Неделя на самарянката е днес, кого почита църквата

Н еделя на самарянката e днес, а църквата почита и паметта на свети Еразъм Охридски, и на патриарх Никифор Цариградски.

Петата неделя след Великден е наречена неделя на самарянката, защото

в нея се чете евангелкият разказ за разговора на Иисус Христос с една жена от област Самария в Палестина. Самаряните били родом евреи, които по време на Вавилонския плен се смесили с други народи и затова по-късно, по времето на Христос, останалите евреи не ги приемали за свои сънародници и едноверци.

Но тъкмо на жена от тази област Иисус разкрил едни от най-важните истини на Своето учение, като казал: "Бог е дух и тези, които Му се покланят, трябва да Му се покланят с дух и с истина". Или в почитта си към Бог да не оставаме на равнището само на формални думи и действия, а трябва да Го приемем с духа си и да Го следваме истински. След разговора на Христос с нея тя станала Негова последователка, а по-късно била проповедничка на вярата в Спасителя.

Свети Еразъм бил родом от град Антиохия, Сирия, и живял през III-IV век.

Той бил усърден духовник на тамошната църква, отличил се в грижата за бедните и в проповядването на Христовото благовестие. Бил посветен и в епископски сан. В желанието си да привлече нови хора към вярата и живота в Христос, той предприел проповеднически пътувания, по време на които ревностно разпространявал Божието слово.

С просветлението на Светия Дух, Еразъм постигнал много успехи, защото Бог отварял сърцата и умовете на хората да слушат и да следват спасителното учение. Така стигнал и в днешния град Охрид, където пострадал мъченически в началото на IV век. Свети Еразъм бил покровител на Охрид и основоположник на местната църква, която по-късно била наследена от българите. В Първото българско царство почитта към светеца се разпространила в цялата ни страна. В Охрид има раннохристиянска базилика, посветена на свети Еразъм, както и скална църква. Житието му е преведено на старобългарски преди XII век.

Свети Никифор е роден в Цариград през 758 г.

Родителите му били верни привърженици на православието, така възпитали и сина си. Никифор получил добро образование и станал монах, а сетне и клирик на патриаршията. Императорът му възложил да поеме управлението на голям дом за бедни, а след смъртта на патриарх Тарасий в 806 г. Никифор бил избран за негов приемник. На този висок пост той открито се противопоставил на иконоборческата ерес.

Но с това станал неудобен на новия император Лъв V Арменец, който предприел гонение срещу иконопочитателите. Настойчивостта на Никифор в защита на православието предизвикала гнева на императора, който през 815 г. го свалил от патриаршеския престол и го изпратил на заточение, където патриархът изповедник на вярата починал на 2 юни 828 г.

Във видеото горе вижте информация за 10 от най-известните манастири в България.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase