Най-голямата буря в Слънчевата система може да не е толкова стара, колкото си мислехме

Г олямото червено петно на Юпитер - буря, по-голяма от цялата ни планета - е една от най-видимите особености на Слънчевата система, за която се смята, че е възникнала скоро след изобретяването на телескопа, ако не и много по-рано. Нови доказателства обаче сочат, че то е възникнало през 1831 г. и е било погрешно сметнато за продължение на предишно петно отпреди един век, което го прави много, много по-младо, отколкото се смяташе.

Адаптирането на телескопа за астрономически цели от Галилео за първи път разкрива характеристики като луните на Юпитер и слънчевите петна. С усъвършенстването на инструментите астрономите забелязват, че Юпитер има тъмни и светли ивици, разположени успоредно на екватора му, като понякога тъмните петна се появяват в обикновено белите ширини. 

През 1665 г. Джовани Касини, увековечен с откриването на най-голямата празнина в пръстените на Сатурн, вероятно пръв съобщава за тъмен овал, известен впоследствие като "Постоянното петно". Възможно е обаче докладът от 1832 г. да е за същото нещо. Тъй като петното се е въртяло заедно с Юпитер, то е можело да се види само за около пет часа, преди да изчезне в далечната страна, но при условие че наблюдателят е бил търпелив, то винаги се е връщало, докато други петна са се появявали и изчезвали. Така е до 1713 г., когато то избледнява и изчезва за 100 години.

През 1831 г. петното се завръща и получава името Голямото червено петно, или поне така гласи традиционната история. В книгите, посветени на чудесата на Слънчевата система, обикновено се посочва, че бурята се е свила, за да бъде твърде малка за скромните телескопи на XVIII век, след което се е възстановила. Като се има предвид, че Голямото червено петно е променяло размера си многократно в продължение на почти два века - в момента то разочарова любителите астрономи, като се свива до размера на Земята - тази история изглежда много правдоподобна.

Според ново изследване обаче тя е и погрешна. Вместо това екип, ръководен от професор Агустин Санчес-Лавега от Университета на Паис Васко, твърди, че Постоянното петно и Голямото червено петно вероятно не са свързани, което прави сегашното петно само на 193 години. 

Постоянното петно и Голямото червено петно се намират в ниските и средните южни ширини на Юпитер, което кара астрономите да ги смесват. Голямото червено петно обаче е червено, макар че все още не знаем защо (то има и синьо петно, макар че не е съвсем синьо). През годините астрономите многократно са съобщавали, че са виждали Постоянното петно; авторите на новото изследване отбелязват, че нито един от тях не се позовава на цвят, въпреки че на картина, направена през 1711 г., се вижда червен оттенък. 

Телескопите са се усъвършенствали бавно през 118-те години, когато Юпитер е бил относително без петна, но гиганти на астрономията като Шарл Месие и Уилям Хершел са описали планетата с помощта на телескопи по-добре от своите предшественици, без да съобщават за нищо на тази географска ширина. 

Изследователите също така твърдят, че петното, което наблюдаваме в момента, вероятно е резултат от смущение в потока от зонални струи на север и на юг от него. Това контрастира с по-често срещаните обяснения: сливане на множество по-малки вихри или супербуря. Екипът моделира формирането на антициклонална супербуря на Юпитер въз основа на гигантските 100-годишни бури на Сатурн. Независимо от предположенията си обаче те винаги получават нещо по-малко от ранните описания на Голямото червено петно. Антициклоналните вихри се сливат на Юпитер, но авторите установяват, че за да се получи нещо толкова голямо като Голямото червено петно, то би трябвало да се върти много по-бързо, отколкото в момента.

Коригирането на възрастта на петното ще промени из основи начина, по който виждаме атмосферата на Юпитер. Ако едно петно съществува поне от 1665 г., то вероятно е било там много преди това, може би в продължение на милиони години, без никой да е имал възможност да го наблюдава.
Тогава бурята, извисяваща се на 8 км над останалите облаци на Юпитер, ще се счита за почти постоянна част от нашата Слънчева система, а сегашното ѝ свиване ще се обърне съвсем скоро. 

От друга страна, ако този анализ е верен, Голямото червено петно може би е на крачка от своето съществуване, борейки се да издържи 200 години, преди да изчезне в пушек от обогатен с амоняк водород.

Модерното петно понякога е сравнявано с гигантско око, но изглежда, че ако Юпитер следи по-малките планети, това става с дълги мигания.

Между 1665 г. и 1831 г. са се случили страшно много неща, така че ако Голямото червено петно наистина се е образувало по времето, когато са започнали да се докладват отново, то би било по-младо от междуградските железници (1830 г.) и компютрите (1822 г.). То обаче е малко по-старо от Джонатан, най-старата жива костенурка в света.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase