Е стер Вайкблум е на 19 г., когато с 14-годишната ѝ сестра Хана пристигат в концентрационния лагер Аушвиц през пролетта на 1943 г. Двете са разпределени да работят във фабриката за муниции, където срещат Реджина Сафирстайн и Ала Гертнер – жени, въвлечени в съпротивителни дейности. Заедно с Роза Робота, която по това време работела в депото за дрехи, те започват да изнасят тайно барут, който носят на мъжете от зондеркомандо в лагера.
1/n On October 7, 1944, prisoners assigned to Crematorium IV at the Auschwitz-Birkenau killing center rebel after learning that they were going to be killed.
— Cowboy Tcherno Bill (@RudiGeerts) October 2, 2022
For months, young Jewish women, like Ester Wajcblum, Ella Gärtner, & Regina Safirsztain, had been smuggling small amounts https://t.co/z4qMjA9VOI
Какво е зондеркомандо?
Зондеркомандо е отряд от лагерници, които работели в лагерите на смъртта в замяна на по-специално отношение и други привилегии. Тези „привилегии“ включвали повече храна, достъп до лекарства и цигари.
Лагерниците от зондеркомандо също били убивани, но смъртта им обикновено била отлагана за по-дълго в сравнение с тази на останалите лагерници. Отрядите на зондеркомандо били ликвидирани на всеки няколко месеца, като първата задача на техните наследници била да се отърват от труповете на своите предшественици. Втората им задача често била свързана с изхвърлянето на труповете на собствените им семейства.
Задачите на зондеркомандо включвали упътване на новопристигналите към газовите камери и премахването на труповете след това, бръсненето на коса, премахването на зъби, сортиране на личните принадлежности на лагерниците (някои от които получавали като награда), кремиране на трупове и отърваване от пепелта.
На тези, които били избирани да станат част от зондеркомандо, бил даван избор: да умрат веднага или след четири месеца, когато щял да се сформира следващият отряд.
Бунтът от 7 октомври 1944 г.
Времето за екзекуцията на 12-ия зондеркомандо отряд наближавал все повече и неговите членове вече планирали своя бунт и бягство. За тази цел били подпомагани от жените, които тайно им донасяли барут. С него те правели гранати от подръчни средства като консерви например.
Освен това се били снабдили и с малко оръжия, прекарани през мрежата от местни партизани. Ножове и малки брадвички били направени и скрити из крематориума. Междувременно имало разговори за голям бунт, който да съвпадне с идването на съветската армия, но повечето от отряда зондеркомандо били сигурни, че няма да доживеят този ден.
На 7 октомври 1944 г. поляците в първи крематориум в Аушвиц започнали бунта в три часа следобед. Унгарците в трети и четвърти крематориум се присъединили, докато зондеркомандо от втори крематориум пробили през мрежите на лагера.
Един изключително садистичен нацистки пазач от първи крематориум бил обезоръжен и хвърлен жив в пещта. От втория етаж на крематориума бил открит огън с малокалибърни оръжия, докато германците не докарили тежките си картечници и пробили дървения покрив.
Пазачите организирали контраатака и нахлули в сградите, стреляйки по всички лагерници, които се изправяли на пътя им. Междувременно отрядът зондеркомандо от четвърти крематориум заложил предварително подготвените взривни устройства и те били задействани.
Бунтът бил потушен бързо, а избягалите мъже - заловени, включително с помощта на местни граждани. Около 200 души от отряда зондеркомандо били принудени да легнат по лице пред крематориума, където били екзекутирани с по един изстрел в задната част на главата. Част от тях били пощадени временно, за да бъдат разпитани.
Разпитваните разкрили подробности за организацията на бунта, включително и имената на жените, които помагали със снабдяването с барут. Тези жени били подложени месеци наред на нечовешки мъчения, но така и не разкрили други имена освен на вече мъртвите членове на 12-ия отряд зондеркомандо.
На 5 януари 1945 г. четирите жени, споменати в началото на тази статия, били обесени. Според разкази на оцелели очевидци в този момент Роза Робота крещяла: „Бъдете силни и бъдете смели“.
Вследствие на бунта четвърти крематориум претърпял толкова големи разрушения, че не бил използван никога повече. На 7 ноември 1944 г. нацистите унищожили газовите камери, за да прикрият своите престъпления. Дванадесет дни след обесването на четирите жени 56 000 лагерници били принудени да извървят Похода на смъртта. Онези 7500 лагерници, които били изоставени били освободени от настъпващата съветска армия на 27 януари.
СПРИ!" />
