Г олямата любов сякаш по правило изисква и големи жертви.
Колко силен духом трябва да си, за да жертваш себе си и цялото си семейство с една единствена цел – да спасиш любимия си човек?
Отговорът на този въпрос дава историята на Слобода Трайкович и Иво Лола Рибар – двама младежи, влюбени до полуда.
Тяхната любов, поставена в рамките на разразилата се Втора световна война, е обречена, а на Слобода и Иво им остава да се надяват, че ще бъдат заедно след смъртта.
Слобода се ражда през 1918г. в Белград в семейството на Светолик и Милена Трайкович, а името ѝ, което означава „свобода”, идва като последствие от историческите събития и края на Първата световна война.
Слобода расте в топла и любяща семейна среда. Баща ѝ притежава аптека в Белград, а в свободното си време се занимава с музика. Майка ѝ се грижи за децата и е домакиня на всички събирания, които се организират в дома им.
Родителите на Слобода винаги ѝ дават право на избор, щом стане дума за решения, свързани с личния ѝ живот. Когато започва да учи химия в университета, баща ѝ е този, който най-много подкрепя мечтата ѝ да стане учен.
Иво и Слобода се запознават случайно, по време на младежка вечерна забава, а любовта помежду им пламва на първата секунда. По това време Иво учи в юридическия факултет в Белград, като продължение на обучението си по политически науки в Париж и Женева.
В началото на връзката им Слобода все още не знае, че нейният любим се занимава с тайната организация на комунистическите дейци.
Семейството на Иво е заможно, а родителите му държат да изучат всичките си деца в чужбина. Младежът им представя Слобода, малко след запознанството им на онази младежка забава.
Иво и Слобода са се обичали като всяка една млада двойка. Той обаче е избягвал да говори с нея на политически теми, защото е искал да я предпази от опасностите, които са го застрашавали.
Слобода се сблъсква за пръв път със страха да не загуби своя Иво през 1940г., когато той е заловен от сръбските власти и отведен в концентрационния лагер в Билеча.
За щастие лагерът е закрит и Иво е спасен, поне за кратко.
До този момент Слобода знае за дейността на Иво, но прекалено малко. Задържането и отвеждането му в лагера я карат да осъзнае колко опасни неща върши нейният любим.
Слобода обаче и за миг не се замисля да се откаже от връзката си с Иво. Напротив, тя се възхищава на неговата смелост да се бори за една кауза, която на този етап изглежда обречена на провал.
Двамата влюбени дори определят среща, на която семействата им да се запознаят и Лола Рибар да поиска ръката на Слобода. Уговорената дата е Великден – 6 април 1941г.
Тази среща така и не се състои. В ранното утро на 6 април 1941г. Белград е бомбардиран от немската армия.
Иво бяга и се скрива при партизаните, а Слобода заминава при леля си във Върнячка баня. Единственото, което дава утеха на двамата влюбени, са писмата, които си изпращат посредством тайни канали.
Един ден се случва нещо неочаквано. Военните се появяват на вратата на семейство Трайкович в Белград и ги отвеждат за разпит. Задържани са майката, бащата, брата и малката сестра на Слобода. Тогава тя не подозира какво се случва с любимите ѝ хора.
В продължение на няколко дни семейството е подложено на мъчения. Полицията провежда най-много разговори с 18-годишната Вера, която първоначално смятат за спътница и съучастник на Иво.
Щом полицията в Белград разбира, че Вера не е правилният човек, открива Слобода във Върнячка баня и я отвежда в затвора при семейството ѝ.
Властите са имали само едно условие, за да освободят семейство Трайкович – Слобода да напише писмо на Иво, с което да го покани да се срещнат на предварително уречено място, където полицията да го причака и да го залови.
Слобода обаче е била категорична, че няма да предаде Иво Лола Рибар на каквато и да е цена.
От този момент започват най-големите мъчения за семейството. Бащата Светолик Трайкович в продължение на три седмици е затворен в тъмница с толкова нисък таван, че дори не е можел да стои изправен.
Властите до последно умоляват Слобода да напише писмото до Иво Лола Рибар, но тя никога не се съгласява. Тя, майка ѝ Милена и сестра ѝ Вера са в първата група, която влиза в газовата камера и намира смъртта си там.
Във втората група загиват бащата на Слобода – Светолик и брат ѝ – Мирослав. Единствената, която оцелява, е най-голямата сестра – Мира, която по това време вече е омъжена и полицията не успява да я залови.
Съдбата не подминава и семейство Рибар. Иво загива година след любимата си, разстрелян от немската армия. Няколко дни по-късно умира младият му брат. Майката на Иво също е убита от германците.
От семейство Рибар оцелява само бащата на Иво – д-р Иван Рибар. А единственият спомен, останал от Иво, е едно писмо за Слобода, което тя никога не успява да прочете. Иво го пише, в случай че любимата му оцелее след войната.
„Много, много те обичам, единствена моя. И ми се ще никога да не получиш това писмо, а заедно с теб да празнуваме нашата победа. Искам с любовта ми да те направя много щастлива, защото го заслужаваш. Завинаги твой”.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
мандат за управление с ГЕРБ-СДС" />
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!