Камино де Сантяго: Да го изживееш и да разказваш

П овечето хора пътуват, за да разберат нещо за себе си, заради социалните контакти или заради красивите забележителности. Днес обаче говорим за едно различно пътуване – към себе си и по пътищата на Испания. Всеки, който е минал Пътя Камино казва, че това е преживяване, което не се забравя. Защо и как се случва това? Как да се подготвим за едно дълго пътуване, защо многото багаж не е нужен, а добрата настройка е задължителна, когато поемеш по Пътя? Предстои да споделя моите лични впечатлявания от едно приключение, което променя животи и успя да го постигне и с мен.

Повече за Камино де Сантяго или Пътят на Сантяго можете да прочетете също ТУК

Защо Камино де Сантяго е толкова важно пътешествие

Може това определение да ви звучи гръмко, но поклонниците или т.нар. пилигрими биха се съгласили на 100%. Да вървиш пеша по 20-30 км. всеки ден, в продължение на 20, 30 или 40 дни, изглежда като сложно начинание за много хора, но всъщност е изключително освобождаващо – както за тялото, така и за съзнанието ни. 

Пътят на Сантяго, известен като Камино де Сантяго представлява сбор от различни маршрути простиращи се из цяла Испания. Най-популярни са Френският, Португалският и Примитиво, всеки от които води до крайната точка на пътуването – катедралата „Сантяго де Компостела“ в едноименния испански град, където се съхраняват мощите на Свети Яков Зеведеев – един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос. С най-голяма популярност сред пътешествениците или пилигримите се ползва френският маршрут. За Камино Франсес се смята, че минава точно под Млечния път и черпи енергия от звездите над него. Още от древността хората знаели, че енергията на Камино тласка човека към размисли за смисъла на живота и към себепознание.

В световен мащаб, поклонническият маршрут набира популярност през X-XII век и след това бавно потъва в забвение, за да привлече отново внимание в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, но вече основно като дестинация за пешеходен туризъм, а не с първоначалната си религиозна идея. Българи обаче почти няма по Пътя и дори се възприемат като атракция, което се надявам да се промени.

Условията по време на Камино са такива, каквито всеки сам прецени. Можете да олекотите тежестта за гърба ви като изпращате по автобус багажа си и да спите в самостоятелни спални, но част от преживяването е да носиш раница с всичките си вещи, да си переш всеки ден сам дрехите и да споделяш пространството с десетки хора, отишли там, за да се освободят от нещо. Дали човек ще измине 300, 500 или 800 километра, колкото е най-дългият маршрут – Френския път, зависи само от вас и времето, с което разполагате, но всеки ден по Пътя е уникален и носи своите предизвикателства. Именно тези елементи превръщат това начинание в толкова специално. Дори не усещаш кога разбираш неща за себе си с всяка крачка.

Там всички са открити, всеки е готов да помогне и създаваш скорострелно приятелства. Времето тече различно, а усещането за удовлетвореност идва от малките неща – да пиеш кафе, да легнеш след дългия преход в удобно легло, да разкажеш историята си на непознат, който след само няколко часа ти става близък.

Осъзнаването е в простите неща и всички го знаем, но на практика този тип условия го донасят сами, без да полагаме излишно усилия. Раницата е като тежестта, която не напуска главите ни, крачките са пътя, който изминаваме ежедневно, а Камино е като самия живот – от нас зависи дали ще успеем да му се насладим или ще забием в неприятна емоция. 

Как да се подготвим и какво да вземем с нас на едно такова пътуване

Когато чуем 30 или 40-дневно пътуване, няма как да не си зададем въпроса какво да вземем със себе си. Планинските преходи, каквито са повечето дни по пътищата на Испания, изискват удобно и правилно подбрано облекло и обувки. Най-важното е да не се презапасяваме, а да мислим минималистично. Именно това е един от уроците на това пътуване – да разберем колко малко ни трябва, за да сме щастливи. Как всъщност вещите са само тежест и не бива да им робуваме.

Три чифта дрехи, туристически обувки и сандали, както и спален чувал са основните неща, с които да се снабдите за това пътуване. Всичко останало може да го намерите по Пътя. Бих казала, че специалните чорапи против пришки са друг задължителен елемент от екипировката на един пилигрим, а лепенките стават като носните кърпички. Да, определено краката ви ще са изненадани от натоварването, но след като се приспособят – всичко става по-лесно. Със сигурност не бива да слагаме нищо излишно, което не е от първа необходимост и това ни кара да се замислим – а защо залагаме толкова много на обувките, дрехите и аксесоарите в ежедневието ни? Какво ни носят те? Може би просто не можем да намерим удовлетворението в простите неща.

Съветите, които един пилигрим може да даде

Когато става дума за съвети за самото приключение, тъй като получих много въпроси по темата, бих казала бъдете готови да пуснете контрола и да очаквате неочакваното. След като уточнихме въпроса с багажа, остава да кажа, че е хубаво да сте се упражнили в преходите преди да тръгнете, за да знаете какво да очаквате.

Ако смятате да го правите с друг човек, опитайте да пресъздадете един такъв ден, за да изпробвате как бихте се чувствали. Чисто битово следва да споделя, че разновидността на храната е ограничена в по-голямата си част от прехода и е хубаво да се позапасите в големите градове. Бутилка с филтър също би свършила работа.

Можете да използвате като помощно средство и,мобилно приложение с насоки, но относно самия Път – всичко е много добре организирано и означено и няма никакъв шанс да се загубите. Всички хора са готови да помагат и споделят, и това е една от най-прекрасните части на преживяването, затова не се притеснявайте да отвръщате със същото. Да научите няколко основни думи на испански също би улеснило комуникацията ви в малките села.

Също така бих ви посветвала, ако успеете да стигнете до Сантяго де Компостела, да си вземете обратен полет от Мадрид, защото до там има много удобни влакове и автобуси и със сигурност е по-добър вариант от изминаване на над 1000 км. до Барселона. Едва ли обаче има много общи съвети, които да помогнат на всеки един, защото точно това пътуване е изключително индивидуално.

Буен Камино и не забравяйте – вие сте Пътя и Пътят е във вас!

Пътят е магия, която само този, който е усетил, може да разбере. Тя е в дългите часове насаме с мислите си, в оазисите с храна и напитки по средата на гората, в усмивките на местните, в поздрав Буен Камино, в дългите разговори с напълно непознати от цял свят, в събуждането с изгрева и в усмивката, която носи всеки ден. Пожелавам на всеки, който не се е замислял за такова пътешествие, да проучи повече и ако има нужда от рестарт, почивка, промяна и откъсване – да помисли за такъв вариант. Със сигурност е хубаво светът да види повече от България и ние да видим повече от него, защото винаги има какво да се вземе.

Пътувайте и опознавайте себе си, защото това е най-красивият начин, по който да го направите.