Т емата за Древен Египет вълнува от хиляди години учени, историци, археолози и всички нас, които имаме интерес към мистерии и древни цивилизации. Древните египтяни са били толкова напреднала цивилизация, че не може да не си зададем въпроса от къде са знаели всичко това? Дали някой ги е просветил в тайнството на медицината и строителството или те са първоизточника на своите знания? Истински ли са били техните божества и от къде са дошли?
Безспорно най-дискутираните, интересни и известни обекти в Египет са пирамидите в Гиза. За тях има толкова много теории, кой и защо ги е построил, че вече лично аз се примирих с идеята това да остане мистерия. Все пак има неща, които може би е по-добре да не знаем и да останат тайна.
На платото Гиза обаче има още един мистериозен обект, който може би остава леко на заден план, в сянката на Великите пирамиди. Това е Сфинксът. С глава на фараон и тяло на лъв, за него също има доста предположения какво е и защо е бил построен. Една от истинските загадки за него обаче е дали е по-стар от самите пирамиди? Защото ако е така, то той не изобразява нито един от фараоните, които са свързани с пирамидите. А какво изобразява тогава или кого?
Какво символизира сфинксът?
Великият сфинкс е една от многото емблеми на Древен Египет. Името му произлиза от гръцката дума за „задушавам“ и „завързвам здраво“. Не е съвсем ясно защо египтяните избират да го кръстят точно така. Самият сфинкс идва от гръцката митология и там е представен като крилато чудовище с тяло на лъв и глава на жена. Известно е обаче, че котките са били на почит в Древен Египет, като пазители на подземното царство, а лъвът се е отъждествявал с царя или фараона.
Физически характеристики
Сфинксът е издялан от твърд варовик, който е сред най-разпространените скали в платото Гиза. Той има дължина от 73 метра и височина от почти 20 метра. Намира се в правоъгълна падина и е изсечен в естествено вкопана скала. Реално само главата и най-горните части от гърба му се показват над повърхността на платото. Останалото е под земята и дори се твърди, че отдолу също има галерии и тунели.
Някои учени и конкретно египтолози смятат, че Сфинксът е изграден на два етапа и е претърпял някакви ремонтни дейности още в древността. Има изказани теории, че е възможно ремонтът да е поръчан от Хефрен през 2500 г. пр. Хр. и точно тогава да е издялан гърба на статуята, но това не означава, че е бил построен тогава. Смята се, че е много по-стар.
Силата на геоложките доказателства
Ученият Шох прави някои дръзки, но не съвсем невъзможни заключения, че Сфинксът е бил изваян още между 7000 и 5000 г.пр.Хр. обаче с това твърдение не са съгласни всички геолози. Британският геолог Колин Ридър предлага много по-приемлива датировка, която се харесва на по-консервативните египтозоли. Ридър, уважаван инженерен геолог, прави съпоставка между геоложки, геоморфоложки и физични фактори, както и степента на зидарство в Древен Египет и констатира, че Сфинксът е изваян някъде в периода на Първата или Втората династия (2920 – 2659 г. пр. Хр.).
Някои египтолози твърдят, че Сфинксът е бил издялан само от един варовиков блок, който е останал след изкопаването на каменните блокове за Хеопсовата пирамида. Други пък вярват, че той е бил важна част от погребалния комплекс на Хефрен. Геологът Ридър обаче отхвърля и двете хипотези. Според него идеята, че Великият Сфинкс е бил издялан само от един варовиков блок предполага, че е бил покрит с почвен пласт, който е бил смъкнат с много интензивно копаене. Той смята, че това противоречи на голяма част от археологическите доказателства.
Все пак повечето учени и египтолози се обединяват около теорията, че Сфинксът и храмът към него са били построени по едно и също време. За това се съди по еднаквите фосили, които са намерени в основата на Сфинкса и при храма.
След направените анализи на ерозионните процеси в платото Гиза, както и получената информация от сеизмографското наблюдение, Шох излага теорията, че Сфинксът е изваян в периода 7000 – 5000 г. пр. Хр. Ридър прави собствени геоложки анализи и е на друго мнение, както вече споменах.
От геоложка гледна точка е ясно, че Сфинксът е претърпял ветрова, химична и дъждовна ерозия. Именно тази дъждовна ерозия навежда на мисълта, че Сфинксът е много по-стар, защото много назад в историята на Египет е имало подобни условия и точно тук идва силата на геоложките доказателства, защото именно геоложката история на региона може да осигури информация за това каква е била климатичната среда през различните периоди.
Сфинксът и климатичната среда
В наши дни Западната пустиня на Египет е разположена в региона на извънредно сухата Източна Сахара. За едно десетилетие тук падат по-малко от един сантиметър валежи. Въпреки сегашните условия има много доказателства, че климатът на Сахара е бил доста променлив, особено от края на ледниковата епоха. Геоложките доказателства „казват“, че някога дори климатът на Сахара е бил влажен, все пак, когато говорим за геоложка история на Земята трябва да имаме предвид, че става дума за хиляди, дори милиони години и нещата са били коренно различни от това, на което сме свикнали днес. Което означава, че валежи е имало и видимата дъждовна ерозия по Сфинкса е доказателство за това, че е по-стар.
