В научните среди е прието да се смята, че има общо пет масови измирания на видове в историята на Земята.
Според резултатите от ново изследване обаче има данни за още едно подобно събитие, случило се преди около 30 млн. години.
Тогава изчезнали близо две трети от бозайниците, обитаващи Африка и Арабския полуостров. Заключенията на учените са публикувани в журнала Communications Biology.
Earth’s biggest mass extinction happened 10 times faster in oceans than on land, study finds https://t.co/NKiOgwy1e1
— The Independent (@Independent) April 21, 2021
По време на прехода между периодите Еоцен и Олигоцен (преди 40–34 млн. години), климатът на Земята се променил драстично. Планетата ни станала значително по-студена, полярните ледени шапки се разраснали, а морските нива се понижили.
По време на Еоцена Антарктика била покрита от гори, но след това се превърнала в континента, който познаваме днес. Тези драматични промени имали крайно негативен ефект върху бозайниците в Европа и Азия, като две трети от тях изчезнали.
Досега учените смятаха, че Африка и Арабският полуостров не били засегнати от тези промени (заради по-мекия климат и близостта им до екватора). Новото изследване обаче показва, че това изобщо не е така и около 63 процента от видовете, обитавали тези райони, също измрели.
Учените анализирали вкаменелости на няколко групи бозайници, сред които хиенодонти (месоядни животни с размерите на големи вълци. Повечето от тях не били активни хищници, а се хранели основно с мърша), гризачи и примати, включително т. нар антропоиди – предците на човекоподобните маймуни и хората. Събрани били стотици фосили от различни райони в Африка и Арабския полуостров. По този начин изследователите успели да проследят еволюцията на тези бозайници от тяхната поява до изчезването им.
Получените резултати са красноречиви – всяка една от групите претърпяла сериозни загуби в периода между Еоцен и Олигоцен.
"This new species of ancient carnivore was bigger than a polar bear" https://t.co/rizFN6cEya #evolution #hyaenodonts
— National Center for Science Education (@NCSE) April 18, 2019
„Това определено беше сериозна изненада. Не очаквах, че ще открием подобен модел при всички тези животни“, отбелязва еволюционният биолог Ерик Сейферт, който е сред авторите на изследването.
Анализът на вкаменелостите разкрил още нещо интересно – само няколко милиона години по-късно, числеността и разнообразието на изследваните групи отново нараснали. Редица видове, появили се по-късно през Олигоцена, еволюирали от оцелелите от масовото измиране.
Доказателство за това е начинът, по който техните зъби се променили. Някои гризачи и примати например имали различни кътници от предшествениците си. Това на практика ги превърнало в нови видове, които се хранели с различна храна и имали различно местообитание.
„На пръв поглед може да изглежда, че няма голяма разликата в нивата на разнообразие на бозайниците преди, по време и след масовото измиране. Истината обаче е друга", отбелязва палеонтологът Дориан де Фрайс, който също е сред авторите на изследването. „При по-внимателно вглеждане върху връзките между отделните видове може да се забележи, че онези от тях, появили се след измирането, са свързани единствено с много малка група животни, съществували по-рано“, подчертава де Фрайс.
Anthropoid primates pick fruit for size - not smell or color. Consumption of large fruit may have driven the evolution of large, spatulate incisors in frugivorous anthropoids. Check out this new collaborative work involving several department members: https://t.co/RTM6p3t2eO pic.twitter.com/uxMkbpvohL
— Duke Evolutionary Anthropology (@EvAnthDuke) June 23, 2020
Данните, с които разполагат учените, сочат, че повечето масови измирания са се случили сравнително бързо. Изключение прави това от края на периода Девон. Започнало преди около приблизително 383 млн. години, то продължило повече от 20 млн. години и довело до изчезването на около 75 процента от всички видове на Земята. Резултатите от новото проучване показват, че масовото измиране между Еоцена и Олигоцена също е било постепенен процес. Изследователите смятат, че то е продължило около 4 млн. години, през които редица видове изгубили своите местообитания в резултат на климатичните промени.
„Необходимо е да създадем една цялостна картина на събитията от този период, за да разберем какво точно се е случило“, отбелязва Сейферт. „Ако се фокусираме върху антропоидите например, няма как да не забележим, че преди около 30 млн. години разнообразието при тях на практика изчезнало. Те останали само с един тип зъби, което предопределило с какво могат да се хранят“, добавя на свой ред де Фрайс.
За масовото измиране най-вероятно са допринесли и някои мащабни геоложки процеси, случили се по това време. Става въпрос за отделянето на Арабския полуостров от Източна Африка (в резултат на което били създадени Червено море и Аденския залив), както и поредица от мощни вулканични изригвания в района на днешна Етиопия. Показателен е фактът, че и до ден днешен вулканичната дейност в Африка е концентрирана основно по протежение на т. нар. Голяма рифтова долина, която е с дължина от около 6500 км. и се простира от Ливан до Мозамбик.
По протежение на рифтовата система са разпръснати десетки активни и спящи вулкани, много от които са стратовулкани – високи и стръмни образувания, съставени от пластове втвърдена лава и пепел, които обикновено изригват експлозивно и могат да нанесат сериозни щети.
Erta Ale - Ethiopia's "smoking mountain" home to two lava lakes #volcan #Ethiopie #Ethiopia #Addisababa #Africa #Afrique pic.twitter.com/eP66jbMOGN
— Ethiopia Éthiopie (@daethio) November 4, 2018
Авторите на новото изследване възнамеряват да продължат своята работа и да се опитат да проследят развитието на всички групи бозайници в Африка и на Арабския полуостров по време на Еоцена и Олигоцена.
„Това ще разкрие дали събитията са се отразили на всички видове или само на определена част от тях“, отбелязва Сейферт. Извършването на подобно проучване несъмнено е амбициозно начинание.
„Очертаването на еволюционните дървета на всички тези животни е сложна задача, която може да отнеме години. По тази причина ще трябва да почакаме известно време, преди да имаме някакви окончателни резултати“, добавя Сейферт.
Вижте още:
Непознатата история на неандерталците – "изчезналите хора"
Неразгадаема мистерия на 3700 години
