Мистериозната смърт на Едгар Алън По: 8 скандални теории

Н а 3 октомври 1849 г. емблематичният американски писател Едгар Алън По е намерен пред ирландска таверна в Балтимор, разрошен и бълнуващ, неспособен да обясни какво му се е случило. Едгар Алън По бил облечен в мръсни дрехи, които не се негови. Човекът, който го намира, кара По в болница, където той остава в полусъзнание четири дни до деня на смъртта си на 7 октомври. Какво се е случило с един от най-значимите писатели на 19 век? С чии дрехи бил облечен? Бит ли е? Дрогиран?

Ето някои от теориите на историците, с които се опитват да обяснят мистериозната смърт на Едгар Алан По:

Изчезване

Преди Джоузеф У. Уокър да го намери, никой не е виждал или чувал По в продължение на шест дни. На 27 септември 1849 г. По напуска Ричмънд, за да редактира стихосбирка на писател във Филаделфия. Но по всичко личи, той никога не е стигнал до Фили.
След командировката си до Филаделфия, По трябваше да се отбие в Ню Йорк, където е живял преди това, за да придружи леля си до Ричмънд, където По щеше да се ожени за Сара Елмира Ройстър Шелтън.

След като попада в болница, според неговия лекар, По многократно е викал „Рейнолдс” в нощта преди смъртта си, някой, чиято самоличност остава загадка до ден днешен.
Официална причина за смъртта му, от която е посочена е, че е починал от френит, възпаление на мозъка. Но обстоятелствата, довели до неговата заблуда и състояние на полусъзнание, накараха мнозина да спекулират относно обстоятелствата около смъртта му.

Мистериозната смърт на Едгар Алън По, която остава неразгадана и до днес

Първа теория: Побой

Биографът Е. Оукс Смит смята, че през 1867 г. жена е извикала „насилници“ да пребият По от злоба. Теорията на Смит твърди, че По е имал афера с друга жена преди годежа си с Шелтън, и тя не е доволна от новини за предстоящата сватба на любимия си. Писателят Юджийн Дидие по подобен начин смята, че По е бил пребит от „разбойници“. През 1872 г. той пише, че докато е в Балтимор, По се среща със стари приятели за по питие. Но тъй като имал проблем с алкохола, той обикновено се напивал само след няколко чашки. Дидие смята, че след като си тръгва от ирландската таверна, силно пияният По е бил ограбен и бит от споменатите „разбойници“.

Втора теория: Cooping

Други теории са, че По е станал жертва на практиката за измама на гласоподаватели, често срещана през 19-ти век, известна още като "cooping". Техниката, практикувана от бандите, се състои в отвличане на някого и след това принуждаване на нищо неподозиращата жертва да носи множество дегизировки, за да гласува за конкретен кандидат няколко пъти. Странното е, че По е открит в деня на изборите близо до Gunner's Hall, място, което е служело за изборно. Носел и дрехи, които не са негови. Заради съвпаденията тази теория става една от най-популярните по отношение на смъртта на По. Освен това е известно, че бандите дават алкохол на жертвите си като вид плащане. Ако те са накарали По да гласува няколко пъти, това означава, че е пил доста. Като се има предвид, че е известно, че По се е борил с алкохолната си зависимост, това може да обясни обърканото му състояние.

Трета теория: Алкохол

Много писатели вярват, че По е страдал от наследствено заболяване, което го е направило по-податлив на въздействието на алкохола. Съобщава се, че сестра му също е страдала от това. Малко преди смъртта си По се разболява тежко в Ричмънд, но се възстановява невероятно бързо. Неговият лекар му казва, че трябва да се въздържа от алкохол, за да предотврати по-нататъшни усложнения. Като човек, който страда от алкохолизъм, По вероятно не е успял да се въздържи, което е могло да доведе до здравословни усложнения и дори смърт. Биографът Сюзън Арчър Тали Вайс е тази, която вярва в тази теория. В „Последните дни на Едгар А. По“ тя пише, че По е казал на лекарите си, че „ако хората не го изкушат, той няма да падне“, което предполага, че предишното му заболяване е свързано с неговия алкохолизъм. Един от близките приятели на По, Дж. П. Кенеди също вярвал, че неговият скъп приятел се е напил до смърт. Той пише в личния си дневник, че По „се е сблъскал с някого, който го е подмамил към бутилката, за която се твърди, че е отказал преди време. Последствията били треска, делириум и лудост и след няколко дни тъжният му край в болницата. Горкият По! Ярка, но нестабилна светлина беше ужасно потушена.“

Поради борбите на По с алкохола, тази теория бързо става популярна след смъртта му. Но тя не обяснява шестдневното му отсъствие или защо е бил облечен в чужди дрехи в деня, в който е намерен.

