Най-ожесточените кланета в историята

В сички знаем, че древният свят е бил място, изпълнено с насилие, но често не оценяваме колко жестоко е било то. Светът е бил в почти постоянно състояние на кръвопролития и войни. Кланетата и масовите убийства на практика са били част от ежедневието. Броят на убитите в тези древни конфликти и причините за тях могат да предизвикат недоумение в наши дни.

Ето седем от най-страшните кланета, извършени в древната история.

1. Изтреблението на Цзе и У ху в Древен Китай

През четвърти век от н.е. в Китай избухва война, когато народите Цзе и У Ху се разбунтуват срещу управлението на генерал Ран Мин. Войната не се развила добре за Цзе и У Ху и Ран Мин се погрижил да ги превърне в пример за подражание.

Положението се усложнява с победата на Ран Мин в битката при Сянгуо. В началото на войната Ран Мин заповядал да бъдат изтребени всички хора от Цзе. За опита си да помогнат на джиес, У Ху получили същата съдба. Ран Мин обявил, че всички хора от Цзе и У ху трябва да бъдат избити безразборно, независимо дали са мъже, жени, млади или стари.

След победата си при Сянгуо армията на Ран Мин нахлула в земите на Цзе и У Ху, изпълнявайки ужасната заповед на Ран Мин. Ферми, села и цели градове били нападани и избивани. Бежанците от У Ху и Цзе избягали в по-големите градове, надявайки се да се скрият в тълпата. Гражданите, верни на Ран Мин, с удоволствие издирвали тези бежанци и ги убивали.

В крайна сметка много от У Ху избягали в Монголия и далечните краища на Азия, където били в безопасност. Все пак според оценки броят на жертвите на У Ху е около 100 000 души. Цзе се справят още по-зле. Те са подложени на почти пълен геноцид и на практика са унищожени.

По време на войната и последвалите я кланета са избити най-малко 200 000 души. Труповете са събрани и захвърлени в масови гробове.

По-нататъшната история на Китай показва, че това може да е било преждевременно. По-късни източници съдържат сведения, които подсказват, че някои от Цзе са успели да оцелеят по някакъв начин след геноцида. Оцелели или не, това е едно от най-страшните кланета в историята.

2. Солунското клане: От содомия до кръвопролитие

Широко разпространено е погрешното схващане, че древните гърци и римляни не са имали нищо против хомосексуализма. Това не е точно. Съществували са строги обществени правила по отношение на содомията и тежки последствия за тези, които са ги нарушавали.

През 390 г. от н.е. магистратът на Илирик, област, включваща Солун, арестува местна знаменитост. Престъплението му? Предполагаем содомичен акт с друг високопоставен мъж.

Това очевидно било политически ход и обществото било възмутено. Те поискали мъжете да бъдат освободени. Магистратът Бутерик се придържал към думите си и отказал. Обществеността реагира с протести. Протестите в Солун прерастват в бунтове, а бунтовете - в анархия. В последвалия хаос Бутерик и няколко други римски служители в града и съседните региони са убити от тълпата.

Новината бързо достигнала до ушите на римския император Теодосий I. Римляните не можели да си позволят да оставят безнаказани каквито и да било размирици, още повече убийството на представители на правителството. Императорът заповядал незабавно да бъдат изпратени войски със заповед да се разправят сурово с тези бунтовници.

Строго може да се окаже подценяване. Първоначалната му заповед била да се третират всички в града като виновни. Никой не трябвало да бъде пощаден. Всеки мъж, жена и дете трябвало да бъдат екзекутирани без изключение.

Теодосий бързо се усъмнил в себе си, осъзнавайки, че може би е прекалил. Когато войските му наближили града, той изпратил пратеник, който да ги отблъсне. Новите му заповеди били да арестуват главатарите, но да оставят гражданите на мира. Той закъснял.

Когато пратеникът му влязъл в града, всичко вече било напразно. Войската влязла и изпълнила първоначалните си заповеди. В името на римския император били избити няколко хиляди невинни хора. Църковните служители били възмутени от клането. На Теодосий е забранено да влиза в християнски църкви, докато не се съгласи да внесе промени в римското законодателство, които да предотвратят повторение на клането.

