Д ървото на живота често прилича повече на лоза, която се увива в себе си, като пипалата й се прегръщат за кратко, преди да стигнат до небето или да изсъхнат в нищото.
Макар че за неандерталския и човешкия клон на човечеството е казано много, става все по-ясно, че миналото ни е имало чести срещи с друг близък роднина, известен като денисовци (произнася се дух-не-сух-внс).
Наскоро публикуван преглед на съществуващите изследвания на денисовската ДНК от популационните генетици от Тринити Колидж Дъблин Линда Онгаро и Емилия Уерта-Санчес ни запознава с това как нашата собствена биология е повлияна от историята на народ, за който все още знаем много малко.
Според тяхната интерпретация на доказателствата редица денисовски популации, които са били адаптирани към средата в азиатския континент и извън него, са предали многократно гените си на нашите собствени скорошни предци, дарявайки ни със селекция от техните предимства, точно както са направили неандерталците.
A Mysterious Extinct Species Seeded Their Genes in Modern Humanshttps://t.co/cidSE7ULDX pic.twitter.com/o1dCbeY2Wo
— ScienceAlert (@ScienceAlert) November 13, 2024
„Често срещано погрешно схващане е, че хората са еволюирали внезапно и чисто от един общ прародител, но колкото повече научаваме, толкова повече осъзнаваме, че е имало кръстосване с различни хоминини и то е помогнало за оформянето на хората, които сме днес“, казва Онгаро, първи автор на последното проучване.
В сравнение с век или два, които учените са прекарали в изследване на неандерталски останки, гробове и артефакти, нашето академично запознанство с денисовците е забележително скорошно и ограничено. През последните десетилетия са открити едва няколко зъба и кости, принадлежащи на тези изчезнали роднини.
След поредица от генетични анализи, започнали с пръстова кост на млада жена през 2010 г., сега се разбира, че останките принадлежат на неописана досега група хоминини, която се е разграничила генетично от неандерталците преди около 400 000 години - най-вероятно няколкостотин хиляди години след разграничаването на неандерталците от нашите собствени предци.
Разбирането ни за ареала, културата и адаптациите на денисовците се изгражда бавно през годините, като подсказва за богато разнообразие от хора с генетично наследство, което се простира от Сибир до Югоизточна Азия и през Океания до Северна и Южна Америка.
„Като използваха оцелелите денисовски сегменти в геномите на съвременните хора, учените откриха доказателства за поне три минали събития, при които гени от различни денисовски популации са си проправили път към генетичните подписи на съвременните хора“, казва Онгаро.
Сред запазените гени, за които се знае, че са възникнали сред денисовците, са последователности, разпространени сред тибетските популации, които помагат на организма да се справя с относително ниски количества кислород, ДНК, която дава тласък на имунитета на папуасите, и гени, открити сред ескимосите, които влияят върху изгарянето на мазнините, за да се справят по-добре със студа.
Те се присъединяват към разнообразните гени, разменени при честите взаимодействия с неандерталците, които са помогнали на някои от нас да издържат на пандемии, повлияли са на външния ни вид и дори са оформили мозъците ни.
Прегледът на Онгаро и Уерта-Санчес подчертава не само какво сме научили, но и колко малко знаем за начина, по който отделни групи от съвременни хора са били променени от срещите с тези изчезнали роднини.
„Има многобройни бъдещи насоки за изследвания, които ще ни помогнат да разкажем по-пълна история за това как денисовците са повлияли на съвременните хора, включително по-подробни генетични анализи на недостатъчно проучени популации, които биха могли да разкрият скрити понастоящем следи от денисовски произход“, казва Онгаро.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!