и все още е популярна във Франция, Белгия и Швейцария. Има и други игри с карти таро, които се играят в различни европейски страни, като Königrufen в Австрия и Troccas в Швейцария.
С разпространението на тарото в Европа се появяват много регионални варианти. Някои колоди например имали 62 карти, докато други - 78 карти. Имало и колоди, които съдържали до 97 или 98 карти. Освен това художественото оформление на тези колоди таро се различава в различните региони.
Въпреки това има няколко общи елемента, които могат да бъдат открити в повечето колоди таро. На първо място, подобно на стандартната колода от 52 карти, с която повечето хора днес са запознати, всяка колода таро ще има четири редовни цвята. Два от най-често срещаните варианта са френският и италианският. Първият съдържа диаманти, сърца, пики и тройки, а вторият - монети, чаши, мечове и батони.
Следващият общ елемент е комбинация от 21 специални карти, известни като козове. Таро е една от най-ранните игри с карти, в която е въведено понятието "козове". Във френския костюм изображенията върху неговите козове често се изобразяват като "произволни сцени на хора по време на работа и игра, животни - както действителни, така и митологични, и пейзажи от регионални местности".
Символи върху картите
Що се отнася до италианския вариант, твърди се, че изображенията върху козовете му се различават в различните колоди. Въпреки това те включват такива познати фигури като папата, магьосника, императора, влюбените и смъртта. За тези, които използват картите таро за гадаене, те обикновено се считат за такива със символично значение.
Предполага се също така, че фигурите на тези козове не са били създадени с мистична цел, а за да отразяват "важни аспекти от реалния свят, в който живеят играчите". Освен това, тъй като това е бил християнският свят на Средновековието, се твърди, че картите съдържат "видна християнска символика".
Третият общ елемент е друга специална карта, наречена "Глупака". Във френския вариант тази фигура често е изобразявана като някакъв вид забавляващ се човек, например арлекин или музикант. Въпреки че изображението прилича на "жокер" в стандартното тесте от 52 карти, те не са исторически свързани.
Таро за гадаене
Счита се, че началото на използването на Таро като средство за гадаене е поставено през 1781 г. и се приписва на французин на име Антоан Кур дьо Жебелен. Едно от убежденията, които Корт дьо Жебелен имал, било, че изображенията върху картите таро (по-конкретно тези на италианския цвят) произхождат от Древен Египет и че в тях е закодирано мистично знание. Оттогава идеята, че таро може да се използва за гадаене, продължава да се развива през вековете.
Без да се задоволяват със схващането, че картите таро първоначално са били използвани като карти за игра, са правени безкрайни спекулации относно предполагаемия им мистичен произход. Наред с другото някои твърдят, че картите таро първоначално са били "творение на алхимиците от XIII век", което съдържало "скрити алхимични образи", "индийски свещени текстове", "еврейски предания", "алегории на суфийски майстори" и "оцелелите предания на Ордена на тамплиерите".
Съществуват признаци, че в момента Таро преживява възраждане на своята популярност. The Telegraph съобщава, че младите хора все повече се доверяват на картите, за да им помогнат да се справят с несигурното бъдеще. Четецът на Таро Сюзън Корби казва пред The Telegraph, че хората от хилядолетието започват да се "притесняват от избора на кариера и искат да реализират потенциала си, затова търсят начини да ги насочат как да стигнат дотам".
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!