В историята на киното има филми, които транспортират публиката в съвсем друг свят посредством комплексно, цялостно зрителско преживяване. Те не само имат забележителни визуални ефекти, но и епични истории в ядрото на сюжета си, и използват емоциите на зрителя точно толкова, колкото и сетивните му възприятия, за да го пренесат на място извън нашата действителност.
Първи кадри от продължението на "Аватар" (ВИДЕО)
„Аватар“ е такъв филм – класика в жанра на фантастиката, редом със заглавия като „Междузвездни войни“ и „Властелинът на пръстените“. Сюжетът в „Аватар“ не е и наполовина толкова оригинален, колкото в гореспоменатите два хита, но лентата на Джеймс Камерън поднася познати мотиви и тематика в смайваща нова опаковка и във времеви контекст, който провокира полемики.
Относно сърдитото старче Джеймс Камерън
В Уикипедия има цяла страница на английски език с шест точки и осем подточки, посветена на темите във филма. Безсмислено е да предавам съдържанието ѝ 13 години след излизането на лентата и да претендирам за оригиналност. Независимо дали сте дясно или ляво мислещи политически, натуралисти или индустриалисти, християни или не, „Аватар“ е една огромна алегория, в която всеки може да открие аргументи в полза на едно или друго обществено или религиозно становище.
Встрани от това, сюжетът на лентата в действителност може да се обобщи като „Покахонтас в космоса“. Историята на аутсайдер, който се влюбва в дъщерята на вожда на чуждо племе и в крайна сметка се бори, за да защити това племе, е много стара и неизменно работи, когато е в ръцете на опитен и находчив разказвач като Джеймс Камерън, който успешно я обогатява с редица мотиви от нашето съвремие.
Продълженията на "Аватар" ще струват 1 милиард долара
Авторът на лентата многократно се е изказвал срещу политическото ѝ тълкуване във всевъзможни посоки, в каквито той не е мислил, докато е писал сценария, но това със сигурност е важна причина за рекордните приходи на „Аватар“ от почти 3 милиарда долара. Ако проектът се рекламираше основно с познатия си сюжет, по всяка вероятност щеше да стане касов хит така или иначе, но именно актуалните философски спорове при излизането му го правят толкова по-интригуващ.
Личното ми мнение относно тематичния фокус на лентата на практика съвпада с това на самия Камерън: „Аватар“ е филм за сбъднати мечти и за детската почуда от откриването на един нов свят повече, отколкото е политическо или религиозно изявление от какъвто и да е характер. Именно тези качества биха го направили касов хит в която и да е ера, встрани от всякакви отприщени обществени дебати.
Но „Аватар“ се превръща в най-касовия филм за всички времена и поради причини встрани от художествените мотиви, които зрителят може да открие в сюжетното действие. Смайващите картини, които Камерън обрисува чрез всемогъществото на компютърно генерираните изображения в съвременното кино, са единствени по рода си. Специалният триизмерен (3D) ефект, който доведе до популяризиране на технологията, и до днес остава ненадминат по този конкретен технически параграф.
Разбира се, по-високите цени на 3D прожекциите по кината също са фактор за огромните приходи, генерирани от „Аватар“. Красотата на лентата и визуалното новаторство на Камерън личат най-вече по време на екранните минути, в които планетата Пандора бива изследвана и показвана. Баталните сцени са зрелищни и страховити в своята автентичност на свой ред, но историята на киното помни и много по-зашеметяващи такива.
Тези качества правят филма задължителен за гледане на кино. Не е учудващо, че лентата отново е в киносалоните 13 години след премиерата си и продължава да трупа постъпления от нови и нови зрители. Огромните IMAX екрани са създадени за прожекции на визуални пиршества като „Аватар“ и респективно режисьори, опитни и дръзки като Джеймс Камерън, правят филми именно за големия екран.
Актьорските представяния във филма, макар и не блестящи, са компетентни и пасват на архетипните персонажи в класическия сюжет. Сам Уъртингтън и Зоуи Салдана изгряват като звезди с „Аватар“ именно защото получават възможност да изиграят героични архетипи, които всеки млад актьор си мечтае да пресъздаде, и то във филм на Джеймс Камерън. Оттогава насам и двамата са имали възможност да покажат качествата си и в по-предизвикателни роли, но вършат чудесна работа и тук.
В крайна сметка всеки разговор за „Аватар“ следва да приключи с дебат относно ролята му в историята на популярната култура. От гледната точка на 2022 година филмът си остава забележително произведение на седмото изкуство във всяко отношение и е задължителен за гледане в киносалон. 3D може вече да не е технологично нововъведение, а войната срещу тероризма да не е толкова актуална тема, но това не отнема от качествата на лентата.
Друг е въпросът до каква степен заслужава да е най-касовият проект в историята на киното в сравнение с филм, генерирал същите приходи с по-кратък общ престой по киносалоните и осланящ се на градена сюжетна история в продължение на 10 години и 21 предходни филма и на универсална обич от много повече на брой хора от целия свят. „Отмъстителите: Краят“ заслужава мястото си на този пиедестал много повече от „Аватар“, но в крайна сметка можем просто да се насладим и на двете ленти.
Най-добрият тест за качествата на филма на Джеймс Камерън и за устойчивостта на популярността му ще дойде в края на тази година, когато ще излезе продължението му: „Аватар: Природата на водата“. До тогава ще си останем с надежди да видим нещо също толкова интригуващо и смайващо, колкото модерната класика от 2009 година, и да си я припомним на свой ред на възможно най-голям екран.
Още от автора:
Няма по-чаровна двойка: Джордж Клуни и Джулия Робъртс в „Билет до Рая“
Класиките, които искаме да гледаме на кино отново
Филмите от фестивала във Венеция, за които ще слушаме през сезона на „Оскар“-ите
Най-епичната битка на новия телевизионен сезон