Възрастта на Сфинкса
Геолозите изчисляват степента на ерозия на Сфинкса, като имат предвид, че ерозията на варовиковата скала протича доста бавно. Едни изчисления сочат, че някои части са ерозирали за 10 000 години, други за 20 000 и дори и повече (има смели изказвания за 50 000 години възраст на Сфинкса). Което означава, че Сфинксът е бил вече там. Тогава идва въпросът кой и защо го е построил след като е много по-стар от пирамидите? Но това разбира се се оспорва силно от класическите египтолози, които твърдят, че Сфинксът е изваян около 2500 г. пр. Хр. Разликата в годините е наистина огромна и за сега се оказва, че всяка една теория има своите солидни доказателства. И все пак геологията на района не лъже. Каква обаче е истинската му възраст, кой и защо го е построил едва ли ще разберем някога.
Още от автора:
Малинче – свободната испанка, която помогна за завладяването на ацтеките
Да опознаем планетата си: 30 изумителни факта за Земята
Странен, но гениален: Най-интересните и странни изобретения на Тесла
"Място, където могат да се чуят гласовете на боговете": Обвитите в мистерия градове на маите
Елин Пелин - "художникът", възпяващ българското село, църквата и морала
"Истинският" Шекспир и скритите послания зад неговото творчество
Цивилизацията на олмеките – кои са били те и какво се е случило с тях?
Потайни и много красиви: 3 от най-посещаваните пещери у нас
“Чувствам се силен, защото съм българин“: Балканският лъв Дан Колов
Магия като никоя друга: Българските народни танци
Съвпаденията между различните религии: Странност или не?
Пирамидите в Босна и Херцеговина: Какви тайни крият и какъв е техният произход?
Всяка дума е написана със страст: Великият майстор на перото Иван Вазов
Древна, красива, неостаряваща: Знаете ли тези 50 факта за София?
10 детски книги, на които се радват и възрастните
Спираща дъха красота: 5 не толкова известни, но впечатляващи водопада у нас
Всеки българин трябва да знае поне половината от тези факти
Три от най–значимите български съкровища
И днес вълнува душите ни: Влюбеният в българката Владимир Димитров – Майстора
Най-мощните вулканични изригвания в историята
Предвестник на смъртта или ново начало: Един природен феномен, много поверия
Повод за гордост: 8 удивителни български рекорда и постижения
Как се е образувала най–опасната планинска верига на Земята
Три от най-ценните български книги: Какво не знаем за тях
За да са по–близо до Бог: Скалните манастири на Метеора
Обзалагаме се, че не знаете тези 100 факта за България
Между легендите и истината: Домът на Дракула край Брашов
“И ние сме дали нещо на света“: Четирима позабравени, но велики българи (ЧАСТ 4)
Последният дом на Севт III - „Голямата косматка“ край Казанлък
Мистичният Татул – светилището на боговете в Родопите
Красота, романтика и великолепие: Царското величие Евксиноград
Магията на Румъния: Приказните замъци Пелеш и Пелишор
Съветите на една майка и „книжен плъх“: Как да отгледаме читател
“И ние сме дали нещо на света“: Позабравените велики българи (ЧАСТ 3)
Абагар – какво пише в първата българска книга
Мистерия на хиляди години: Тайните на Розетския камък
Седем от най-странните и красиви книжарници по света
Ефес – историята на един древен град, изпълнен с мистерия
Тайните на остров Мурано и венецианското стъкло
Какво пише в „Кодекс Гигас“– Библията на дявола
Мистериозната неразбулена тайна на Леонардо да Винчи
Невероятната история на Фаберже и неговите шедьоври
Остров Бурано - една приказна феерия от цветове (СНИМКИ)
„Мъртвият град“, погребан под тонове пепел (СНИМКИ)
Романтика и красота: Градът на Ромео и Жулиета
Четири позабравени, но велики български постижения
„Ахилион“ - дворецът на една императрица с добра душа, но с тъжна съдба
В света на Ван Гог: Как е живял художникът и защо е отрязал ухото си?
Антична Сердика: Къде са останките ѝ в днешна София?
Трагичният любовен триъгълник "Яворов, Лора и Мина"
Българските доломити: Вратцата - входната врата към града на Ботев
Най-негостоприемното място на Земята: Там температурите достигат до минус 89,2°C
Чисто и подредено: Там ще ви глобят, ако изхвърляте боклука си не в позволеното време
Градът, в който се прегръщат два свята: Тайните на Истанбул
Българската крепост, която носи слава и болка, гордост и тъга
Древна и красива България: Античният град с име на богиня
Там, където Калоян срази Балдуин IX: Крепостта Букелон край Маточина
Три приказни места в Рила, които всеки трябва да посети
Гербовете на България и София: Какво се крие в техните символи
„Христос в космическа ракета“: Мистериозната църква в село Добърско
Удивителни творения на природата: Ритлите, Каменната сватба и Каменните гъби
Тайните на Белоградчишките скали
Мистериите на Странджа планина – гробницата на египетската богиня Бастет
Чудесата на България: Ивановски скални църкви
Тайните на многоликия Перперикон
Славна история и величие: Какво не знаем за първата българска столица – Плиска
Нестинарството по нашите земи – древен обичай или магия?
Като средновековен замък, гордо кацнал на скала: Гложенски манастир „Свети Георги“
Мистериите на траките: Казанлъшката гробница
Владетел или бог - кой е Мадарският конник?
Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари
Тихото гнездо на една кралица в България
Вила Армира - мистерия и изящество от римско време
Титанозавър, дейнотериум... Най-интересните находки по нашите земи
Еленската базилика – останки от някогашно величие
Асеновата крепост - самотният страж на Родопите
Лувърът – дворец, музей и още нещо
Любопитната история на най-старото висше училище у нас
Превратната съдба на най-старата постройка в София
Първа помощ у дома – полезни съвети и практики
Как да тренираме мозъка си, за да избегнем Алцхаймер и деменция
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!