Най-големият организъм на Земята бавно се изяжда, твърди учен

В планините Уосач в западната част на САЩ, по склоновете над езеро с изворна вода, живее един-единствен гигантски организъм, който осигурява цяла екосистема, на която растенията и животните разчитат от хиляди години.

„Пандо“ се намира в щата Юта и представлява 106-акров масив от клонове на трепетлика.

Въпреки че изглежда като гора от отделни дървета с поразително бяла кора и малки листа, които трептят при най-малкия полъх на вятъра, „Пандо“ (Pando- на латински „разпространявам“) всъщност е 47 000 генетично идентични стъбла, които произлизат от взаимосвързана коренова мрежа.

Този единствен генетичен индивид тежи около 6 000 метрични тона. По маса това е най-големият отделен организъм на Земята.

Навсякъде другаде осиковите дървета са склонни да образуват клонални насаждения, но това, което прави Пандо интересен, е огромният му размер. Повечето клонови насаждения от трепетлика в Северна Америка са много по-малки, а тези в западната част на САЩ са средно само 12 декара.

Earth's Largest Organism Is Slowly Being Eaten, Scientist Sayshttps://t.co/McGXYol49a pic.twitter.com/vne2Sjccu8

— ScienceAlert (@ScienceAlert) September 27, 2024

Пандо съществува от хиляди години, потенциално от около 14 000 години, въпреки че повечето стъбла живеят само около 130 години. Дълголетието и отдалечеността му означават, че под сянката му се е развила и поддържала цяла екосистема от 68 растителни вида и много животни.

Цялата тази екосистема зависи от това, дали трепетликата ще остане здрава и изправена. Но въпреки че Пандо е защитена от Националната горска служба на САЩ и не е застрашена от изсичане, тя е застрашена от изчезване поради няколко други фактора.

Елените изяждат най-младите дървета

Прекомерната паша от елени и лосове е една от най-големите тревоги. Вълците и пумите някога са контролирали броя им, но сега стадата са много по-големи поради загубата на тези хищници.

Елените и лосовете също са склонни да се струпват в Пандо, тъй като защитата, която получават горите, означава, че не са застрашени от лов.

Когато по-старите дървета умират или падат, до горския етаж достига светлина, която стимулира растежа на нови клонови стъбла, но когато тези животни изядат върховете на новообразуваните стъбла, те умират. Това означава, че в голяма част от Пандо няма почти никакъв нов растеж.

Изключение прави една зона, която преди няколко десетилетия е била оградена, за да се премахнат умиращите дървета. В тази оградена зона са изключени лосовете и елените и се наблюдава успешно възстановяване на нови клонови стъбла с гъст растеж, наричан „бамбукова градина“.

Болести и променящ се климат

По-старите стъбла в Пандо също са засегнати от поне три болести: саждив рак на кората, листни петна и гъбична болест на конуса.

Макар че болестите по растенията са се развивали и процъфтявали в осиновите насаждения в продължение на хилядолетия, не е известно какъв може да бъде дългосрочният им ефект върху екосистемата, като се има предвид, че липсва нов прираст и постоянно нараства списъкът с други видове натиск върху клоновия гигант.

Най-бързо нарастващата заплаха е тази от изменението на климата. Пандо е възникнал след преминаването на последния ледников период и оттогава се справя с до голяма степен стабилен климат.

Разбира се, той обитава алпийски район, заобиколен от пустиня, което означава, че топлите температури и сушата не са му чужди. Но изменението на климата застрашава размера и продължителността на живота на дървото, както и цялата екосистема, която то обитава.

The world’s largest organism is slowly being eaten by deer https://t.co/RGEXoXfc8c via @ConversationUK

— Moira O'Donnell (@NatureLark) September 28, 2024

Въпреки че няма научни изследвания, посветени конкретно на Pando, осиновите насаждения се борят с натиска, свързан с изменението на климата, като например намаленото водоснабдяване и по-топлото време в началото на годината, което затруднява образуването на нови листа от дърветата и води до намаляване на покритието.

С по-голяма конкуренция за все по-намаляващите водни ресурси (близкото езеро Фиш е точно в обсега на кореновата система на дърветата), с температурите, които се очаква да продължат да се покачват до рекордно високи стойности през лятото, и със заплахата от по-интензивни горски пожари, Пандо със сигурност ще се бори да се приспособи към тези бързо променящи се условия, като същевременно запази размера си.

Следващите 14 000 години

И все пак Пандо е устойчив и вече е преживял бързи промени в околната среда, особено когато европейските заселници започват да обитават района през XIX век или след появата на развлекателни дейности през XX век. То се е справяло с болести, пожари и паша и преди и остава най-големият научно документиран организъм в света.

Въпреки всички причини за безпокойство има надежда, тъй като учените ни помагат да разкрием тайните на устойчивостта на Пандо, а природозащитните групи и горската служба на САЩ работят за опазването на това дърво и свързаната с него екосистема.

А група, наречена „Приятели на Пандо“, има за цел да направи дървото достъпно за почти всички чрез 360-градусови видеозаписи.

"Едно лято, когато бях на гости на семейството си в Юта, се възползвах от възможността да посетя Пандо. Прекарах два невероятни дни, разхождайки се под високите зрели стъбла, които се поклащаха и „трепереха“ от лекия вятър, между гъстия нов растеж в „бамбуковата градина“ и дори в очарователните ливади, които пробиват части от иначе затворения център.

Възхитих се на дивите цветя и други растения, които процъфтяват под сенчестия навес, и успях да се насладя на наблюдението на опрашващи насекоми, птици, лисици, бобри и елени, които използват част от екосистемата, създадена от Пандо.

Точно тези моменти ни напомнят, че имаме растения, животни и екосистеми, които си струва да бъдат защитени. В Пандо имаме редкия шанс да защитим и трите".

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase