Н еандерталците често са описвани като глупави, груби и примитивни човекоподобни същества, които нямат нищо общо със съвременните хора.
През последните години обаче бяха направени редица открития, които показват, че това изобщо не е така. Оказва се, че неандерталците са били много по-интелигентни, отколкото се смяташе доскоро.
Neanderthals could hear and produce speech like humans, scientist say https://t.co/8Pshyhri86
— The Independent (@Independent) March 2, 2021
В следващите редове може да се запознаете с няколко изненадващи факта, свързани с тях.
Терминът „неандерталец“ идва от името на долината Неандертал в Западна Германия.
Там през 1856 г. в пещерата Фелдхофер са открити останките от неизвестно до този момент човекоподобно същество. Въз основата на тази находка за пръв път е идентифициран видът Homo neanderthalensis.
Видният германски учен Рудолф Вирхов (един от основателите на клетъчната теория, която извършва революция в медицината и на практика я превръща в истинска научна дисциплина), обаче, не бил съгласен с това заключение. Той изказал предположението, че откритите кости са на болен казак, загинал в битка срещу войските на Наполеон Бонапарт.
Вирхов смятал, че удебелените кости над очите му са резултат от това, че въпросният казак постоянно бърчел своите вежди заради болката, която му причинявал хроничен недъг.
През 60-те години на миналия век Ралф Солеки изследва обстойно праисторически обект, намиращ се в долината Шанидар в Северен Ирак.
Там той се натъкнал на останките на неандерталец на възраст 45–50 години. Костите носели белезите на сериозни физически дефекти. Ръката му била увредена от заболяване, прекарано в детска възраст, кракът му бил счупен и зараснал накриво, а освен това останал без око в резултат на инцидент.
Гробът на неандерталеца бил заобиколен с камъни, а освен това там били открити череп на мечка, кости от други хищници, както и значително количество полен от цвете, което расте в района и до днес. Според някои учени въпросният мъж може да е бил шаман. Въпреки че бил неспособен да ловува, останалите членове на племето се грижели за него. Начинът, по който е погребан, също така навежда на мисълта, че е възможно неандерталците да са имали някаква форма на религия и абстрактна представа за задгробния живот.
Prehistoric cave paintings found in Ardales, Spain show that Neanderthals had a fondness for creating art, making them possibly the first artists on earth https://t.co/bkEnLtILmh pic.twitter.com/jZrolP8kMK
— Reuters (@Reuters) August 10, 2021
Според изследване, публикувано през 2018 г., неандерталците са първите артисти в човешката история.
Заключението е базирано на изображения на животни, отпечатъци от ръце и други фигури, нарисувани по стените на три пещери в Испания. Учените смятат, че възрастта им е около 64 000 години – т.е. са направени около 20 000 години преди Homo Sapiens да се появи в Европа. По това време единствените човекоподобни същества, населяващи континента, били неандерталците.
„Не става въпрос за случайности или единични случаи. Проучените пещери се намират на 700 км. една от друга, което говори за съществуването на традиция да се създават подобни творби“, отбелязва Пол Пети, който е един от авторите на изследването.
Homo sapiens не е единственият вид, научил се да контролира огъня.
Според учени от университета в Колорадо, неандерталците също усвоили това умения. Те изследвали 141 праисторически огнища, намиращи се в различни части на Европа. Заключението на експертите е, че неандерталците използвали огън много преди появата на Homo sapiens – и то не само за да готвят, но и за да изработват различни инструменти.
ICYMI: Italian archaeologists discovered the remains of nine Neanderthals in Grotta Guattari, the prehistoric caves near Rome https://t.co/k9ZmQQ0lzt pic.twitter.com/jTZ3Zsg7wc
— Reuters (@Reuters) May 16, 2021
Генетичните профили на неандерталците и мамутите споделят общи характеристики за адаптация към студовете.
Това сочат резултатите от изследване, публикувани през 2019 г. в списание Human Biology. Според редица експерти, това не е особено изненадващо. И двата вида са еволюирали от африкански предци, преди да се адаптират към студения климат в Европа през епохата на Средния Плейстоцен.
Освен това неандерталците и мамутите са изчезнали относително по едно и също време. Двата вида е трябвало да се приспособят към еднакви условия на живот, в резултат на което са претърпели сходни промени. Това ги прави добър пример за т. нар. конвергентна еволюция – процес на независимо развитие на сходни белези у неродствени организми.
Добре известен факт е, че неандерталците са се кръстосвали с Homo sapiens.
Изследване, публикувано през 2016 г., разкри нещо изненадващо – това е започнало да се случва много по-рано, отколкото се смяташе сега. Предполага се, че двете групи са се срещнали за пръв път преди около 100 000 години в района на Близкия изток или Арабския полуостров.
Анализ на ДНК материал от останките на неандерталец, живял преди 50 000 години в Сибир, пък показа, че в него има следи от гени на Homo sapiens.
Друго изследване, извършено от учени от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“, разкри, че между 1 и 4 процента от генома на съвременните хора, живеещи в Европа и Азия, е наследен от неандерталците.
Researchers are learning that Neanderthals were just as innovative and sophisticated as we fancy ourselves to be — raising questions about what it means to be human. https://t.co/pI8L7qb810
— CNN (@CNN) July 18, 2021
Един от най-трудните въпроси, на който и до днес няма категоричен отговор, е защо са изчезнали неандерталците.
Според най-популярната теория, основна роля в този процес изиграли Homo sapiens. Двата вида живеели по едно и също време на едно и също място, но прародителите на съвременните хора демонстрирали по-добри умения да се приспособят към заобикалящи ги свят.
Много учени смятат, че за постепенното изчезване на неандерталците допринесло и „разреждането“ на тяхната ДНК в резултат на кръстосването между двата вида.
Не всички обаче са съгласни с тази теория.
Изследване, публикувано през 2018 г., поставя акцента върху климатичните промени. Неговите автори анализирали данни от няколко пещери в различни точки на Европа, за да разберат как са се променяли условията за живот на Стария континент.
Те установили, че е имало няколко дълги периода, характеризиращи се с много студено и сухо време. До момента не е открит нито един предмет, който да е създаден от неандерталци през въпросните периоди.
Учените отбелязват, че не бива да се правят категорични заключения на базата на това съвпадение, но все пак трябва да бъдат извършени допълнителни изследвания, за да се разбере дали климатичните условия действително са изиграли някаква роля в изчезването на неандерталците.
Вижте още:
Непознатата история на кръстоносните походи
Загадъчният диск от Фестос - неразгадаема мистерия на 3700 години
Съвременниците на динозаврите, които са живи и днес
