С транният случай на Финиъс Гейдж е един от най-любопитните в историята и History се спират на него, за да ни разкрият мистерията, която стои зад факта, че той успява да живее цели 12 години без част от мозъка си.
Историята
Едуард Х. Уилямс бърза към хотела в град Кавендиш, щата Върмонт. На лекаря и ръководител на железопътната компания е казано да дойде бързо, за да се погрижи за тежко ранен служител. Когато пристигнал, той открил мъжа, Финиъс Гейдж, да седи на стол пред хотела. Гейдж имал голяма дупка в бузата си и още една в горната част на главата си.
"Докторе - казал Гейдж на Уилямс, - тук има достатъчно работа за вас". Малко след това Гейдж се надигнал от стола си и повърнал голямо количество кръв. За учудване на Уилямс от дупката в главата му изпаднало парче от мозъка на мъжа и паднало на пода. Как, по дяволите, той бил все още жив?
Странно произшествие
Финиъс Гейдж работел като бригадир, отговарящ за взривове. Работата му се състояла в това да пълни дупките с прах пясък и след това да ги запалва, за да взривява скалите от пътя на напредващата железница. За да се увери, че цялата сила на взрива е насочена към скалата, Гейдж използвал четирифутов железен прът с форма на копие, за да притиска праха и пясъка.
На 13 септември 1848 г. следобед Гейдж трамбова пясък в една дупка, докато заедно с екипа си подготвя пътя за железопътната линия Рутланд и Бърлингтън. Когато обръща глава, за да говори с един от хората си, железният прът влиза в контакт със скалата и искри, запалвайки праха. Последвалата експлозия изстреляла пръта от дупката, преминала през лявата буза на Гейдж и излязла през горната част на главата му, като се приземила на 80 фута от него, "омазана с кръв и мозък".
Докато ужасеният му екип го гледал, Гейдж се свлякъл по гръб, конвулсивно се превивал няколко пъти и след това останал неподвижен. Забележително било, че когато хората му се затичали към него, Гейдж не само бил все още жив, но и достатъчно добре, за да върви без чужда помощ до волската кола, която го отвела в града. Пропитият с кръв бригадир бил поставен на стол пред хотела, докато един от хората му отишъл да доведе Уилямс.
Едно необикновено оцеляване
Отначало Уилямс не повярвал на историята на Гейдж. Не изглеждало възможно човек да оцелее след такова ужасяващо нараняване. Скоро след това пристигнал постоянният лекар на Кавендиш, Джон Харлоу. Харлоу познавал Гейдж преди инцидента и също като Уилямс първоначално бил скептичен. Фактът, че Гейдж не само е оцелял след пронизването на главата му с железен прът, но и е разговарял с двамата лекари, противоречал на логиката.
Харлоу и Уилямс се заели с лечението на нараняването му. Те успели да запечатат двете дупки в главата му, а след това прекарали следващите няколко дни в почистване на некротичната тъкан и гнойта, която изтичала от раните. Нито един от лекарите не очаквал, че Гейдж ще живее, особено след като дванадесет дни след раняването си изпаднал в полукома. Забележително е, че Гейдж не само оцелява, но 24 дни след инцидента е на крака и се разхожда. Това изглеждало като чудо.
Въпреки че губи значителна част от левия си челен лоб, Гейдж живее дванадесет години след злополуката. Наблюдателите, сред които и д-р Харлоу, забелязват, че личността му се е променила значително. Преди злополуката той е бил приветлив и симпатичен човек, а след това много псувал, бил нетърпелив към приятелите и колегите си, пренебрегвал авторитетите и бил склонен към силни промени в настроението. Тези, които го познавали, казват, че той "вече не е Гейдж". Мъжът не успял да запази предишната си работа и станал шофьор на автобус в Чили.
Гейдж попада в полезрението на нюйоркското медицинско съсловие. Промяната в личността на Гейдж накарала невролозите за първи път да осъзнаят, че тежките травми, нанесени върху челните дялове на мозъка, водят до промени в начина, по който човек действа и се държи. И до днес Гейдж е пример за лекарите, изучаващи неврология, психология и неврология.
На по-късен етап от живота си Гейдж развива тежка епилепсия. Той се връща в САЩ от Чили, за да работи във ферма в Калифорния, но губи работата си, когато пристъпите стават твърде чести и го правят неспособен да работи. Той умира от пристъп на 21 май 1860 г. на 36-годишна възраст.
Черепът на Финиъс Гейдж
С разрешението на майка му черепът на Гейдж е ексхумиран и изпратен на д-р Харлоу за по-нататъшно изследване, заедно с железния прът, на който по-късно Гейдж е изписал подробности за инцидента си. Той сега се намира в анатомичния музей "Уорън" в Харвардското медицинско училище.
Черепът на Гейдж е забележителен предмет и е ключът към разбирането на това как е успял да оцелее при такова опустошително нараняване. Компютърната томография показва, че дупката, създадена от трамбовъчното желязо при преминаването му през сфеноидалния синус - който се намира в основата на черепа, където се намира мозъкът - е с половината от диаметъра на пръта. Това означава, че когато прътът се е промушил през черепа на Гейдж, той се е отворил, за да го побере, което е довело до счупване на предната част на черепа от голямата изходна рана до лявата очна ямка. Това отваряне е предотвратило значителни по-нататъшни увреждания, които, ако не бяха настъпили, вероятно щяха да убият Гейдж на място.
Самата изходна рана показва, че прътът е преминал през левия челен дял на мозъка на Гейдж. Смята се, че Гейдж е загубил малка част от мозъчната си кора, което е довело до промени в личността му. Причината, поради която Гейдж не умира от нараняването си, е, че течността, която обикновено се натрупва в черепа на човек след тежко мозъчно нараняване, причинявайки възпаление, инфекция и кръвоизлив, в случая на Гейдж е успяла да се оттече през дупката в бузата му, освобождавайки налягането.
Днес черепът на Финиъс Гейдж и тампонът му са два от най-популярните експонати в анатомичния музей "Уорън". На тези, които виждат огромната дупка в горната част на черепа, им се струва невъзможно някой да е оцелял при такова нараняване. Файнъс Гейдж не само е оцелял, но и е доживял да разкаже за това, е забележително. Неговият принос към разбирането ни за това как мозъчните травми променят личността е безценен за изучаването на неврологията.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!