„Тор: Рагнарок“ или Marvel Studios във върхова форма

С поделената киновселена на филмовите супергерои на Marvel Studios беше невиждан експеримент, когато стартира през 2008 г. И днес, девет години по-късно, е водещата комерсиална сила в света на седмото изкуство редом с поредицата „Междузвездни войни“.

Нов трейлър на „Междузвездни войни: Последните джедаи”

Да, аз лично предпочитам далеч по-сериозните филми на DC Comics и Warner Bros. с герои като Батман, Супермен и Жената Чудо – но няма защо да отричам очевидните факти.

А те са, че споделената филмова вселена на Marvel е сред най-дръзките и успешни експерименти в историята на студийното комерсиално кино и с течение на времето си е извоювала добрата воля както на фенове, така и на критици.

Но винаги високите проценти на критическо одобрение в сайтове като IMDB, Rotten Tomatoes и Metacritic в никакъв случай не са изцяло оправдани, поне не и в моите очи.

Намерих основния конфликт в сюжета на „Първият отмъстител: Войната на героите“ за идиотски, определих „Доктор Стрейндж“ като напълно стандартен и лесно забравим, съвсем умишлено пропуснах „Пазителите на галактиката, част втора“ и не съсипах от критики „Спайдър-Мен: Завръщане у дома“ единствено заради топлите ми приятелски чувства към неколцина големи фенове на героя.

Но „Тор: Рагнарок“ е съвършената илюстрация на това защо филмите на Marvel Studios се посрещат толкова топло от критиците и от масовата аудитория.

Филмът на новозеландския режисьор Тайка Уайтити уцелва съвършения баланс между хумор и драма в действието,

за да представи на практика оптималния сюжетен формат в супергеройски филм на Marvel.

В скандинавската митология събитието, известно като Рагнарок, е смъртта на боговете, краят на света и прочие страховити апокалиптични неща. Да, във филма нещо такова се случва, но ако мислите, че ще ви бъде поднесено на големия екран с много мелодрама, прощални слова или потоци от сълзи, дълбоко се заблуждавате.

Не и във филм на Тайка Уайтити. Новозеландският режисьор е шантав колкото името си и го е доказал в предишните си филми – независими проекти, в които е пародирал безпощадно редица клишета от популярни жанрове.

„Тор: Рагнарок“ не е нито независим проект, нито е пародия – филмът е високобюджетен студиен блокбъстър, а сюжетната му структура и развитието на героите му се явяват много повече като деконструкция, отколкото като сатира на жанра.

Точно и затова Уайтити заслужава голяма похвала, че е излязъл от зоната си на артистичен комфорт и е пренесъл налудничавото си чувство за хумор във филм за широките маси. Но съвършеният тон в „Тор: Рагнарок“ не е плод единствено на неговите усилия.

Причината, поради която можем да възприемем насериозно филм с Тор, бога на гръмотевиците, в който има черни дупки на име Дяволския анус и Джеф Голдблум играе странен робовладелец със съмнителни сексуални наклонности, е, че вече познаваме персонажа. Това е голямото предимство на споделената филмова вселена на Marvel – възможността да ни запознае с персонажите си, след което да ги представя в различни ситуации и да ги развива като личности.

Дотук Тор, както в соловите филми за неговите приключения, така и в груповите филми за Отмъстителите, ни беше представян като могъщ, достолепен, аристократичен и намръщен покрай неосъществените си любовни копнежи по Джейн Фостър, изиграна от Натали Портман. Персонажът се нуждаеше отчаяно от освежаване – и преобладаващо комичният тон в „Тор: Рагнарок“ му предоставя точно това.

Тор е деконструиран буквално – както се вижда още в трейлърите за филма, косата му е подстригана, чукът му е счупен и домът му е превзет, а в края на лентата претърпява и сериозни физически щети, за които, разбира се, няма да издам никакви спойлери тук.

По същия начин е изграден сюжетът около него и поддържащите персонажи – лишени от всякаква мелодрама или театралност.

Подобен безцеремонен тон няма как да проработи в „Пазителите на галактиката“, тъй като персонажите там не са ни представени в никаква друга светлина от самото начало и трудно можем да ги възприемем като нещо повече от симпатични и забавни идиоти. Другата крайност – свръхсериозното действие в „Първият отмъстител: Войната на героите“ – също не е за препоръчване. Но „Тор: Рагнарок“ просто уцелва златната среда.

Звездата на филма Крис Хемсуърт, Том Хидълстън, сър Антъни Хопкинс, носителката на „Оскар“ Кейт Бланшет, Марк Ръфало и дори кратка поява от Бенедикт Къмбърбач са очевидните други причини да отидете и да гледате филма. Но тях можете да ги научите и от постерите по метростанциите.

Как Крис Хемсуърт учи испански с 2-годишната си дъщеря

"Пийпъл": Най-сексапилният мъж на планетата е Крис Хемсуърт

Зрелищни сблъсъци между Хълк, Тор и редица митологични същества пък са загатнати още в трейлърите. Ако всички те, плюс написаното в този текст, не будят любопитството ви спрямо „Тор: Рагнарок“, то определено сте кликнали на погрешното заглавие.

„Тор: Рагнарок“ излиза по кината в България от 27 октомври 2017 г. Разпространява „Форум Филм България“.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.