Заслужава ли заглавието си „Най-великият шоумен“

„Най-великият шоумен“ е биографичният филм, който Ф. Т. Барнъм би направил в своя собствена памет, ако все още беше жив. Предвид факта, че американският шоумен е написал възпоменателната статия в своя чест, излязла във вестник „Ню Йорк Сън“ няколко седмици преди реалната си кончина, надали някой се съмнява, че Барнъм щеше да направи и филм върху забележителния си живот, за да припечели някой долар преди да напусне този свят.

Какво означава това ли? Ами означава, че „Най-великият шоумен“ нехае за стойността си като творба на изкуството и идеализира без никакви скрупули своя централен персонаж, но печели много позитиви от първокласния си актьорски състав.

ВИЖТЕ ЕКСКЛУЗИВНИ СНИМКИ ОТ СНИМАЧНАТА ПЛОЩАДКА НА ФИЛМА ТУК

Жанрово лентата може да се определи като биографичен филм,

тъй като разказва в най-общи линии житейската и професионална история на Ф. Т. Барнъм, но категорично се проваля като такъв, защото оставя множество интригуващи и важни мотиви от живота на легендарния шоумен - недоразвити или изобщо незасегнати.

Филмът показва Барнъм като обединител и защитник на правата на хората с физически деформации, като реално той просто ги е превърнал в инструменти за личния си финансов успех и не е засвидетелствал кой знае какво лично отношение към тях.

По никакъв начин дори не е загатнато, че първият цирков магнат в американската история е и сред най-изявените нарушители на правата на животните, които са били дресирани безпощадно от неговите подчинени, за да изпълняват различни трикове.

Но дори историята да беше разказана с цел пълна идеализация на личността на Барнъм, правилните акценти върху взаимоотношенията със семейството му и намирането на подходящия емоционален тон можеха да превърнат лентата в същински триумф.

Биографичните филми често променят реалните истории на своите главни герои в името на по-качественото и интересно повествование – „Бари Сийл: Наркотрафикантът“ с Том Круз в главната роля е най-пресният пример за такъв.

„Бари Сийл: Наркотрафикантът“ – американската мечта на един честен престъпник

Ала „Най-великият шоумен“ не е такъв филм. Лентата изпада в сантиментални крайности и стига до някои откровено сапунени моменти, които нямат реален емоционален ефект, тъй като не са изградени подобаващо в сюжетната структура, като отличен пример за това е любовната история между персонажите на Зак Ефрон и Зендая.

Филмът би могъл да компенсира художествените си недостатъци и с развлекателна стойност и зашеметяваща сценография, тъй като, освен биографичен филм, лентата е и мюзикъл. Но и това не е налице.

Също както реалната човешка история на Ф. Т. Барнъм се е оказала твърде голяма и противоречива за режисьора Майкъл Грейси, така и инсценировката на автентични и логически последователни музикални изпълнения се е оказала непосилна задача за него.

Песните във филма, макар и написани с подобаваща доза емоция и словесна точност от текстописците в „Ла Ла Ленд“, нямат същата тежест като в големия хит с Райън Гослинг и Ема Стоун заради нелогичния си сюжетен контекст.

Някои забележителни визуални моменти и вокални изпълнения все пак изпъкват ярко сред повсеместното артистично безхаберие, засвидетелствано от начинаещия режисьор Грейси и сценаристката Джени Бикс.

Това ме довежда и до най-силната положителна страна на филма – актьорския ансамбъл

Ослепителната Ребека Фъргюсън зашеметява с визия и маниери като оперната изпълнителка Джени Линд, само за да се окажат актьорските ѝ усилия хвърлени на вятъра вследствие на категорично нелогичен сюжетен обрат без никакъв аналог в реалния живот на героинята ѝ.

На свой ред безупречна Мишел Уилямс оставя зрителите да се чудят колко ли по-интересен щеше да бъде филмът, ако нейната роля и тази на екранните ѝ деца беше по-силно застъпена. А Зак Ефрон най-сетне напомня на света за забележителните си вокални дарби и неподправения си чар след години, прекарани в игра на „лошото момче“ в колежански комедии. Но над всички застава Хю Джакман.

Австралиецът прави виртуозно изпълнение в ролята на Ф. Т. Барнъм без нито една фалшива вокална нота в певческите си изпълнения и нито една фалшива емоционална нотка в съвършено автентичната си актьорска игра. Никой не бива да се учудва, че е номиниран за „Златен глобус“ за главна мъжка роля, въпреки останалите недостатъци на филма.

Хю Джакман несъмнено е „Най-великият шоумен“ на планетата и двете му роли от тази година – Логан и Ф. Т. Барнъм. – категорично го утвърждават като най-добрия актьор в света в момента.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.