К огато филм за готвач и за гастрономичния занаят получи широко разпространение по кината, то лентата почти неминуемо се числи към един от два поджанра: филмът или ни поднася апетитни кадри с вкусна храна и невинен хумор, или рязко завива към територията на ужасите. „Менюто“ на предимно комедийния режисьор Марк Майлод е от втория тип, но надскача с много гореописаните стереотипни рамки.
Лентата в известен смисъл е парадокс: нито режисьорът, нито сценаристът са особено известни имена, а е привлякла влиятелен продуцент като Адам МакКей, създателят на номинирани за „Оскар“ хитове като „Не поглеждайте нагоре“ и „Вице“, както и име от тежката категория на актьорската професия като Ралф Файнс. Ансамбълът допълват още младите звезди Аня Тейлър-Джой и Никълъс Холт.
Щом човек изгледа филма, веднага му става ясно какво е накарало тези известни личности да обърнат внимание на проекта - сценарият. Той е по идея на младия, не дотам опитен, но очевидно много талантлив Уил Трейси, и изобилства с метафорично представени коментари относно структурата на модерното общество, културата на консуматорството и отношенията на хората помежду си.
Тези метафори са пропити с черен хумор. „Менюто“ почти никога не кара зрителя да се смее с глас, но много често изважда усмивка на лицето му. На свой ред моментите на насилие са кратки, резки и стриктно служат на повествованието, а не го засенчват с излишна хипербола – с други думи, филмът не залита твърде много нито в жанра на комедията, нито в жанра на хоръра.
Поддържането на такъв баланс с постоянно запазване на съспенс и на гадаене на това какво ще се случи – и на кого – е подвиг за който и да е сценарист, камо ли пък за сравнително млад мъж с един сериал на НВО и работа по няколко токшоута в кариерата си дотук. Очевидно е, че светът тепърва ще чува повече и по-често за Уил Трейси, ако запази нивото на сценариите си толкова високо и продължи да работи с продуценти като Адам МакКей и компания.
Но за всеки е пределно ясно, че който и да е добър сценарий изисква да бъде представен на филмовата публика от кореспондиращо добри актьори, за да проличат истински достойнствата му. В случая на „Менюто“ изпълнителите пред камерата са повече от добри. Начело им застава двукратно номинираният за „Оскар“ актьор Ралф Файнс в ролята на шеф Джулиян Слоуик, готвач на знаменитости и знаменитост сам по себе си.
Файнс командва зрителското внимание сякаш без капчица усилие. Всеки негов монолог е поднесен със смазваща доза харизма – човек е неспособен да отклони поглед от него, каквото е и поведението на останалите екранни лица, с които дели сцените си. Героят редува моменти на мъртвешка сериозност с такива на хапеща ирония, които актьорът пресъздава със стряскаща убедителност, подчертавайки противоречията в мисленето на персонажа, граничещи с лудост.
Каквито и да е по-нататъшни подробности относно философията на шеф Слоуик биха конституирали непростим спойлер относно сюжетното действие, което би било грехота в ревю на толкова добър филм като „Менюто“. Затова е и редно просто да преминем към контрапункта на звездния готвач, взаимодействията му с когото карат и двата персонажа да изпъкнат още повече, да оживеят още по-ярко като личности. Това, разбира се, е Марго на Аня Тейлър-Джой.
Младата звезда на известния сериал „Дамски гамбит“ и на тазгодишния хит „Викингът“ се изправя в кадър срещу Файнс безкрайно ефикасно. На неговите метафори тя противопоставя своя тривиален реализъм; на неговите дълги монолози тя дава кратки и ударни отговори; на неговите заплахи тя отвръща с равни дози уплаха и неподчинение. Тейлър-Джой е перфектно подбрана за ролята и прибавя „Менюто“ към нарастващия брой страхотни попадения във филмографията си.
Фактът, че на 26 години тя противостои като равна на Ралф Файнс в игрален филм говори красноречиво за способностите ѝ. Нейната героиня е и ключът към разбирането на сюжета от зрителя, тъй като виждаме действието през нейните очи: тя посещава ексклузивната вечеря на шеф Слоуик, без да знае нищо за събитието предварително, и респективно възприема всичко случващо се със същото темпо като всеки един от нас.
Поддържащият състав е допълнен от компетентни изпълнители като Никълъс Холт, Джон Легуизиамо и Хонг Чау, всеки от които допълва палитрата от образи на екрана с добавени дози колорит. Поднесените ястия, от безкрайно сложните блюда в началото на вечерята до фантастичния традиционен чийзбургер в заключението, са действащи лица не по-малко от актьорите: метафоричната им функция в сценария е лесно разбираема, категорично валидна и представена с добър вкус и черен хумор.
„Менюто“ запленява със страхотния си литературен, филмов и кулинарен език, както и с актьорските си изпълнения, и се позиционира като безспорно най-добрата опция за възрастни зрители в киносалона, търсещи нещо повече от филми за супергерои с почти равен брой предимства и недостатъци. Гледайте го!
Още от автора:
Това е най-гледаният филм по Netflix през ноември 2022 г.
Отвъд предразсъдъците и смъртта: „Черната пантера: Уаканда завинаги"
Една звезда в ролята на живота си: Всички говорят за този филм
Край на най-епичната битка на телевизионния сезон
„Амстердам“: Хаотичната песен за живота на един голям режисьор
20 години от раждането на една легенда
Този филм ще се окаже най-скандалният на годината
Най-касовият филм в историята: 13 години по-късно
Няма по-чаровна двойка: Джордж Клуни и Джулия Робъртс в „Билет до Рая“
Класиките, които искаме да гледаме на кино отново
Филмите от фестивала във Венеция, за които ще слушаме през сезона на „Оскар“-ите
Най-епичната битка на новия телевизионен сезон
