Наследството на Хатшепсут – жената фараон, която историята не успя да заличи

Х атшепсут управлява Египет, първо като сърегент, а след това като фараон, общо 21 години. Тя е една от малкото жени в историята на Египет, които задържат властта толкова дълго. Тя царува през един от златните векове на древен Египет, когато е цивилизацията е била залята от богатство. 

Хатшепсут построява монументални произведения из цялата нация: безброй храмове и светилища, четири гигантски обелиска в храма на Амон в Карнак и безброй произведения на изкуството, празнуващи нейните постижения и увековечаващи нейните молитви.

Но много от тези произведения били обезличени и унищожени след смъртта ѝ през 1458 г. пр. н. е. Наследникът на Хатшепсут, Тутмос III, един от най-великите фараони на Египет, се опитал да изтрие името ѝ от историята. Нейните изображения бяха изтрити от паметниците, а нейните статуи и творби унищожени. Въпреки това, след голяма реконструкция от 20-ти век, масивният храм на Хатшепсут в Дейр ел Бахри (на арабски „северен манастир“) все още стои днес, скрит под червените скали. Това архитектурно чудо пленява древния свят със своята красота и е свидетелство за славата на Хатшепсут и нейната преданост към боговете.

• Жена, която би била крал

Хатшепсут е родена около 1507 г. пр.н.е. от Тутмос I и неговата велика кралска съпруга, кралица Яхмос. Хатшепсут се омъжва за своя полубрат и наследник на трона, Тутмос II, ставайки негова велика кралска съпруга. Тутмос II умира млад, оставяйки след себе си двегодишен син (роден от второстепенна съпруга) като негов наследник. Детето било твърде малко, за да управлява, така че Хатшепсут, мащехата на момчето, управлява вместо него.

• Храмове на милиони години

В периода на Новото царство Хатшепсут е един от първите фараони, които построяват така наречените храмове на милиони години на западния бряг на Нил, срещу град Тива (днешен Луксор). Пет века по-рано, по времето на Средното царство, фараон Ментухотеп II издигнал тук първия погребален храм. Може би вдъхновена от Ментухотеп, Хатшепсут строи своя масивен комплекс в подножието на скала, място, известно сега като Дейр ел Бахри. Свещеното място е било посветено на богинята Хатор, покровителка на мъртвите и важно погребално божество в Тива.

В тези храмове фараоните ще бъдат почитани след смъртта им. Техните мумии междувременно почиват другаде, погребани в частни подземни стаи в Долината на царете. Освен че са били използвани за кралски погребения, Храмовете на милиони години са били център на други ритуали: някои свързани с кралски особи, други с божества, включително тиванския бог Амон и бога на слънцето Ра. От всички погребални храмове, този на Хатшепсут ще стане основната култова структура на тиванския комплекс.

Строежът продължава около 15 години и се извършва под надзора на Сененмут, високопоставен служител и фаворит на фараона. Внушителната сграда включва рампи и дворове като близкия храм Ментухотеп, но Сененмут въвежда редица нововъведения, за да създаде сграда с несравнимо великолепие. Той стана известен като Джесер-Джесеру: „святая светих“.

Повечето възпоменателни храмове на Новото царство са имали стаи, разделени от монументални портали (пилони), като тези, които все още могат да се видят в Луксор и Карнак. Храмът на Хатшепсут, от друга страна, е бил разположен около централна рампа или път. По дължината на този път на различни височини бяха разположени три големи двора.

Днес стените и дворовете на храма на Хатшепсут може да изглеждат някак прости. По нейно време те биха били изпълнени с живи цветове, заобиколени от буйни градини и басейни и богато украсени със скулптури и релефи. Всеки декоративен елемент предава религиозно или политическо послание, в съответствие с церемониалната употреба на сградата.

• Свещени подравнявания

Оформлението на храма на Хатшепсут е внимателно проектирано. Най-очевидно е, че е разположен така, че да се изравнява перфектно с храма на Амон в Карнак, на отсрещния бряг на Нил. В допълнение, прецизното подравняване изток-запад на централната му пътека отразява дневния път на слънцето или, според вярванията на деня, пътя на бог Ра.

Храмът също беше подравнен с Долината на царете, която се намира на запад. Този кралски некропол е бил тържествено открит от бащата на Хатшепсут, Тутмос I. Всъщност гробницата KV20, мястото на погребението на Хатшепсут и Тутмос I, се намира по права линия от светилището на Амон, най-вътрешната стая на храма на Хатшепсут. Някои експерти предполагат, че първоначалният план е бил KV20 да се свърже със светилището на Амон чрез тунел през междинната скала, но лошото качество на скалата е попречило.

Каменни балюстради ограждат централната рампа, охранявана от внушителни каменни лъвове. Колонада разделя първия и втория двор. За да подчертаят благочестието и предаността на Хатшепсут, релефите изобразяват два масивни обелиска на път към храма на Амон в Карнак.

Около втория двор има известни релефи, показващи търговска експедиция, която Хатшепсут е изпратила до Земята на Пунт, за която се смята, че се намира на Африканския рог. Дървета от смирна бяха донесени от тази експедиция и засадени в храмовия комплекс. Тяхната смола по-късно ще бъде използвана в храмови ритуали.

Върху портика на втория двор на храма в Дейр ел Бахри са изсечени великолепни релефи. Някои изобразяват експедицията на Хатшепсут в земята на Пунт през осмата и деветата година от нейното управление. Релефите дават бегла представа за терена, фауната, флората и обитателите на тази загадъчна земя, вероятно разположена в Африканския рог или в южната част на Арабския полуостров.                 

Експедицията достига до Пунт, като плава покрай бреговете на Червено море. Египтяните натоварили корабите си с товар от слонова кост, канела, тамян, козметика и животински кожи. Те също взеха у дома дървета от смирна, които бяха засадени в храмовия комплекс на Хатшепсут. Релефът на портика подчертава тези дървета от смирна и също така изобразява Хатшепсут, представяща товара от Пунт на бог Амон като дар.

Други релефи представят божественото раждане на Хатшепсут, която според традицията е била родена от бог Амон-Ре по време на посещението му при Ахмос, съпругата на Тутмос I. Нейният божествен произход е важен инструмент за легитимиране на управлението на Хатшепсут над Египет. Във втория двор също има две светилища: едното е посветено на Хатор, а другото на Анубис, погребален бог.

Двадесет и четири колосални Озириди — статуи на фараон Хатшепсут като Озирис, бог на отвъдния живот — ограждали входа на третия двор. Тя носи фалшивата брада (postiche) и двойната корона на Горен и Долен Египет (pschent) и държи символите на царството. Този най-горен двор имал светилища, посветени на кралския култ, на слънчевия бог Ре-Хорахти и на Анубис.

В централната част на този последен двор се намирали най-вътрешните стаи на храма, светилище, посветено на Амон-Ре. Вътре имаше три съседни стаи, украсени със сцени на Хатшепсут и бог Амон.

Светилището на Амон Ра било основното място за церемония, която се празнувала всяка година в Тива: Красивият фестивал на долината. Празникът датирал от Средното царство и достигал нови висоти по времето на Хатшепсут. Силно повредени релефи, които се простират по протежение на горния двор на храма на Хатшепсут, изобразяват празненствата. През втория месец от сезона на прибиране на реколтата ( shemu ) в началото на лятото фараонът водил процесия, носеща образа на Амон, следван от свита от благородници, свещеници, танцьори и войници.

След смъртта си Хатшепсут умишлено е била оставена в забрава от Тутмос III. Той наредил разрушаването на всички нейни статуи и  паметници, включително изображения в нейния храм. И все пак сградата остана на западния бряг на Нил. „

Всяка година той все още е домакин на най-ослепителния фестивал на Тиванския некропол, устоял през хилядолетията, трайно свидетелство за фараона, който го е построил.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase