П рез последните няколко десетилетия учените, занимаващи се с изследване на планетите, непрекъснато увеличават списъка на луните в нашата Слънчева система, които понастоящем или в миналото може да са приютили вътрешни океани. В по-голямата си част тези луни (като Европа или Енцелад) са гравитационно свързани с газовите гиганти Юпитер или Сатурн.
Напоследък обаче планетарните учени насочват вниманието си по-далеч, към ледения гигант Уран, най-студената планета в Слънчевата система. Сега нови изследвания, базирани на снимки, направени от космическия апарат „Вояджър 2“, показват, че Миранда, малка уранова ледена луна, може би някога е имала дълбок океан от течна вода под повърхността си.
Нещо повече, остатъци от този океан може да съществуват на Миранда и днес.
Когато през 1986 г. космическият апарат „Вояджър 2“ преминава покрай Миранда, той заснема изображения на южното ѝ полукълбо. Получените снимки разкриха множество различни геоложки характеристики на повърхността ѝ, включително набразден терен, груби белези и кратерни области.
Изследователи като Том Нордхайм, планетарен учен от Лабораторията по приложна физика (ЛПФ) „Джон Хопкинс“, искаха да обяснят странната геология на Миранда, като направят обратен инженеринг на повърхностните характеристики и установят какъв тип вътрешни структури могат най-добре да обяснят как луната е изглеждала така, както изглежда днес.
Icy moon of Uranus may have once hid watery secret, Voyager 2 archives reveal https://t.co/nrkLf4SCLq
— Live Science (@LiveScience) November 7, 2024
Екипът картографира различните характеристики на повърхността на Луната, като пукнатините и хребетите, наблюдавани от "Вояджър 2", преди да разработи компютърен модел за тестване на редица възможни състави на лунната вътрешност, които биха могли най-добре да обяснят моделите на напрежение, наблюдавани на лунната повърхност.
Компютърният модел установява, че вътрешният състав, който дава най-близко съответствие между моделите на напрежение на повърхността и действителната геология на повърхността на Луната, е наличието на дълбок океан под повърхността на Миранда, съществувал преди 100-500 милиона години. Според техните модели океанът някога може да е бил дълбок 62 мили (100 км), погребан под 19 мили (30 км) повърхностен лед.
Радиусът на Миранда е само 146 мили (235 километра), което означава, че океанът би заемал почти половината от цялото тяло на Луната. Това също така означава, че намирането на такъв океан е малко вероятно.
„Откриването на доказателства за наличие на океан във вътрешността на малък обект като Миранда е невероятно изненадващо“, казва Нордхайм в изявление за новото изследване.
„То помага да се надгради историята, че някои от тези луни на Уран могат да бъдат наистина интересни - че около една от най-отдалечените планети в нашата Слънчева система може да има няколко океански свята, което е едновременно вълнуващо и странно“, продължава той.
Изследователите предполагат, че приливният фокус между Миранда и други близки луни е бил от решаващо значение за поддържането на вътрешността на Миранда достатъчно топла, за да поддържа течен океан. Гравитационното разтягане и компресиране на Миранда, подсилено от орбиталните резонанси с други луни в миналото ѝ, може да е генерирало достатъчно енергия на триене, за да я запази достатъчно топла от замръзване.
По подобен начин луните на Юпитер Йо и Европа имат резонанс 2:1 (на всеки две обиколки на Йо около Юпитер, Европа прави една), който генерира достатъчно приливни сили, за да поддържа океан под повърхността на Европа.
В крайна сметка Миранда се разминава с една от другите уранови луни, което обезсилва механизма, поддържащ топлината в нейната вътрешност. Изследователите обаче не смятат, че Миранда все още е замръзнала напълно, тъй като би трябвало да се е разширила, предизвиквайки забележими пукнатини по повърхността ѝ.
„Няма да знаем със сигурност дали изобщо има океан, докато не се върнем и не съберем повече данни“, казва Нордхайм.
„Изстискваме последната научна информация, която можем да извлечем от снимките на "Вояджър 2". Засега сме развълнувани от възможностите и нямаме търпение да се върнем, за да изследваме в дълбочина Уран и неговите потенциални океански луни“, заключи Нордхайм.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
СПРИ!" />