Четвърта теория: Отравяне с въглероден оксид

Съвременните анализи на косата на По след смъртта му показват ниски нива на олово, което предполага, че той е бил трезвен, когато е починал. След това тестване се теоретизира още , че той е починал от отравяне с въглероден оксид от въглищен газ, който често се използва през 19 век за вътрешно осветление.

Но лабораторните тестове са неубедителни, което кара биографи и историци да отхвърлят до голяма степен тази теория. Въпреки че пробите от косите на По не разкриват количествата, съответстващи на отравяне с въглероден окис, те показват високи нива на живак. Известно е, че живакът може да предизвика заблуда, загуба на паметта и объркване, което би обяснило поведението на По. Въпреки това, нивата на живак, открити в пробите от косата му – макар и високи – все още са 30 пъти по-ниски от фаталните нива.

Пета теория: Бяс

През 1996 г. д-р Р. Майкъл Бенитес , кардиолог от Мериленд, предположи, че смъртта на По е следствие от бяс, който е бил доста често срещан през 19-ти век. Според наблюдаващия лекар на По, симптомите на автора включват делириум, халюцинации, големи вариации в пулса и бързо, повърхностно дишане - всичко съответства на бяс. Тази теория обаче има своите недостатъци. Известно е например, че засегнатите от бяс развиват страх от вода, а според съобщенията По е пиел доста вода в болницата до смъртта си.

Едно от интересните неща за диагнозата на Бенитес е, че той не е знаел, че разглежда случая на По, когато поставя диагнозата. Кардиологът е участвал в медицинска конференция и му е бил възложен случаят на По анонимно. Кураторът на къщата музей на По в Балтимор, Джеф Джеръм, казва, че е съгласен с диагнозата, тъй като Бенитес не е имал представа на кого поставя диагноза и не е бил повлиян от общоизвестното, че По е страдал от алкохолизъм.

Шеста теория: Мозъчен тумор

По-нова теория се върти около идеята, че авторът е страдал от рак на мозъка. Тялото на По беше ексхумирано 26 години след смъртта му, тъй като той бил безцеремонно погребан в немаркиран гроб. Един от мъжете, които преместват ковчега на По, забелязва нещо странно в черепа му. По това време вестниците съобщават, че масата, която работниците са открили в ковчега на По, е неговият мозък, което сега знаем, че е невъзможно, защото човешкият мозък е един от първите органи, които гният при смърт. Авторът Матю Пърл се свърза със съдебен патолог, за да обсъди проблема и специалистът съобщава, че това може да е калцифициран тумор. Туморът може да е повлиял на поведението на По, обяснявайки неговите заблуди и объркване. Нарастващият тумор може също да обясни защо По се напивал толкова бързо.

Седма теория: Грип

Някои смятат, че По може просто да е умрял от грип. По бил болен преди смъртта си и годеницата му съобщава, че е имал слаб пулс и треска, и му предложила да отложи пътуването до Филаделфия. Тъй като онзи ден в Балтимор валяло дъжд, По може да е развил пневмония и високата температура би обяснила халюцинациите му.

Осма теория: Убийство

Джон Евангелист предполага в книгата си от 2000 г. „Среднощно мрачно: Мистериозната смърт на Едгар Алън По“, че поетът е бил убит от тримата братя на годеницата му, които не одобрявали брака им. Неговата теория предполага, че По е стигнал до Филаделфия, където е бил нападнат от засада на братята. Уплашен, той използва маскировка, за да се скрие, което би обяснило странните му дрехи. По трябвало да се върне в Ричмънд през Балтимор, където бил пресрещнат от братята, които го набили и насила го напили с уиски. Пробите от косата му обаче показват, че вероятно е бил трезвен, когато е починал. Въпреки че не е невъзможна, теорията на Евангелиста не е спечелила голяма популярност сред историците и биографите.