Н акано Такеко е останала в историята като една от най-великите жени войни.
Малцина в наши дни си дават сметка, че бойните изкуства в Япония по времето на самураите далеч не са били запазена зона само за мъже. Имало е и много дами, които са спадали към военната прослойка (или каста, ако предпочитате) на обществото. Наричани са „она-бугейша“ и днес са известни просто като жени самураи.
Такава е и Накано Такеко. Тя е родена през 1847 година и от малка е посветена в бойните изкуства, наред с математиката и литературата. Дори самата тя е била инструктор специално за бой с „нагината“ (вид оръжие).
Такеко прекарва пет години като осиновена дъщеря на учителя си Акоака Дайсуке, но по-късно избягва от него, когато той решава, че ще й уреди брак, и се прибира при истинското си семейство в областта Аизу.
Скоро започва и войната между шогуната Токугава и поддръжниците на Имперския двор. Именно в тази война се ражда легендата на Накано Такеко. Въпреки че шогунът се предава през 1868 година, част от армията му продължава сраженията. Към тази армия се присъединява и Накано Такеко и така се стига до „Битката за Аизу“, където войните на шогуна се опитват да отблъснат Имперските сили.
Такеко повежда група жени войни, по-късно наречени „Женската армия“, в опит да бъде прекъсната обсадата на града. По време на кръвопролитието Накано Такеко убива петима от вражеската армия, преди да бъде уцелена с куршум в гърдите.
Нейната молба към сестра й, също войн, била именно тя да отреже главата й, за да не се превърне във вражески трофей. Така й става и отрязаната глава на легендарната жена войн бива заровена в близост до храма Хокай-жи и след време на мястото е издигнат неин паметник.
Войските на шогуна губят битката от по-добре въоръжения си съперник, но историята за Накано Такеко и смелите жени войни останала за бъдещите поколения.
