П ротестираме, изнасяме речи, имаме велики лидери, сещам се за още хиляди неща, но, не - още задаваме същите въпроси: Защо светът изглежда безнадежден? Нима думите са безсмислени? Ще ви го кажа дума по дума - чрез насилие не се постига нищо. Срамно е, че ви го казва 8-годишна, защото това вече трябва да е в списъка ви. Вярно ли е, че щяха да ме уважават повече, ако бях синя? Не знам защо светът не постига вътрешен покой? Защото искам да мина по улицата и да намеря място, където щастието и покоят се срещат." Това са думите на 8-годишната Аливия, която тренира фигурно пързаляне.
Нейна треньорка е двадесетгодишната Камерин.
Тя е фигуристка и треньор в подразделението на „Фигър Скейтинг“ в Детройт – единствената програма за фигурно пързаляне за цветнокожи момичета в света, разказват във видео от канала на "National Geographic" във vbox7.
Камерин е сред хората, които са стигнали много далеч. Тя вече е разбила много бариери и е известно име във фигурното пързаляне. Децата могат да вземат пример от нея не само в спорта, но и в живота.
Започнала е на 7 години, в първи клас. Прави го от 13 години от понеделник до петък и през събота. Работа, училище или пързаляне. Трите неща се преплитат. Тук работи, тук тренира и преподава. Желанието ѝ е, когато момичетата се пързалят, да се чувстват свободни.
Мичиган е нещо като център на фигурното пързаляне.
Навсякъде се виждат големите звезди - Тара Липински, Тод Елдридж. „Когато си чернокожа жена в този спорт се чувстваш малко забравена или не съвсем на място. Мисля, че е важно децата да могат да се видят във всяка част на живота, която ги влече. И особено във фигурното пързаляне“, споделя Камерин.
За хората от Детройт расовите проблеми не са нови.
Някои са се сблъсквали с тях, но са мълчали, защото не са вярвали, че могат да променят нещо. Заради икономическата нестабилност и расово неравенство населението на Детройт е намаляло с 60% от 50-те години на 20 век.
Последните 10 години усилията на обществото, на частни инициативи и на обикновените хора са насочени да превърнат Детройт в модел за градско възраждане.
„Много от момичетата са объркани и не знаят какво да мислят за средата и за всичко,
което става в света. Като треньорка на момичетата искам да бъда дръзка и самата аз да съм достатъчно силна, за да могат и те да бъдат дръзки. Основната ми цел е да повлияя на тези момичета, на семействата им и на живота им извън леда. Искам да знаят, че могат да са себе си, където и да са. Бъдете по-добри, бъдете над нещата. Не позволявайте на никой да ви казва, че не сте достойни, достатъчно силни и не трябва да сте тук. Мястото ви е точно тук“, казва Камерин.
