П рез юни 1963 г. виетнамски монах будист на име Тич Куанг Дък се самозапалва на натоварена улица в гр. Хошимин. По този начин той иска да покаже, че са нужни мъченици, които да се противопоставят на всички форми на потисничество.
Монахът се самозапалва в протест срещу режима на Нго Дин Дием,
прокарващ католически ценности в управлението си. Поводът е забраната да се развява будисткия флаг само два дни след като Дием показва кръстове на публична церемония. По-рано в управлението си той посвещава Виетнам в името на Исус и Католичската църква.
Растящото недоволство на будистите по време на този режим е един от основните проблеми в Южен Виетнам по това време, когато между 70 и 90 процента от населението изповядват будизъм.
Недоволството ескалира, когато на рождената дата на Буда се забранява да се развява будисткия флаг. Голямо множество се събира на протест и развява флага си пред правителствената телевизионна станция. Военни стрелят срещу тълпата и убиват 9 човека.
На 10 юни 1963 американски кореспонденти са осведомени, че „нещо важно“ ще се случи
на следващата сутрин на пътя до посолството на Камбоджа в Хошимин. Повечето журналисти пренебрегват сигнала и на следващия ден само няколко човека се появяват, за да отразят събитието. Сред тях са и известният американски журналист Дейвид Халберштам, работещ за "Ню Йорк Таймс" и Малкълм Браун, шеф на бюрото на Асошиейтед прес в Хошимин.
Тич Куанг Дък се появява на протеста с кола заедно с двама други монаси. Единият от тях поставя възглавница на земята, а другият отваря 18-литрова бутилка с бензин. Протестиращите оформят кръг около Дък и той сяда спокойно на възглавницата в традиционната будистка поза „лотус“. След като е залян обилно с бензин, монахът завърта дървената си броеница и казва последната си молитва. Запалва кибритена клечка и я хвърля върху себе си. Пламъци обгръщат цялото му тяло и черен дим с бензинови изпарения се отделя от горящата му плът.
Монахът оставя писмо, в което са документирани последните му думи:
„Преди да затворя очите си и да се приближа до Буда, с уважение моля президент Нго Дин Дием да прояви състрадание към хората и да установи равноправие между религиите. Призовавам и всички вярващи будисти да се организират и да се жертват, за да предпазят религията ни. “
Дейвид Халберштам пише по повод видяното:
„ Пламъци обгръщаха човешко същество, тялото му бавно се изсушаваше и изчезваше. Главата му се изпепеляваше. Във въздуха се носеше мирис на горяща човешка плът. Хората горят изненадващо бързо. Бях толкова шокиран, че дори не можех да плача. Бях толкова объркан, че не можех да си водя бележки или да задавам въпроси. Бях твърде изумен, че дори да мисля... Докато гореше, той не помръдна, не издаде звук. Беше в пълен контраст с ридаещите хора наоколо.“
След около 10 минути трупът на Дък се строполява назад и щом пламъците угасват, група монаси покриват пушещото тяло с жълта роба, повдигат го и го поставят в ковчег.
След като е кремирано тялото на Дък, сърцето му остава непокътнато
Озадачаващ е фактът, че тялото на Дък е кремирано за погребението, но сърцето му остава непокътнато и не успява да изгори. Хората решават, че сърцето е свято и го поставят в стъклен бокал в храм.
Фотографът Малкълм Браун заснема самозапалването за „Асошиейтед прес“. Снимките на горящия монах бързо се разпространяват из медиите и се озовават на първите страници на вестниците по целия свят. Авторът печели наградата Пулицър за своите снимки.
За фотографията на горящия монах бившият американски президент Джон Кенеди казва:
„Никоя снимка в историята на новините не е събрала толкова много емоция в себе се, колкото тази“
Добави ни в предпочитани източници в Google
