В началото на студената война СССР се сдобива с ядрени бомби. Само че има огромен проблем – няма свръхзвуков бомбардировач, с който да ги пусне над САЩ.
Така започва историята на Ту-22, пълният с алкохол свръхзвуков самолет, който изпълвал руските пилоти със страх, но и бил любим на екипажите.
Легендарният съветски авиоконструктор Андрей Туполев определя този бомбардировач като най-големия си провал. Въпреки това самолетът е един от най-дълго използваните в историята. Първоначално той плашел и Запада с параметрите си.
Ще купи ли Турция руски Су-57 вместо Ф-35
Туполев предложил уникален дизайн. Двата двигателя били разположени от горната страна на опашката на самолета. Пречупеният профил на крилете пък увеличавал скоростта. Всичко изглеждало чудесно на хартия. Разработката започнала през 1954 г., а бомбардировачът влязъл на въоръжение през 1962 г.
На практика Ту-22 имал огромен брой конструктивни проблеми. Структурата му не издържала максималната предвидена скорост от 1480 км/ч. Това, че двигателите били върху корпуса, постоянно натискало носа надолу при летене.
При излитане и кацане Ту-22 бил особено опасен, тъй като изтегленият назад център на тежестта карал опашката да се забива в пистата при по-ниски скорости. А понеже там били двигателите, това обикновено водело до зрелищен взрив.
Огромен конструктивен проблем била и системата за катапултиране на екипажа. Вместо да бъдат изстрелвани нагоре, седалките падали надолу. И тъй като повечето аварийни ситуации стават при излитане и кацане, това означавало сигурна смърт за пилота.
Русия показа ново оръжие - убиец на самолетоносачи
А той бил само един. Вероятно поне част от инцидентите е можело да бъдат избегнати, ако Ту-22 имал втори пилот, който да помага и да коригира капитана на полета, както при всички останали бомбардировачи.
С течение на годините част от проблемите, като нестабилните колесници, били решени. Но самолетът с този основен дизайн остава в употреба до 90-те години на миналия век.
Руските пилоти се страхували да летят с оригиналния Ту-22. Машината не прощавала никакви грешки. Освен това кабината била много тясна, пълна с уреди, бутони и ръчки, част от които пилотът дори не можел да достигне.
Вижте най-новия руски шпионски кораб
Отгоре на всичко имало няколко инцидента, при които пилотите и екипажът просто падали на пистата, тъй като люковете на аварийната система не се затваряли добре. Няма информация за загинали в резултат на този проблем, за разлика от останалите конструктивни дефекти.
Екипажите наричали Ту-22 „самолета-грешка”, „самолета-убиец”, но и „самолета с водка”.
Въпреки всички дефекти, бомбардировачът се радвал и на особен вид популярност, но не заради летателните му качества.
Ту-22 имал уникална климатична система. Горещ въздух от двигателите бил отвеждан по тръби до цистерна с охлаждаща течност. Въпросният охладител се състоял от 40% етилов алкохол и 60% дестилирана вода. Системата всъщност била доста ефективна. Обикновено след полет в цистерната не оставала никаква охлаждаща течност. А екипажът си тръгвал доволен, ако е оцелял, с пълни туби.
Затягането на контрола не помогнало. Вместо туби екипажите на Ту-22 вече ползвали гумени грейки, които обичайно се пълнят с гореща вода. Летенето на бомбардировача създавало сериозни семейни проблеми, които се задълбочили след представянето на учебната версия с двама пилоти, Ту-22У, при която размерът на охладителната цистерна бил увеличен до 450 литра.
Пилотът, който открадна най-секретния съветски самолет
Опитите да се смени охладителната течност с токсична такава, както при останалите самолети, ударили на камък. Изпарения от цистерната стигали до пилотската кабина. Така използването на охладителен агент, който не ставал за домашна консумация, представлявало реална заплаха за пилота.
В крайна сметка тази странна, опасна и вдъхновяваща руска машина е заместена от Ту-22М, който въпреки името си е напълно различен самолет - можете да видите във видеото.
СПРИ!" />