Теодосий се съгласил и въвел нов закон, според който на всеки осъден на смърт трябвало да се предоставят 30 дни преди екзекуцията. Историците смятат, че в Солун са избити около 7000 души.

3. Клането на зороастрийците в Истахр

Истахр е древен персийски град, който процъфтява по време на Ахеменидската персийска империя в периода 550-330 г. пр. Разположен в днешен Иран, той възниква в края на керванния път, който се свързва с град Персеполис и богатата долина на Инд. За известно време Истахр процъфтява като търговски център.

През 649 г. м.н.е. мюсюлманските араби нахлуват и поемат контрола над града. Новите управници на града въвеждат нови строги правила. Те включват потискане на зороастризма, мирна местна религия, и подкрепа за исляма. В продължение на две години жителите на града страдат от арабското управление и преследване. В крайна сметка това им стига и те се вдигат на въстание. Персийският бунт не преминава по план.

Арабите бързо и брутално потушават бунта. Те решават да се подиграят с населението на града. В града са доведени още мюсюлмански заселници, за да заменят първоначалното персийско население. Персите са избити. Заради смелостта си да се разбунтуват над 150 000 цивилни персийци са събрани и екзекутирани. Много от тях не са участвали в краткото въстание.

4. Изтребването на друидите в Британия

Към средата на I в. сл. н. е. римляните се установяват доста добре на територията на днешното Обединено кралство, но не всичко върви по план. По-специално, уелските племена се оказали досадни и трудни за потушаване. Римските патрули и търговските кервани постоянно са били нападани от малки групи. Римляните не можели да си позволят да се примирят с какъвто и да било местен бунт. На римския водач в Британия Светоний Павлин скоро му е писнало от тези партизански тактики. Трябвало да се даде пример.

Той изпраща войските си на остров Мона, който днес се нарича Ангълси. Този остров бил свещеният дом на друидите, както и на няколко уелски племена. Римляните се заели да се погрижат друидите да останат в историята.

Мъже, жени и деца били подложени на клане от римската пехота и кавалерия. Труповете им били хвърляни на огромни огньове. Клането започнало с уелските племена, които били тръгнали да защитават семействата си и светите мъже. Макар че преди това са постигали успехи като партизани, те не са оцелявали дълго в открита битка срещу висококвалифицираните и дисциплинирани римски легиони.

След като се справили с племената, войските насочили вниманието си към мирните друиди. Друидите не се сражавали, но римляните били суеверни хора. Те се страхували от езическите вярвания на друидите и смятали, че е по-добре да ги избият, за всеки случай.

След като всички друиди били мъртви, римляните се заели да унищожат всички следи от тяхното съществуване. Върху останките бил изграден гарнизон, който да възпира евентуални бъдещи бунтове на оцелелите местни жители.

5. Клането в Хизия само за мъже

Пелопонеската война от 431-404 г. пр.н.е. между атиняните и спартанците е жестока и изпълнена с кървави битки. Една такава битка е битката при Хизия, която се води между армиите на Спарта и Аргос през 417 г. пр. н. е.

Атиняните били твърдо решени да установят демократично правителство, подобно на своето в Аргос. Спартанците нахлули в Аргос, след като някои от техните поддръжници били изселени от аргивската територия. Спартанците, предвождани от цар Агис II, не успели да превземат града, но успели да превземат близкия град-крепост - Хизия.

Агис II все още се стремял към Аргос. Той нарежда мъжкото население на Хизия да бъде събрано и взето за заложници. Ако атиняните се съгласят да предадат Аргос, той ще пощади заложниците си. Предполагал, че цивилизованите атиняни няма да имат друг избор, освен да се съгласят.

За съжаление атиняните се оказали по-упорити, отколкото Агис предполагал. Той бил оставен в неудобно положение. Атиняните отказвали да отстъпят и укрепили Аргос до такава степен, че той нямал никаква надежда да превземе града със сила. В същото време той взе хиляди заложници, които изчерпвали запасите му.

