Мъжът, който живя 555 дни без сърце

С тан Ларкин живее 555 дни без сърце, докато чака за трансплантация на органа.

За минувачите 25-годишният жител на Ипсиланти, Мичиган, изглеждал като типичен млад човек. Той обичал да води трите си малки деца в парка и да се забавлява с по-малкия си брат Доминик.

(Видеото е архивно: Учени най-сетне успяха - Произвежда се изкуствено сърце! - „На кафе”)

Това, което не се вижда на пръв поглед, е, че сивата раница, която Ларкин носел, е това, което го е поддържало жив повече от година. В тази чанта се намирал източникът на енергия за изкуственото сърце, което помпало в гърдите му.

Истинското сърце на Ларкин е извадено от тялото му през ноември 2014 г. То е заменено с устройство, което позволява на Ларкин да си остане вкъщи, а не в болница, докато чака да получи трансплантация.

Това най-накрая се случва през май 2016г. Ларкин преживя тежката операция и след възстановяване в Сърдечно-съдовия център "Франкел" на Мичиганския университет се връща у дома.

"Повечето хора биха се уплашили да изкарат толкова дълго време с [изкуствено сърце], но аз просто искам да им кажа, че трябва да преминете през страха, защото той ви помага", казва Ларкин.

"Аз се прибрах у дома толкова бързо след трансплантацията, защото това ми помогна да остана здрав преди трансплантацията".

Във всеки един момент в САЩ има около 4000 пациента, които чакат за трансплантация на човешко сърце, според Мрежата за снабдяване с органи и трансплантация на САЩ.

Някои пациенти с краен стадий на сърдечна недостатъчност могат да чакат месеци или дори години, преди да се появи подходящо донорско сърце, казва д-р Били Кон, сърдечносъдов хирург и директор на Центъра за технологии и иновации в Тексаския сърдечен институт.

"Много от тези пациенти имат толкова слаби сърца, че докато чакат, бъбреците, черният дроб и други критични органи ще откажат", казва Кон, който не е участвал в грижите за Ларкин.

"Много от тези пациенти биха умрели без някаква форма на подкрепа", като например изкуствено сърце.

"Машината щеше да бъде моето сърце"

Ларкин не осъзнава, че сърцето му страда, до момента в който припада без предупреждение през 2009 г., докато играе баскетбол. Оказало се, че Ларкин има генетична форма на сърдечно заболяване, наречена фамилна кардиомиопатия. Скоро е установено, че и брат му, Доминик, също страда от това заболяване.

Видът кардиомиопатия, наблюдаван при Стан и Доминик, наречен аритмогенна дисплазия, причинява аритмия и недостатъчност от двете страни на сърцето, казва д-р Джонатан Хафт, кардиохирург в Мичиганския университет, който оперира братята.

"Това е ужасно състояние", казва Хафт.

"Но наличните технологии и технологиите, които се развиват в областта на сърдечната недостатъчност, са много вълнуващи. ... Изцяло изкуственото сърце попада в тази категория."

В крайна сметка и при двамата братя се стига до сърдечна недостатъчност и кардиогенен шок и в края на 2014 г. те са оборудвани с устройства за изкуствено сърце. Доминик остава в болницата със своето устройство в продължение на шест седмици, преди да получи трансплантация на човешко сърце.

Но Ларкин, който процъфтяваше с устройството, беше идеалният кандидат за живот извън болницата, казва Хафт.

"Бях шокиран, когато лекарите ми казаха, че мога да живея без сърце в тялото си и че едно устройство ще бъде моето сърце. Само си помислете за това - машина", каза Ларкин.

Усеща се като истинско сърце

Това не е първият случай, в който пациент живее дълго време с изкуствено сърце, но Ларкин става първият пациент в Мичиган, който се прибира у дома с преносимото устройство.

Временното изкуствено сърце SynCardia в гръдния кош на Ларкин замества отказалото му сърце, включително неговите камери и четири клапи. Две тръби, излизащи от лявата страна на тялото на Стан под гръдния кош, свързват изкуственото сърце с 13-килограмова машина, наречена Freedom Driver.

Машината, която Ларкин носи в раница, не само захранва изкуственото сърце, но и помпа сгъстен въздух в сърдечните камери, което позволява изпомпването на кръвта в тялото.

"Стан беше много активен и се грижеше безупречно за себе си и за оборудването, което се използваше, за да го поддържа жив", каза Хафт.

С животоспасяващата си раница на гърба Ларкин играе баскетбол, прекарва време с децата си и се вози в колата с приятелите си.

"Това е просто като истинско сърце", каза Ларкин.

"Да, то е в чанта с тръбички, които излизат от теб, но освен това се усеща като истинско сърце. ... Тежеше като раница с книги в нея, сякаш отиваш на училище".

Вонсиле МакКрей, майката на Ларкин, често му помага да сменя превръзките, покриващи дупките в тялото му, откъдето излизат тръбичките.

"Трябваше да сме внимателни, за да не получи инфекция", казва МакКрей и се смее, че се е страхувала да докосне тръбите и да борави с машината Freedom Driver.

"Сега съм професионалист."

Технологията, която временно е била част от тялото на Ларкин, показва колко напреднали са станали устройствата за изкуствено сърце, откакто през 2001 г. на пациент е имплантирано първото в света самостоятелно изкуствено сърце, каза д-р Ламан Грей, председател на катедрата по сърдечносъдова хирургия в Еврейската болница към университета в Луисвил.

Грей е един от известните хирурзи, извършили първата процедура за изкуствено сърце. Той следи отблизо развитието в областта на кардиохирургията, като например случая на Ларкин.

"Смятам, че тук има добра наука и че в тази област е постигнат наистина голям напредък", каза Грей.

"Имаме голям напредък и хората живеят нормално. Определено има място за изкуствени сърца и нужда от тях."

Доминик каза, че той и брат му са благодарни, че нуждите им са били удовлетворени - и че са оцелели.

"Имам невероятен брат", каза Доминик.

"Той е тук с мен от самото начало и никога не ме е разочаровал. ... Благословен съм, че го имам в живота си."

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase