"Неетично и злонамерено": 5 държави, в които трябва да внимаваме с облеклото

М ного туристи си слагат барети, за да обиколят Париж, или си купуват цветни ризи от типа "Алоха" в деня на кацането си в Хавай. Обличането като местен жител, когато отивате на ново място, може да бъде начин да се впишете и да се потопите в атмосферата на новата дестинация.

"Приемането на сарториалните кодове и социалните обичаи е форма на признание и благодарност", казва Денис Н. Грийн, професор по дизайн на облекло в университета Корнел, съобщи National Geographic.

И все пак, ако купувате и обличате дреха, която представя определено място или хора, има тънка граница между културната признателност и културното присвояване. Не е проблем да облечете килт в Шотландия, кимоно в Япония или сари в Индия, особено за празник. Но други елементи, като индианска шапка от пера, червено-черно раирана кърпа шука от племето масаи в Източна Африка, могат да бъдат сметнати за обидни или безчувствени.

Това важи с особена сила, ако дрехата има религиозна символика. Когато се съмнявате, попитайте, преди да купите или носите египетската туника или огърлицата на австралийското коренно население.

"Носенето на нещо от друга култура по начин, който я унижава, осмива или подиграва, е очевидно неподходящо, неетично и злонамерено", казва Грийн. "От друга страна, носенето на културно подходяща дреха в общността, от която произхожда, за специално събитие като сватба или когато се очаква определен дрескод, може да бъде акт на признателност."

Ето пет култури, които ви канят да се облечете и да се присъедините към партито.

Ризи "Алоха": Хаваи

Разходете се из плажа Уайкики в Хонолулу и ще откриете десетки ярко осветени магазини, снабдени със закуски, сувенири и ризи "Алоха". Емблематичните ризи с къси ръкави - често с ярки щампи (кокосови дървета, ананаси, морски костенурки) - могат да накарат всеки да се почувства в настроение за почивка.

Но те са предпочитани и от местните жители, особено от политиците и бизнесмените. "В Хаваите ризите "Алоха" се носят почти навсякъде и от всички", казва Челе Пахинуи, изпълнителен директор на театър Nā'ālehu на Големия остров на Хаваите. "Ако отидете на празнична вечер, почти всеки мъж е облечен с тях".

Ризите "Алоха" се появяват на островите през 30-те години на миналия век, като често са изработвани от японски имигранти с помощта на плат за кимоно. С течение на годините тъканите се развиват заедно с мултиетническата общност на Хаваите - коприна от китайски имигранти, оризови торбички от японски имигранти и палака, каре, въведено от английските моряци през 18-ти и 19-ти век. Принтовете започват да отразяват хавайската култура: канута, дъги, сърфисти.

Кафтани: Северна Африка и Близкия изток

Кафтаните, описани в Библията като дрехи, които падат под коленете, са носени още в древна Месопотамия (днешна Турция, Сирия и Ирак). Обикновено с дълги ръкави и без копчета, тези дрехи са били носени от султани и високопоставени служители по време на Османската империя между XIV и XVIII век. През XVI в. те мигрират в Северна Африка (Мароко, Алжир).

Днес мъже и жени в Близкия изток, Северна Африка и Сенегал носят кафтани в различни стилове - от официални (коприна, кадифе) до ежедневни (вълна, която предпазва от пустинния прах). През 2023 г. Алжир и Мароко номинират облеклото за включване в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Кебая: Югоизточна Азия

Пътешествениците по света могат да разпознаят кебаята - подобна на сако блуза с вграден панел - като част от униформата, с която са облечени стюардесите на Сингапурските или Малайзийските авиолинии. Смята се, че е скъсен потомък на кафтана от Близкия изток, но е дошла в Югоизточна Азия по морските търговски пътища и е била популярна сред жените заради скромния си стил. " Кебаята има голямо значение за нашата мултикултурна общност в Сингапур и Югоизточна Азия", казва Ратяна Тахир, собственик на Kebaya by Ratianah в Сингапур. "Тя често се носи на официални специални събития и сватби."

В цяла Югоизточна Азия кебаите се изработват в различни форми, силуети и материи. През 2023 г. Малайзия, Бруней, Индонезия, Сингапур и Тайланд съвместно номинират традиционната блуза за включване в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Гуаяберас: Латинска Америка

Ако отивате на фиеста, сватба или друго парти в Мексико, Куба, Гватемала или Южна Флорида, има вероятност да видите някой с ленена или памучна риза гуаябера. Ризите с копчета са със заострени яки, четири джоба (два на гърдите и два на талията) и бродирани плисета или алфорзи.

Свежите ризи вероятно са се появили за първи път през XVIII в., но точният им произход е неясен. Дали първата гуаябера е била направена за фермер (тези джобове изглеждат идеални за семена или инструменти), или е произлязла от испанска военна униформа? Въпреки че кубинската революция от 1959 г. временно прекратява страстта към ризите на този остров, те имигрират във Флорида.

Малкият град Текит в мексиканския щат Юкатан е известен като столица на гуаябера. Много от жителите му изработват ризите в семейни работилници, а всяко лято ежегодният панаир на Гуаябера привлича хиляди посетители, които се интересуват от мода.

"Сан Антонино" рокли: Мексико и Тексас

Бродирани с цветя и назъбени листа, пъстрите рокли "Сан Антонино" изпълват историческия пазарен площад в центъра на Сан Антонио, Тексас. Повсеместно присъстващи на тексаските партита, особено на ежегодната пролетна фиеста в Сан Антонио, роклите получават името си от Сан Антонино Кастильо Веласко, Мексико, живописното градче в Оахака, където се изработват.

"В роклите и блузите са вложени толкова много малки детайли", казва Треса Кастро, собственик на бутик в Сан Антонио, Тексас. "Прозвището им е hazme si puedes, или направи ме, ако можеш, поради тяхната сложност."

Пътувайте до Сан Антонио или Оаксака и ще видите роклите и блузите на туристи, местни жители и дори на танцьори от Деня на мъртвите. "Не бива да имате никакви резерви относно носенето на рокля от Сан Антонино", казва Кастро. "Това помага да се запази работата на занаятчиите."