Любов в планината: Семейство събира сродни души на „Разходка за необвързани“

Тя е психолог, а той планински водач.

Двамата са очаквано добра комбинация, както в живота, така и в начинанието, което правят заедно.

Преди близо 5 години Цветелина и Виктор започват да организират „Разходка за необвързани“ в планината. Точно там, сред природата, където суетата не е на почит, а естесвената среда спомага разговорите да се „разчупят“ още в първите минути.

За силата на привличането, за умението да се възхитиш дори на едно цвете и за свойството на планината да заличава различията помежду ни, пред Vesti.bg, говорят Цвети и Виктор Зидарови, организатори на „Разходка за необвързани“.

Преди да се запозная с вашата история, бях почти сигурна, че сте се срещнали на някой поход в планината. Оказа се обаче, че не е така, а всъщност ви е свързала „Топлофикация“. Преди колко години беше тази случка и как стана?

Цвети: Нашата история започна преди 11 години вече, през 2012 г., когато се срещнахме в офиса на една брокерска агенция. Започнахме с договорни отношения и все още вървим все с такива, но под различна форма. Две години общувахме единствено по повод на щори, тигани и някой и друг лек ремонт. Две години по-късно Виктор ми писа, че „Топлофикация“ му дължи пари, а това си е голямо събитие и му е необходимо съдействие. Така се видяхме отново по нов начин и започнахме да се срещаме и в личен план. Първата ни официална среща беше в Борисовата градина, а после и в Западния парк. Като се замисля все в разходки.

Виктор: С времето само увеличаваме надморската височина.

Вие сте „основатели“ на срещите на открито или иначе казано на „Разходка за необвързани“. Вече сте официално семейство и в кръга на шегата да ви попитам - вашата сватба планинска/горска ли беше?

Цвети: Сватбата ни беше много скромна. И двамата бяхме по кецове. Оженихме се в центъра на София и дори имаме една забавна случка. Когато излязохме от гражданското се оказа, че сме паркирали неправилно и ни бяха сложили скоба на колата. Когато дойде екипът да ни я отключи трябваше да ни почакат, защото си направихме хиляди снимки с булчинската рокля, букета и скобата. Явно си беше знак, че ще сме си свързани и това е.

Виктор: Да, със сигурност от център за „Градска мобилност“ рядко виждат хора, които толкова се радват на скобата си.

Как се зароди идеята за „Разходка за необвързани“ и това че Виктор е планински водач има ли „пръст“ в тази работа?

Цвети: Когато се роди идеята за „Разходките“ Виктор още не беше планински водач, а основно любител планинар. Идеята се появи много спонтанно в опит да срещна двама човека, които не се познават, без да се получи нагласена среща с очаквания и скованост. Исках хората да имат свободата да се изберат или да не се изберат, когато се видят. Така ми хрумна, че ако организираме едно събитие, в което да участват само необвързани хора и прекараме един ден в разходка в планината, където всеки може да говори с всеки свободно и естествено, ако те се видят и се харесат ще се случи съвсем спонтанно и първично. Изобщо не очаквахме, че ще има толкова много хора, които да се включат и че ще стане толкова хубаво преживяване.

Виктор: Наистина не планирахме разходките като нещо повече от еднократен опит да запознаем двама човека. Допреди това работата ми беше свързана с нещо съвсем друго, но прекарвах всяко свободно време в планината. От там и идеята да направим Разходката именно там. Понякога се чудя какво ли щеше да се получи, ако хобито ми беше гмуркане или хокей. Във всички случаи, в началото, през ум не ми беше минавало да ставам планински водач и даже допреди 2 г. професията ми беше изцяло в офис среда.

Кога беше първата такава инициатива и коя планина изкачихте тогава?

Виктор: На 29 юни 2019 г. беше първата ни „Разходка“ около която, без да планираме, се завъртя всичко. Съвсем накратко, както Цвети спомена, идеята беше спонтанно да запознае двама свои клиенти, момче и момиче, но да е в група, за да не бъде неловко за тях. Реших, че за целта най-подходяща е една пътека на Витоша от з. Бай Кръстьо до хижа Камен дел, която не е съвсем непозната, но не е и толкова масова. С гледки към града, без голямо изкачване и през повечето време минаваща през прекрасни букови гори и прохладата на Драгалевска река. През юни месец тези неща са важни. Това я правеше и идеална за нашата цел. Неслучайно впоследствие избрахме да „осиновим“ този маршрут, за което благодарим и на дирекцията на ПП Витоша, с които сложихме вече и нови табели по част от него. Често се движим по нея и затова я наричаме „Пътеката на необвързаните“. Разбира се, това съвсем не означава, че по пътеката не минават и обвързани хора. Най-важното е да няма превързани, затова по пасажите с каменни реки минаваме много внимателно. И точно там стават страхотни снимки.

А коя беше последната разходка?

Виктор: Януари и февруари малко ограничават възможностите ни, но не могат да ни спрат. Миналата седмица бяхме пак по Пътеката на необвързаните, както и в Осоговска планина, където „събрахме“ малко слънце на разходка в пресния сняг.

Как протича един такъв ден?

Виктор: Ако разходката е двудневна най-често, с хората от София, сутрин се събираме на паркинга на метростанция Младост 3. Предния ден правим организацията по колите и понякога не се налага някой да идва до паркинга, а директно с други участници ни чака някъде по пътя. Така както, когато имаме събитие в Девин не е нужно хората от Пловдив и района да идват чак до София. Часът на тръгване е съобразен с това, колко път имаме до стартовата точка и колкото и да ми се иска хората да си поспят добре това не винаги е възможно. Освен това понякога може да има и малки промени, ако в последния момент ни изненада някоя прогноза за гръмотевична буря в следобедните часове, но тези случаи са рядкост. Когато сме на разходка на Витоша има вариант за участниците без автомобили да ползват градски транспорт и се чакаме горе на определено място, от което тръгваме да ходим всички заедно. Относно нещата, които да носят със себе си - в срядата, преди разходката, всеки участник получава подробен файл с информация относно това, какво да си приготви, детайли за терена, маршрута и времевата рамка, която е само ориентировъчна. В планината има много фактори, които да я изменят и това трябва да се има предвид. Основното ни правило е хората да са с нагласата да се забавляват на разходката и да преживеят един ден на открито в общуване с непознати. Заедно да преживеят това, което планината реши да сподели с тях, дори и това понякога да е кратка градушка, както веднъж на разходката ни до Тодорини кукли. Докато стигнем до колите бяхме изсъхнали. Останалото е чудесно, ако се случи, но нашият фокус е в общуването.

Поставяте ли възрастови граници относно участниците и какви хора се включват в планинските разходки?

Цвети: Вече почти 5 години откакто ги правим и все още не можем да намерим най-оптималните граници. Колкото хора, толкова и желания има. В началото започнахме просто с възрастово ограничение от 25-38 г., тъй като това е основната възраст за „гнездене“. Там имаше и най-добър баланс в съотношение мъже и жени. Започнаха да се свързват с нас повече хора над 40 г., 50 г. и 60 г. Решихме да опитаме с различните възрасти, като открихме много интересни зависимости. За разходки 20-30 г. се събират основно мъже и няма достатъчно дами. Обясняваме си го с това, че момичетата се притесняват да ходят с непознати хора в планината, особено на тема „необвързани“. Над 45 г. пък положението е същото, но в обратен ред – има предимно жени и много малко мъже. А ако има мъже около 50 г., те предпочитат да се включат в разходка с 30-45 г., вместо в 40-52 г. Имаме и без възрастово ограничение, където имат възможност всички да се срещнат, но там основно се тревожат хората да няма големи разлики във възрастта. Няма угодия или към момента ние още не можем да наредим пъзела. Затова винаги сме казвали, че най-важната нагласа е да се настроиш за един ден в планината с непознати и необвързани хора, а не да го разглеждаш като „бързи срещи“ по категория в планината. Ние не сме бизнес услуга и не разполагаме с база данни за хора, които да подбираме. Нашата задача основно е да дадем структурата. Пускаме събитие и не знаем, колко човека ще се запишат и на каква възраст. Не ги подбираме специално. Нали именно това е основата на инициативата ни – да сме максимално близо до естествената ситуация. Ако отидете в дискотека никой не ви гарантира жени или мъже на определена възраст, необвързани и настроени за любов. Плаща се вход, питиета и нямаш никаква сигурност за това, че ще им някой за теб. Докато при нас понякога се случва хора да имат очакване, като при приложенията – да са близки около моята възраст, да имам избор и да не е трудна пътеката.

Ако някой много би искал да се включи в такъв вид инициатива, но изпитва страх от планината и трасето, има ли възможност да опита?

Виктор: Има, даже повечето от маршрутите са добър вариант за прохождащи планинари, въпреки че се случва да идват и доста подготвени. На една от разходките даже една от участничките сподели, че дни преди това е завършила Ком-Емине. Далеч не всички са с подобна подготовка и не се и налага. Както споменахме нашият фокус е в общуването и по тази причина избираме маршрути, които да не ни запъхтяват от тръгването и до края. Все пак е планински терен и не ходим по равно, но не изкачваме скали и не се налага да ползваме въжета или карабинери. На разходките идват хора с различно ниво на подготовка.

Цвети, като психолог, ти влизаш в тази си роля още в самото начало на тези „срещи“. Създаваш на участниците т.нар. „ролеви игри“. Какви са те и какво целиш с това?

Цвети: Аз искрено вярвам, че ние хората си имаме всички инструменти, които ни трябват, за да се свържем с някой. Стига да се появи интерес към друг участник, цялата програма си тръгва много успешно. Все пак е важно да се сниши първоначалната тревога и притеснение. Затова им приготвям игри, които не са със задължителен характер, но са възможност да заговориш другия, да имаш основание. Когато харесаме някого е трудно понякога да започнем разговор. Затова са тези игри, които да дадат възможност и тема. Също така за мен е ценно да се отворят различни теми за връзките, чрез които можем наистина да научим какво е мнението на другия за тези въпроси, какво мислят мъжете/жените по дадена тема и дори и да не си си харесал някой, можеш да научиш нещо, което да ти помогне в комуникацията с противоположния пол в други ситуации. Например: Има ли мъжки и женски задължения? Как вземат решение за раздяла мъжете/жените? Кои теми са неподходящи за първа среща според мъжете? И т. н.

За какво си говорят непознатите при една такава среща на открито в планината първоначално?

Цвети: Това, което забелязахме в първите разходки беше, че хората трудно излизат от „градския контекст“, професионалния начин на общуване. Какво работиш, от колко време си в тази компания и свършват темите. Затова се появиха и мисиите и игрите, които да дадат възможност да се впуснат в по-различни теми и да любопитстват позволено за другия. По този начин се получава много по-лично общуване и по-човешко. Иначе си говорят за отношенията между мъжете и жените, за „черните дупки“, за книги, за теории, за домашни любимци, за пътувания и за белите в детската градина.

Въпреки че хората са облечени със спортни дрехи, маратонки и без много грим, виждате ли да има някакъв вид „суета“ при тези „срещи“?

Цвети: В планината не сме лекари, инженери, мениджъри, търговци, а хора. Човеци. Не е толкова от значение марката, а дали обувките ти ще се хлъзгат и дали ще топлят, дали ще са удобни и дали няма да ти падне подметката на „Морените“. Е, има разбира се, понякога малко червило, розова тениска и шалче, но не можеш да си позволиш много суета, защото тежи – в истинския смисъл на думата. На двудневните разходки вече се развихрят повече за вечерята и танците. Но, ако сме се опознали добре на разходката и там няма нужда от много преструвки. Като цяло хората, които са идвали до сега на „Разходките“ са по-склонни да са естествени, дори и на вечерните занимания.

Виктор: Участниците с маратонки на по-каменистите терени рискуват някое навяхване и в инструкцията редовно им го напомням. Иначе, както Цвети спомена, самата планина има свойството да заличава различията. Дали си мениджър, художник или IT специалист, за нещата, които се случват по пътеката, това не е от голямо значение. Важното е, какъв човек си и ситуациите, особено непредвидените, го показват.

Цвети, много хора напоследък споделят, че са самотни. Какво е твоето обяснение, като специалист, за това и какви проблеми и пречки посочват те?

Цвети: Аз ги виждам, като свободни частици, които отчаяно търсят друга частица, с която да се „слепят“, но се приближават и вместо да се получи лепилото те се отблъскват и нараняват. Виждам една индивидуализация, затвореност, черупки. Искам сам да пътувам, искам да дойда на разходка, но да спя сам в стая, искам да знам предварително, колко жени има и на каква възраст. Търси се някой, който да е близък до твоите нагласи възможно най-много, за да не ти се налага да излизаш извън зоната на комфорт и това е много трудна задача. Струва ми се, че хората са много наранени, наранявани и са се капсулирали, за да се предпазят. Но и „доброто“ и „лошото“ минават през една врата. Ако я затвориш за лошото, няма да влезе и доброто. Много хора ни споделят, че не обичат да ходят по барове, че въпреки живота в големия град, реално нямат много познати и приятели, с които да правят съвместно неща. Затова и „Разходките“ са една възможност да се разходиш, да споделиш деня си, да общуваш, да си приет и всичко друго е бонус, но не и основна цел. Ние се опитваме да дадем възможност за среща, в цялост, не само чат и снимка, по които да прецениш дали да си губиш времето с този човек. Нашата идея е, че не ти е изгубено времето, когато си в компанията на хората в планината, защото вие споделяте една разходка, любопитствате един за друг и винаги има какво да научиш от и за другия човек.

През новата година подготвят ли и нов вид разходки/инициативи?

Цвети: „Разходка за необвързани“ е инициатива към фондация „Място за всеки“. Ние винаги сме я разглеждали, като социален проект и никога като бизнес услуга. Покрай нея започнаха да се откриват много други нужди, които хората споделят. Например, много често ни питат обвързани хора дали правим такива разходки, защото често имат различни нужди с партньора си и имат нужда от общуване. Много двойки нямат близки приятелски двойки, които да са направени съвместно, а не „моите и твоите приятели“ Това е и една от идеите ни за тази година – Разходка за обвързани, на която ще си говорим за темите в отношенията, етапите на връзките и „капаните“ в тях. Друга много важна инициатива, която замисляме и пролетта ще реализираме е „Разходка за бащи с деца“. Има много трудност покрай всички разводи напоследък в тези отношения баща – дете и това ще бъде възможност да се повдигнат теми за ролята на бащата за детето, за различни възможности за подобряване на тези отношения и най-вече да видиш, че има и други като теб, които се тревожат. И най-хубавото е, че ще са прекарали заедно с децата си ден в планината.

Всеки уикенд ли са „разходките за необвързани“?

Виктор: Стараем се, когато времето е подходящо да се възползваме, но не е абсолютно всеки уикенд и причините са различни. Най-вече зависи от сезона и атмосферните условия. По тази причина пускаме програма за месец напред, но ако времето промени плановете ни, потвърдените участници с предимство могат да се прехвърлят за някоя от другите ни разходки, която си изберат.

Към днешна дата, колко двойки свързахте в любовен план и също така има ли интересно запознанство, което не е лично (интимно), но пък е интересно?

Цвети: Нямаме отговор на този въпрос. Понякога разбираме за някои двойки след време, друг път, когато някой участник се включи отново в разходка ни споделя, че е имал отношения с някой за известен период. Това, което знаем със сигурност са - 3 бебета и 4 семейства официални. Сега чакаме и още една двойка да стане официална.

От опита на времето, какво определение бихте поставили за любовта?

Цвети: За мен любовта е приемане и способността да се възхитиш. Когато се разхождаш в гората и погледнеш едно цвете и започваш да се прехласваш. Само по себе си нищо не е – материя, но ако не умееш да се възхитиш, не можеш и да обичаш. Ако не можеш да намираш причини да се възхитиш на човека до теб, няма как и да приемеш несъвършенствата му. Любовта е приемане в цялост за мен.

Виктор: Цвети.

Още от автора:

Онкологът д-р Росица Кръстева: Диагнозата „рак“ не бива да плаши хората

Петър Байков: Човекът с 50 гласа

Актрисата Гергана Данданова от "Клетката" разкри как се работи с Асен Блатечки

Фотографът Иван Шишиев: Снимката с трамвая проби като меме и в Токио

„Мис България 2023“ Елизабет Кравец: Сама съм

Спасение от куршумите: Българката Биляна Милушева приюти две украински семейства

DJ-ят Николай Нанчев: Докато не стъпиш на „Ел Камино“, не знаеш какво те очаква

Бившият шампион по културизъм Ангел Трендафилов: След 47 години открих родната си майка, която се съгласи да стане мой донор и ме спаси

Родственик на Христо Ботев: Ликът му трябва да е татуиран със словото в нашите сърца

Коафьорът Цветелина Михайлова: Диагнозата „рак“ ми даде урок

Огненият артист Пламен Петков: Умението да рисуваш фигури с огън

Дизайнерът Стоян Радичев – орисан да облича жените красиво

Какво предсказва за България и света гадателят Нобрега да Лус

Богоявление в Зверино: "Засвирят ли гайдите, кожата настръхва и духът се извисява"

Българският Брад Пит: От Перник до Чикаго и обратно

Българските деца – как се хранят и колко се движат

Гастроентеролог: Така ще избегнете "есенното коремче"

Психолог за „опустяващото гнездо“: Не пречете на детето да бъде самостоятелно

Розовата къща: Наркозависими споделят обща съдба

Най-татуираната българка: След №100 спрях да ги броя

Войната по пътищата няма да спре, докато не изчезне чувството за безнаказаност

Адвокат Димитър Марковски: Истината винаги е само една и тя е на Господ​

Розалина Попова: Да влезеш „в кожата“ на Моника Белучи

Кога един човек се превръща в убиец?

Психолог: Не може да доведете детето и да кажете „Ето, ремонтирай го“

Психолог: Никога не поставяйте детето в тази ситуация

Абитуриентката Ани: Тъжните моменти в Дома за деца са много

Ива Русинова - красивото лице на дрифта

Какво пък разбират жените от футбол? Отговарят фенките

Виктория Георгиева: Хубаво е да имаме различни участници на „Евровизия“

Павел Хаджиев: Българските истории и постижения не свършват, стават все повече

От сърцето на Украйна: Кирило, който избра да остане в родния Киев

Какво искат мъжете? Отговаря бербер Кольо Георгиев

Александър Сано: Съхраниш ли се като човек, решетките не могат да ти отнемат свободата

Да бягаш с вятъра, без да чувстваш страх: Християн Христов от Sofia Riders

Певицата Катерина Бужинская: Избягах от Киев, брат ми отиде на фронта

Диана Димитрова от "Лъжите в нас": Никой не е само добър или лош

Една жена, жертва на насилие: Кристина разказва своята история