П редставете си русалка и повечето хора ще се сетят за образа на водното същество на Дисни, чиято горна част на тялото прилича на човешка, а долната - на рибешка опашка. Точно по този начин русалката е била изобразявана в продължение на векове.
(Във видеото може да научите повече за: Училище за русалки учи малки и големи да плуват)
Не само децата, но и възрастните имат същата представа за русалките и въз основа на тези представи е лесно да отхвърлим всички твърдения за наблюдения като нелепи. Но историята на русалките е по-далечна от съвременната версия и русалките са били част от няколко фолклора в различни култури по света.
Подобно на сирените от древна Гърция, те се свързват с опасни събития като корабокрушения, бури, наводнения и удавници. Предимно моряците твърдят, че са виждали русалки.
Но съществуват ли русалки в действителност? Ако не, какъв е произходът на историите за русалки? Кои морски същества, които познаваме, биха могли да бъдат първоначалните русалки?
Произход на историите за русалки
Ако приемем, че това не са просто приказки, разказани след прекалено много ром на борда на кораба, историите за русалките могат да имат няколко източника. И ако искаме да разберем тези същества, трябва да започнем с гръцките сирени.
Известно е, че през Късното средновековие сирените от гръцката митология са повлияли на представата за русалките, но те са имали съвсем различен външен вид. В ранния гръцки период се е смятало, че сирените са птици с човешки глави, и едва през по-късния класически период тези сирени са били изобразявани отчасти като риби.
През Средновековието популярността на рибоподобния вид на сирените нараства. Понякога изкуството дори показвало сирените с рибоподобна долна част на тялото, човешки торс, а след това крака и крила като на птиците. Сирените-мерки са изобразени в редица средновековни бестиари, наред с великани и други чудновати същества.
Сирените имат много сходства с русалките от различни митологии, като славянската „русалка“, тъй като са известни с това, че съблазняват моряците. Така че сирените биха могли да бъдат евентуален източник на историите за русалките.
Други митични фигури в гръцката митология, които биха могли да бъдат източник на русалките, са морските чудовища Харибда и Сцила. За тях се знае, че са живели в близост до сирените, били са жени (поне ние смятаме, че Харибда е такава) и са имали рибешки атрибути.
The Mermaids of River John, 1918.
— Eduardo Valdés-Hevia 👁️ (@Valdevia_Art) May 4, 2021
This town in Nova Scotia has seen many stories of animals described as mermaids over the years. This picture caused a lot of debate, and although many dismissed it as a hoax, some still believe it to be real.#mermay pic.twitter.com/WXbbnFRZpE
Съществената разлика между сирените и Сцила обаче е, че сирените били известни като съблазнителни, докато Сцила била жестока - голямо чудовище, което унищожавало моряците и корабите. В етруската цивилизация Сцила е изобразявана като същество, подобно на русалка, с две опашки.
Жените нереиди, океаниди и наиди са други митични божества или водни нимфи, които биха могли да вдъхновят историите за русалките. Въпреки че не е известно те да са имали рибешки опашки, те имат много сходства с русалките. Счита се, че нимфите и нереидите са оказали основно влияние върху историите за русалките.
Други вдъхновители на историите за русалките могат да бъдат гръцките богове. Известно е, че гръцкият бог Тритон е имал две рибешки опашки вместо крака. Глаук, пророческото морско божество, също е изобразяван на изображенията с рибешка опашка и перки вместо ръце.
И така, какви са тези гръцки изображения? Повечето историци и изследователи ги определят като метафора. Сцила и Харибда например са природни сили, които са антропоморфизирани като агенти на разрушението, които умишлено нападат моряците. Погледнато през призмата на метафората, Сцила се възприема като остри скали и разбиващи се вълни, докато Харибда се смята за водовъртежи и подводни течения.
Други легенди за русалки
Освен в гръцката митология, древните митологии на Близкия изток също имат свои истории за русалки. Според месопотамската митология Кулулу е видна фигура, която има атрибути на риба и човек.
Докато фигурите от Кулулу са изключително русалки, съществуват и женски фигури, подобни на русалки или жени-риби. В неоасирийското изкуство те са използвани предимно като защитни фигурки. В произведенията на месопотамското изкуство редица същества са изобразени с горна част на тялото като хора, докато опашката им е като на риба.
Сирийската богиня русалка също би могла да е източник на историите за русалки. Според римски и гръцки автори е имало богиня, подобна на русалка, на име Атаргатис или Дерчето, която е била почитана в средиземноморския крайбрежен град Ашкелон.
Според един мит от I в. пр.н.е. Дерчето е родила извънбрачно дете. Деркето обаче се засрамила, затова изоставила детето и се удавила в едно езеро. След това тя се превърнала в риба с човешка глава.
През II в. сл. н. е. е изработена статуя на Дерчето, на която тя е изобразена с горна част на тялото като жена, а с долна част като рибешка опашка. Известно е, че Семирамида е дете на Дерчето. След като било изоставено от Деркето, детето било хранено от гълъби и израснало, за да стане царица. Още една легенда за русалка е свързана със сестрата на Александър Велики, която е била популярен мит през Средновековието.
Русалките в съвременния свят
Толкова за древните истории, но русалките са виждани много по-отдавна от тези изображения. Моряците от XVIII в. често описват, че са виждали хора с рибешки опашки във водата, и ако не искате да отхвърлите цялата легенда като заговор на възбудени моряци, тук трябва да става дума за нещо друго.
Hunting for Mermaids: The Truth Behind the Myth https://t.co/KA5i6d3vyv
— Ancient Origins (@ancientorigins) October 13, 2023
Има ли същество, непознато на тези (предимно) европейски моряци, което да отговаря на тази картина? Всъщност има: ламантинът от Америка и Карибския басейн. Изглежда, че тези послушни, вегетариански водни бозайници са били приемани за русалки в продължение на векове.
Подобни легенди са свързани и с мита за селките от Северна Европа, където се е говорело, че тюлените излизат на брега и свалят козината си, превръщайки се в жени. Ако някой мъж откриел скритата козина, той можел да попречи на селки да се върне в морето, пленявайки я завинаги.
Истината е, че моряците са видели ламантините и след дълго време в морето и много пиене са ги сметнали за жени с опашки на риби. Манатарките могат да обръщат главите си като хората, а в предните си крайници имат кости, подобни на пръстите. Освен това те имат плоска опашка.
В последно време ламантините са изправени пред много предизвикателства, за да оцелеят. Поради бавния си ход и големия си размер те често попадат в рибарските мрежи. Те или се нараняват, или биват убивани от рибарите.
Освен това, тъй като често плуват близо до повърхността, те биват удряни и от моторни лодки, което води до наранявания. Цъфтежът на отровни водорасли също представлява значителна заплаха за живота на ламантините. Според Международния съюз за защита на природата ламантините вече са включени в списъка на застрашените или изчезващите видове. Съществуват три вида ламантини.
Въпреки че русалките може и да не съществуват в действителност, историите, свързани с русалките, които живеят в морето, са доста увлекателни за децата. Много хора и до днес вярват, че това са русалки или подобни на хора морски същества, които живеят дълбоко в моретата и океаните по света.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
СПРИ!" />
