В една типична плантация от XVIII в. от 16 до 18 часа на ден работят стотици роби, независимо от метеорологичните условия. Храната, която получават работниците, е малко, а наказанията са брутални.
Най-голямата и печеливша европейска колония е френската колония на територията на днешната Република Хаити, тогава „Saint-Domingue“.
(Saint-Domingue, западната част от остров Испаньола, по-късно е преименуван на “Hayti”, за да се предотврати объркването, което често се получава с другата бивша колония Santo Domingo, която е в източната част и е контролирана от Испания. )
Френските колонизатори упражняват контрол чрез ужасяващо насилие над повече от половин милион тъмнокожи роби в западната част на Хаити.
Франсоа Доминик Тусен Лувертюр се ражда на 20 май 1743 г.,
в тежкото време на робство в Хаити. Той е най-големият син на Гау Гину, африкански принц, пленен от робовладелци и продаден на граф дьо Бреда.
Франсоа знае за Африка от своя баща, а от кръстника си се научава да чете и пише. Собственикът граф дьо Бреда от своя страна е по-хуманен от другите робовладелци по това време и впечатлен от интелекта на младия Лувертюр, му дава достъп до личната си библиотека.
На 20 години младото момче вече знае три езика и си спечелва репутацията на опитен ездач и самоук лекар билкар. Франсоа успява да си спечели свободата от своя собственик и дори след това започва да се грижи за домакинството му и му става личен кочияш.
В „Нощта на огъня“ Тусен Лувентюр се включва във въстанието
На 22 август 1791 г. робите се вдигат на бунт, като запалват къщите на колонизаторите и убиват много бели. Вече 48-годишният Франсоа не може да остане безразличен към своя изтормозен народ и се присъединява. Тогава всъщност получава и името си „Лувертюр“ ( L’Ouverture “получилият просветление”).
След като якобинците (участници в радикално ляво политическо движение по време на Френската революция) отменят робството на френските територии, Лувертюр минава на страната на Франция срещу Испания.
През май 1794 г. Франсоа се присъединява към френските революционери, достигайки изключително високо ниво на социална значимост и влияние.
От 1794 до 1802 г. Лувертюр е управляващият лидер в западната част на Испаньола
и продължава да се доказва като политически и военен гений. След десет години на война той превръща групите роби в дисциплинирана армия, която изумява европейските главнокомандващи, като побеждава дори най-добрите кадри от Европа.
Ръководи френската армия като генерал-аншеф при отблъскването на британците и превземането на контролираната от испанците част на острова.
До 1801 г. териториите на днешна Република Хаити остават Френска колония, която Лувертюр управлява като независима държава. Той дори пише конституция, в която потвърждава премахването на робството и се провъзгласява за управляващ.
Свободата в западната част на Испаньола е краткотрайна
Когато Наполеон идва на власт, той удовлетворява желанията на колонизаторите и връща робството на френските територии, предизвиквайки война в Хаити.
През 1802 г. Наполеон изпраща 35 000 военни в западнта част на острова. Бившите роби отвръщат и спечелват свободата си още веднъж.
Скоро е основана Република Хаити,
което прави хаитяните първата свободна нация в Карибския регион. Те са и единствената нация в Западното полукълбо, победила три европейски суперсили (Великобритания, Франция и Испания) и Хаити е единствената държава, която е основана в резултат на успешен бунт на роби.
Франсоа Лувертюр и Наполеон сключват сделка:
Френският император се съгласява да признае независимостта на острова, ако Лувертюр се оттегли от публичния живот.
Няколко месеца по-късно Бонапарт кани Лувертюр на преговори, като обещава неговата сигурност. Когато хаитянският лидер пристига, той е арестуван и качен на кораб към Франция, след което е изпратен в тъмница в Алпите.
Франсоа Доминик Тусен Лувертюр умира в тъмницата на 7 април 1803 г., но оставя след себе си славна история. Шест месеца по-късно Наполеон се отказва от завоеванията си в Новия свят и се фокусира над Европа, при което Хаити получава своята независимост.
Вижте още:
Наполеон Бонапарт и неговите следи в Европа
