НАСА направи тайни снимки на астероиди, преминали покрай Земята

М иналата седмица Земята бе споходена от рядко събитие: не един, а два големи астероида преминаха на близко разстояние от нея.

Но все пак нито 2024 MK, нито 2011 UL21, както са наречени астероидите, се приближиха достатъчно, за да представляват опасност, но и двата бяха в обсега на радарните системи за изобразяване. Затова НАСА направи няколко снимки по този повод.

Това са нещо повече от сувенири от прелитането на астероиди. Учените могат да проучат изображенията, за да разберат свойствата на скалите, които могат да бъдат открити в близост до Земята - информация, която може да ни помогне да изготвим стратегии за бъдещи астероиди, които един ден могат да застрашат нашата планета.

Малкото кътче от Слънчевата система, в което се намира Земята, е предимно празно, но не напълно. От време на време комета или астероид преминава покрай нас, докато обикаля около Слънцето.

По-голямата част от тях няма да представляват проблем. Но всичко, което преминава на определено разстояние от Земята или е с яркост над определена, се класифицира като потенциално опасно.

Това е така, защото, въпреки че текущата им траектория може да е нормална, може да се случи нещо неочаквано, например сблъсък с друг обект, който да ги изтласка на курс към Земята. Това не е вероятно, но не е и невъзможно.

Както 2024 MK, така и 2011 UL21 бяха в категорията на потенциално опасните; за наш късмет, никакви непредвидени странности не ги отклониха от курса в наша посока.

2011 UL21 прелетя покрай Земята на 27 юни на разстояние 6,6 милиона километра, което е около 17 пъти повече от разстоянието между Земята и Луната.

По-малко от два дни по-късно се появи и 2024 MK. На 29 юни той прелетя на минимално разстояние от 295 000 км (184 000 мили). Това е много по-близо, около три четвърти от разстоянието между Земята и Луната.

Изобразяването на такива обекти не е съвсем лесно, дори когато те са сравнително близо и са класифицирани като "големи" астероиди. Те все още са доста малки и не са много ярки.

Ето защо НАСА използва голям радарен телескоп, който предава радиовълни в космоса и получава обратен сигнал, от който учените могат да конструират изображения.

Тъй като 2024 MK беше много по-близо - такава близост за прелитане на астероид се случва само на няколко десетилетия.

НАСА използва един телескоп, за да предава радиовълните, и втори, за да ги приема, в резултат на което се получиха изображения на 2024 МК, които включват не само формата на астероида, но и неравности, вдлъбнатини, камъни и хребети.

Астероидът е с диаметър около 150 метра и има издължена форма с много плоски равнини. При движението си в пространството той също се клати.

Открит е едва на 16 юни, а орбиталният му път е променен от земната гравитация, така че наблюденията позволяват на учените да разберат какво ще прави 2024 MK в бъдеще. Те разкриха, че в обозримо бъдеще тя ще стои безопасно встрани от пътя ни. Пфу.

"Това беше изключителна възможност да изследваме физическите свойства и да получим подробни изображения на близък до Земята астероид", казва астрономът Ланс Бенър от Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

При много по-голямото разстояние, на което се намираше 2011 UL21, изображенията не бяха толкова подробни,  но те включваха малка изненада. Там, придружавайки астероида с ширина 1,5 км, астрономите забелязаха малка луна на орбитално разстояние от около 3 км.

"Всъщност това е нещо, което откриваме все по-често при големите астероиди", споделя още Бенър.

Миналата година беше открито, че астероидът Динкинеш, обект в астероидния пояс, посетен от сондата на НАСА "Люси", има малка луна. А прочутият тест на НАСА за пренасочване на двоен астероид, при който космически апарат беше разбит в астероид, беше извършен върху Диморфос, по-малкия от двойката двойни астероиди.

"Откриваме все повече двойни астероиди, защото възможностите ни за визуализация се подобряват, а това е отлична новина за планетарната защита и за разбирането ни за еволюцията на Слънчевата система", споделя Бенър.

"Смята се, че около две трети от астероидите с такъв размер са бинарни системи и откриването им е особено важно, защото можем да използваме измерванията на относителните им позиции, за да оценим взаимните им орбити, маси и плътности, които предоставят ключова информация за това как може да са се образували", заключи Бенър.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase