М орски администратор, член на парламента и председател на Кралското дружество - Самюъл Пепис е имал много роли през своя колоритен живот, но е запомнен с воденето на най-известния дневник в британската история.
Написани между 1660 и 1669 г., клюкарските записки хвърлят светлина върху това, което са правили големите и добрите в Лондон през XVII век. Сред всички разкази за аристократи и политици, които се забавляват в заведенията на висшето общество, той описва и многобройните си сексуални приключения. Те са скандално, дори шокиращо четиво - може би повече днес, отколкото по времето, когато са написани.
Госпожата и нейната сестра
Пепис изразява огромна привързаност към съпругата си Елизабет, но това не му пречи да ѝ изневерява с необуздан размах. Една от по-дълготрайните му афери е с жена на име Бети Лейн, която държи сергия за дрехи в центъра на Лондон.
Тя се появява многократно в дневника му, като в запис от август 1660 г. се разказва за един ден на пиене, завършил с това, че Пепис я завел обратно при себе си, където "бил изключително свободен да се забавлява с нея, а тя не била свободна да го приеме".
Три години по-късно аферата продължава да е силна, а Пепис я кани на пиршество с омари в ресторант, преди да се впуснат в нова авантюра. Явно не се е смутил от това, което описва като "чудовищна мазнина" на бедрата ѝ.
Техният енергичен романс продължава не само след като тя се омъжва и става Бети Мартин, но Пепис се впуска и в няколко връзки със сестра ѝ Доли. "Лошо лице - признава Пепис, - но добро тяло".
Инцидентите с автобуса
Един от най-дръзките еротични подвизи в дневника се случва по време на пътуване с карета през декември 1666 г., на път за дома от кръщене. След като се качил в каретата заедно със съпругата си и една семейна двойка, Пепис насочил вниманието си към другата жена, Бети Мичъл.
Точно под носа на съпруга си и неговата съпруга Пепис смъкнал ръкавицата ѝ и вкарал ръката си под палтото му, за да докосне това, което той нарича "нещо". Това интимно общуване продължило, вероятно докато двете двойки весело разговаряли.
По-късно същия месец четиримата отново споделят една карета. Пепис отново се опитва да се гаври с Бети, но този път тя не желае. Пепис пише много честно, че е използвал "малко насилие", за да я накара да "отстъпи", и дори отбелязва, че в края на пътуването тя е изглеждала "малко болна".
Тъмната страна на Пепис
Вторият инцидент в каретата е само един от примерите за поведение, което в днешния свят би се смятало за отвъд границите на допустимото. Ставаме свидетели на тази тъмна страна отново през август 1667 г., когато по време на посещение в църквата решава да посегне на "красива и скромна" жена, която привлича вниманието му.
Пепис отказва да приеме намека, когато жената се отдръпва от опипващите го ръце до степен, в която размахва карфица и заплашва да ме "убоде, ако я докосна отново". Без да се притеснява, Пепис небрежно насочва вниманието си към "друга красива девойка на една пейка близо до мен" и нагло я хваща за ръка. "Тя понесе малко и после се оттегли" - твърди винаги честният Пепис.
Възможно е Пепис да е бил изключителен сексуален натрапник, дори и според законово разхлабените стандарти на своето време. Но фактът, че той пише толкова безгрижно за тези моменти, със сигурност може да се разглежда като срамно обвинение за отношението на XVII в. към това, което е откровено сексуално насилие.
Той със сигурност проявява непринудено чувство за сексуално право, което вероятно е било обичайно за влиятелните мъже по онова време. През декември 1665 г. например той весело съобщава, че се възползвал от съпругата на млад моряк, която го попитала дали може да осигури кариерна помощ за съпруга ѝ.
"Имах възможност да я целувам отново и отново и отговорих, че с голямо желание бих му направил каквато и да е добрина", пише Пепис за бременната съпруга. Няколко години по-късно тя се обръща към него с молба за заем, но - тъй като Пепис няма възможност да получи сексуални услуги - той отказва.
Голямата мания
Когато не е правил аванси на случайни жени или не е гледал разкопчаното бельо на една от любовниците на крал Чарлз II ("видях най-хубавите халати и ленени долнища на моята лейди Касълмейн... които някога съм виждал и ми беше приятно да ги гледам"), Пепис е бил обсебен от еротична мания по своята прислужница Деб Уилет.
Съпругата му Елизабет запознава Пепис с момичето, което е 17 години по-младо от него, през септември 1667 г. Пепис пише, че не можел да се откъсне от Деб и че това било похот от пръв поглед. След това, на 25 октомври 1668 г., идва най-известният запис в целия дневник, когато Елизабет влиза при Пепис, който "прегръща момичето" с ръка в бельото ѝ.
Пепис разказва за дългото и мъчително премеждие, като ужасената Елизабет го нарича "гнилоч", "плаче и го упреква", че е "предпочел едно жалко момиче пред нея", и дори го заплашва, че ще "отреже носа на това момиче".
Пепис също така излива собствените си чувства на вина и самосъжаление, но въпреки цялото вайкане не може да изтръгне Деб от ума си и ѝ прави предложение при една по-късна среща. Показателно е, че когато решава да приключи дневника си на 31 май 1669 г., Пепис споменава с копнеж, че "любовта му с Деб е отминала" - знак колко важни са били сексуалните му забежки за него и за воденето на самия дневник.f увреждане на черния дроб
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!