Новата „Мисия“ на Том Круз е най-вълнуващата му досега

Ф илмовото лято на 2018 г. има своя крал. Лицето и името му са познати на всички ни, подвизите му са също толкова добре известни.

Екшън легендата с най-опасните каскади в киното

Том Круз отново е на върха, в по-добра форма от всякога.

А същото може да се каже и за поредицата му, „Мисията невъзможна“. Шестата част, озаглавена „Разпад“, е най-съвършено направеният комерсиален филм за тази година от техническа гледна точка и един от най-дръзко и иновативно заснетите екшън филми в историята на жанра и на седмото изкуство.

Забравете за зелени екрани, компютърно генерирани изображения и прочие визуални маскировки на реалността – новата „Мисия“ на Том Круз ще ви изкачи на 7500 метра в небето, ще ви преведе през катакомби, реки, нощни клубове и централни улици в няколко мегаполиса, и няма да пропусне да спре дъха ви с преследване с хеликоптери в планинския регион Кашмир в Северна Индия.

Всяка една сцена е снимана в реални условия и на реални локации.

Бюджетът на продукцията възлиза на около 180 милиона долара и всеки цент е употребен правилно в името на създаването на максимално автентично преживяване за зрителя. Заслугата за перфектния резултат очевидно трябва да бъде разпределена между много хора, но всеки филм е крайният артистичен продукт на усилията на своя режисьор.

Източник: Paramount Pictures. Разпространител за България: Форум Филм

Затова и няма как да не започнем от Кристофър МакКуари. Трудно е да се повярва, но „Разпад“ е едва четвъртият му режисьорски проект. Самият той е носител на „Оскар“ за оригинален сценарий за работата си по „Обичайните заподозрени“, но от техническата експертиза, засвидетелствана в новия му филм, личи, че е твърде вероятно скоро да получи награда и за режисьорските си умения.

МакКуари намира изход от невъзможни технически ситуации, като това да снима скок от самолет на височина от 7500 метра в първо лице и да покаже схватка между хеликоптери сред реални планински зъбери от няколко възможни гледни точки. Всичките му екшън сцени са кадрирани до съвършенство, досущ като географска карта, центърът на вниманието е винаги ясен, ударите видимо попадат на правилните места, кадрите са с подходяща и равномерна продължителност.

За да осъществи всички тези визуални фокуси, целият операторски екип на МакКуари също заслужава изключителна похвала, но без звездата и продуцент на филма Том Круз да имаше желанието да изпълни всички тези каскади лично, задачата на всички щеше да се усложни стократно. Самият той изпълнява функциите и на оператор при скока от самолет, с прикрепена миникамера към костюма му, за да се уловят максимално достоверни и спиращи дъха кадри.

Встрани от това, Круз не спира да тича, да скача и да остава на ръба на екранното самоубийство при всевъзможни инфарктни ситуации. Но всичко това вече е достатъчно добре документирано и известно на всички. Това, на което аз трябва да обърна повече внимание на уважаемия читател в качеството си на филмов критик, а не на физиотерапевт, е актьорската игра на Круз и сюжета на самия филм.

Неговият герой Итън Хънт достига до апогея на своите изпитания –

както във филма, така и в съществуването си като екшън икона на киното. До шестия филм от всяка друга поредица, посветена на приключенията на екшън герой, въпросният персонаж е достигнал нереалистична, смехотворна степен на екранна неуязвимост.

Джон МакКлейн едва оцелява преживяванията си в небостъргача „Накатоми“ в оригиналния „Умирай трудно“, а в „Първа кръв“ Джон Рамбо е категорично трагичен персонаж от Виетнамската война, а не просто машина за убиване на врагове. Три филма по-късно, МакКлейн влезе в Чернобил по потник, а Рамбо ликвидира около половин армия в Бирма със стационарна картечница и един нож.

При Итън Хънт процесът е инверсиран и точно това прави персонажа лесно достъпен, близък до аудиторията и категорично човешки. Круз илюстрира Хънт като все по-физически и емоционално уязвим с всяка своя следваща поява в ролята.

Противниците му стават все по-силни, раните му се увеличават на брой, а той самият се осланя все повече на помощта на колегите си. Приятелствата му, някои от които започнати още с първия филм от поредицата, са се превърнали в най-важното нещо в живота му, наравно единствено с верността му към съпругата му Джулия, изиграна и в този филм от Мишел Монаган.

Това превръща Итън Хънт в антипода на Джеймс Бонд –

особено на студенокръвната му версия, изиграна от Даниел Крейг в последните филми за агент 007. Враговете на британския шпионин си остават на едно и също равнище и с едни и същи цели, докато жените в живота му и колегите се сменят през 1-2 филма.

При Хънт е точно обратното – всяка негова връзка придобива още повече тежест с всеки изминал филм, с което се повишава и драматичният заряд на персонажа, а изпитанията пред него еволюират и стават все по-трудни. С „Разпад“ главният герой е отнесен до предела на способностите си и не бих се наел да отгатвам какво ще трябва да се случи в евентуална седма част, за да се окаже предизвикателството пред него още по-голямо.

Но ако някой е способен да напише подобаващ сценарий при такива обстоятелства, това със сигурност отново ще е Крис МакКуари. Сюжетът на „Разпад“ прави препратки към всяка една от предишните пет части от поредицата, уловими само за най-големите фенове, и въпреки това е напълно разбираем и за новите зрители. Напрежението в хода на действието не спира да расте, а кулминацията не е нищо по-малко от класическа и незабравима.

Този текст отдавна излезе извън стандарните размери на журналистическа публикация, но няма как и да завърши, без да отлича поне двама от членовете на поддържащия състав.

Всеки един от изпълнителите върши работата си компетентно, но опитният Винг Реймс напомня на аудиторията защо е част от поредицата още от първия филм насам и защо е доста по-добър актьор, отколкото повечето му роли му позволяват да покаже, със съкрушителен монолог преди заключението на сюжета, който до голяма степен капсулира цялото развитие на главния герой досега и вдига неимоверно емоционалния залог преди края.

Ребека Фъргюсън също заслужава похвала за завръщането си към ролята на Илса Фауст,

която бе представена с петата част от поредицата, „Престъпна нация“. Илса остава съвършеният женски еквивалент на Итън Хънт. Без да служи като негов романтичен интерес, героинята изиграва ключова роля в сюжета и остава категорично силен женски персонаж от емоционална и физическа гледна точка.

Рейтинги като 98% в Rotten Tomatoes и 86 от 100 в Metacritic са запазени за филми, които претендират за награди „Оскар“. Мисията ви, ако решите да я приемете, е да се възползвате от факта, че зрелищен летен блокбъстър е достигнал това равнище за първи път от 2015 година насам, когато по кината излезе „Лудия Макс: Пътят на яростта“, и да спринтирате като Том Круз към киносалона, за да го гледате!