„Доброто момче“ Атанас Балкански стана сребърен финалист в третото издание на оспорваното състезание Hell’s Kitchen България. Нaско влезе като резерва в третия епизод на шоуто, но веднага успя да се заяви като сериозен готвач, който не бива да бъде подценяван. Той показа енциклопедични знания, изключителни умения в кухнята, отдаденост и не на последно място огромен хъс за победа. Не му достигна обаче лидерско присъствие. В началото Атанас имаше нужда от напътствията на шеф Ангелов и уроци как се става лидер, но в последствие успя да надмине себе си и да се заяви като равностоен противник, а и да покаже, че умело може да ръководи Кухнята на Ада.
Атанас Балкански е на 26 години от гр. Пловдив. Главен готвач, с над 8 години опит в професията у нас и в САЩ. A сега е главен готвач на топ заведение в столицата. Готвил е за Лейди Гага. Описва себе си като амбициозен, сдържан и уравновесен човек. Мечтае да отвори малък ресторант с авторска кухня. Ето какво сподели той, специално за читателите на Vesti.bg.
Как ще опишете участието си в "Кухнята на Ада"?
Приливна вълна от емоции и усещания.
Поздравления, втори финалист! Какво е чувството?
Стигнах до самия край на предаването. Чувствам се като победител, въпреки 2-рото място, тъй като 2 е просто цифра.
Все пак съжалявате ли, че не победихте?
Не, ни най-малко.
Какво не Ви достигна, според Вас? С какво Реджеп Ви изпревари?
Смятам, че не ми достигна малко повече увереност и лидерство. Ако имахме още малко време, можех да затвърдя лидерските си качества и да ги покажа на шеф Ангелов, с което да докажа че съм по-добрият от Реджеп.
Кой е най-ценният урок, който научихте от шеф Ангелов?
Научих, че главният готвач трябва да бъде и лидер, освен приятел с колегите си.
Какво се променя за Атанас след участието му в Hell's Kitchen България?
Не смятам, че след участието следват генерални промени. В Hell’s Kitchen България научих много, което възнамерявам да приложа в практиката си.
А бихте ли променили нещо в участието си, ако можехте да върнете времето назад?
Не! Бях себе си в шоуто. Показах на какво съм способен.
Какво Ви мотивира да се запишете за участие в Hell's Kitchen България?
Винаги съм искал да участвам в кулинарно предаване и Hell’s Kitchen България осъществи тази моя мечта. Това беше и една възможност да проверя уменията си, както и да ги изправя срещу тези на другите участници.
Кой момент ви беше най-труден?
Не бих казал че има такъв, тъй като и в най-трудните моменти намирах позитивното. Във всяко наказание намирах забавното.
С какви емоции напуснахте предаването?
Напуснах предаването само с хубави емоции.
Като че ли мъжкият отбор беше по-сплотен, но пък този път участници с огромно его. Как изглеждаше всъщност от вътре?
Аз бях единственият участник тази година, който беше и в двата отбора и имам поглед и в двете кухни. В червения, момичетата неопитни и същевременно амбицирани да се учат, но нямаше кой да ги обедини и да ги води. В липсата на лидер намираха скандала. От друга страна синият отбор бе изграден от индивидуалисти, които опитваха да се доказват един на друг кой е по-добрият, но не мислиха за отбора.
Има ли нещо, което не успяхте да покажете в шоуто?
Да, винаги може и повече.
Коя е думата, която описва най-точно преживяното в Hell’s Kitchen България?
Влакче на ужасите – адреналин, напрежение, радост, еуфория, страх и т.н.
Какви качества са най-важни за топ шеф в кухнята?
Важно е един шеф да притежава много знания, да умее да преценява ситуации, да е спокоен и хладнокръвен, и най- вече да приготвя вкусна храна.
Имате ли тайна подправка за ястие, която го прави уникално?
Магданоз, обичам да го използвам навсякъде, защото придава доза свежест на всяко ястие.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!