Агис решава, че има само един избор - да се изтегли от района. Проблемът бил, че ако остави заложниците да живеят, ще изглежда слаб. Атиняните щели да блъфират. Затова Агис заповядал да екзекутират заложниците му. Всички мъже, жители на Хизия, независимо от възрастта им, били избити. Точният брой на загиналите остава неизвестен и до днес.

6. Предполагаемото клане на евреите в Бану Курайза

От хилядолетия хората обвиняват религията за бруталните си изстъпления. Когато пророкът Мохамед наредил нападението над Бану Курайза, той твърди, че го прави по настояване на архангел Гавраил.

Предполага се, че ангелът е казал на пророка, че еврейското племе, което се намирало в крепостта, трябва да бъде унищожено. Това било неудобно за Мохамед, тъй като той се бил съгласил на мирен договор с еврейските обитатели.

В исторически план изглежда, че еврейските жители са нарушили договора си с мюсюлманите, след като са били притиснати от други местни еврейски племена. В отговор последователите на Мохамед влизат в крепостта и я нападат. Обсадата продължила около три седмици.

След три седмици мюсюлманите побеждават и техният водач Саад ибн Муадх нарежда да бъдат взети под стража предалите се евреи. Те трябвало да бъдат наказани за това, че са се противопоставили на Божията воля.

Било наредено всички мъже да бъдат убити, а имуществото на евреите да бъде разделено между победителите. Жените и децата са взети като "пленници". Пленници е хубав начин да се каже роби.

Мъжките пленници били събрани и съблечени. Ако се окажело, че имат окосмяване, те били отделяни от братята си и обезглавявани. Точният брой на убитите мъже в Бану Курайза не е ясен. Най-често се посочва, че са убити между 600 и 900 мъже.

Някои ислямски учени оспорват този брой, както и дали изобщо е имало клане, посочвайки го като еврейска пропаганда. От друга страна, евреи и западни учени посочват части от Корана и съвременни източници, които изглежда показват, че клането се е случило.

7. Масовото клане по време на Третата еврейско-римска война

Не е тайна, че евреите и римляните не са се разбирали. Това, което често се забравя днес, е колко зле са били нещата. Третата еврейско-римска война се съсредоточава върху еврейско въстание в Юдея между 132 и 136 г. от н.е. Евреите са водени от Симон Бар Кохба, който се е провъзгласил за княз на Юдея и чиито последователи го смятат за месия.

Симон използва това убеждение, за да даде сила на последователите си. В началото това проработило и евреите се сражавали добре. Римляните се сблъскали с повече военни поражения, отколкото били свикнали. Евреите били свалили ръкавиците си и с готовност избивали всички римски войски, които успели да пленят.

Когато император Адриан чул колко зле се справят хората му, той изпратил в региона силни подкрепления. Тяхното пристигане през 134 г. от н.е. е повратна точка във войната. Последвало клане, при което римските войски смазали както еврейските войници, така и цивилните граждани. Цели градове били изтрити от лицето на планетата.

Смята се, че в началото на войната римляните имали загуби от около 100 000 души, но според някои източници броят им е почти два пъти по-голям. В крайна сметка евреите се справят много по-зле. Смята се, че по време на войната са убити около 580 000 евреи. Поне 400 000 от тях са загинали по време на битка или при екзекуция като военнопленници. Останалите 180 000 били невинни цивилни граждани.

Това обаче не е категоричен случай, в който евреите са добри, а римляните - лоши. Много от убитите цивилни граждани са загинали от ръцете на последователите на Бар-Кохба. Евреите, които отказвали да участват във въстанието, били измъчвани и екзекутирани от своя народ. По време на войната гръцки и римски цивилни граждани също са преследвани и избивани от последователите на Бар-Кохба.

Бруталността, с която са извършени тези кланета, е ужасяваща. Независимо дали става въпрос за религиозни, политически или други причини, хората винаги са умеели да намирането оправдания за взаимно избиване.

Най-шокиращ обаче е фактът, че не сме се променили. Ако не друго, хората просто са станали по-добри в това. Някога избиването на няколко хиляди души е изисквало време и усилия. Сега са нужни само няколко бомби или шепа внимателно разположени въздушни удари. Можем да осъждаме древните за извършването на подобни зверства, но тъжната истина е, че много от нас си затварят очите за подобни злодеяния всеки ден.