Неразказани истори и скандални жестокости: Непознатата Португалия

В ъв всяка страна има моменти от историята, които с течение на времето се превръщат в големи загадки. Историята на Португалия е изпълнена с големи загадки. Интриги, изчезвания, смъртни случаи, изневери. Всичко това е сполетяло и португалското кралско семейство през 900-годишната му история.

Приключения и злополуки, неразказани истории, предателства, които трябва да се обяснят, и дори скандални жестокости. Нека да видим някои от тези моменти, които още се помнят:

1. Арестуваният Дон Себастиан

Крал Дон Себастио оцелява в битката при Алкасер-Куибир и се появява отново през 1598 г. в Италия, където по-късно е арестуван във Венеция, Флоренция и Неапол със съдействието на испанците. Повечето историци приемат без обсъждане официалната версия на Историята на Дон Себастиао, която е създадена "в периода на филипинското господство с ясни политически намерения". Налице е "продължително и преднамерено унищожаване на образа на краля".

Сред доказателствата, че дон Себастиан не е загинал в Алкасер-Куибир, "има няколко свидетели, които са дали показания, че са го видели да напуска битката жив, включително Себастиан Фигейра, който заявил, че го е оставил при краля" и че "признат във Венеция в лицето на Рицаря на кръста, или, както остава в историята, като "дон Себастиан от Венеция". "

Още: "В допълнение към други много силни доказателства, важно указание, че Дон Себастиан е оцелял", е "намирането през XIX в. на златен медал с надпис "Sebastianus Primus Portugaliae Rex" върху гроб в параклиса "С. Себастиан" от Августинския манастир в Лимож, където според преданието е погребан португалски крал със същото име. "

2. Маркиз Помбал произхожда от робски род

Известен министър, управлявал Португалия в продължение на 27 години, отговорен за възстановяването на Лисабон след земетресението от 1755 г., за изчезването на Инквизицията и за закона от 19 септември 1761 г., с който се слага край на триста и двадесетгодишния внос на работна ръка - роби в Португалия, е именно Маркиз Помбал.

Друг закон на Помбал от 1773 г., известен като "Закон за свободния корем", предвижда "да бъдат освободени и еманципирани онези, чието робство да води началото си от тяхната прабаба, въпреки че техните майки и баби и дядовци са били роби".

По това време психозата с mestizaje е толкова голяма в Португалия, че от всеки кандидат за участие в държавното управление се изискват родословни свидетелства (Луде, Лисабон в черния град). По ирония на съдбата (или не), Помбал има чернокожа прабаба, робиня на своя прадядо, който е бил свещеник.

3. Португалия всъщност е знаела за съществуването на Бразилия?

Съществуват сериозни доказателства, че Португалия е щяла да открие Бразилия преди пристигането на Педро Алварес Кабрал. Едно от тях несъмнено е настояването на Йоан II за разширяване на зоната на португалско влияние на запад по време на договора от Тордесиляс, което би включвало и Бразилия.

Друго доказателство може да бъде типичният маршрут, избран от португалските мореплаватели: в близост до южната част на Атлантическия океан мореплавателите имали навика да се отклоняват от африканския бряг и да плават на запад, за да използват преобладаващите ветрове в този район. Достатъчно би било да се придвижат малко по-далеч от обичайното на запад, за да открият Бразилия, което действително се е случило.

Педро I и Инес де Кастро: когато Португалия короняса труп за кралица

4. Кристофър Колумб бил португалец

Едва ли един генуезки търговец би имал живота, който е имал Христофор Колумб, ако всъщност е бил обикновен търговец. Колумб се оженил за жена от португалската аристокрация, имал култура далеч над нормалната за онова време и достъп и приятелства в кралския двор.

Освен това в няколко от ръкописите си на кастилски език той дава типични грешки на португалеца, който се опитва да пише на кастилски.

За да се задълбочи още повече мистерията, повечето от имената, които дава на откритите от него местности в Америка, са същите като тези в района на Куба, в Алентежу, откъдето е родом. Освен това, когато се връща от пътуването си до Америка, Колумб спира първо в Лисабон, съобщава за откритието на португалския крал, а след това се отправя към Испания.

Тази голяма главоблъсканица следва от предишната: предполага се, че португалският крал е щял да разработи план за отвличане на вниманието на испанците, като ги поведе срещу Индия, която по онова време е била най-големият източник на търговско богатство в света и следователно е имала значение за контрола.

Истината е, че Колумб винаги е казвал на испанските крале, че може да стигне до Индиите, като се насочи на запад, а не на изток. В същото време португалците си почивали от плана да достигнат до Индия, като удвоят брега на Африка.

5. Лузитанците са били по-добри от римляните

Лузитанските оръжия превъзхождали технологично римските. Твърдението може да изглежда странно, но то помага да се изясни защо на свръхдържавата по онова време, огромната и най-могъща Римска империя, са били необходими два века (да, двеста години!), за да завладее западната част на полуострова.

Лузитанците не водят отбранителна война. Напротив, те планирали настъпателна война. Провеждали далечни походи и организирали военни операции в различни части на Иберийския полуостров, като достигнали дори до Африка. Географията на тези военни операции показва двояко намерение: да се осигури контрол над областите на Бетурия и по този начин да се заемат ключови позиции, които да възпрепятстват напредването на римляните, да се накажат съюзните на римляните племена, които са смятани за предатели, и да се унищожат оперативните бази, които са били инсталирани в тези градове.

Лузитанската армия била формирана от комбинирани сили от кавалерия и пехота, обучени в хибриден тип бой: те се сражавали на открито или в труден и планински терен.

Според Юлий Цезар, тъй като бил неочакван и непознат за легионерите, неговият начин на водене на бой напълно разстроил римските редици.