Смразяващ, силен и истински: „Дивата река“ на Тейлър Шеридан

И мето на Тейлър Шеридан може да ви е познато от няколко години насам и да го асоциирате със страхотни филми, ако сте отколешен киноман, но ако тепърва ще се запознавате с творчеството му, предстоят ви няколко страхотни филмови преживявания.

Шеридан е сценаристът на „Сикарио“ и „На всяка цена“ (Hell or High Water), критически и комерсиални хитове, номинирани за по няколко награди „Оскар“.

Ранните фаворити за „Оскар“ тази година

И в двата филма Шеридан остава верен на стила си, за който сам говори откровено в редица интервюта. От преживяванията си като актьор в няколко телевизионни сериала той е развил „алергия към експозицията“, както шеговито се изразява, и затова като сценарист търси „абсурдно прости сюжети“, за да се фокусира изцяло върху персонажите.

Точно и затова проектите на Шеридан са толкова политематични, многопластови и дълбоко човешки.

В тях няма необясними шокиращи обрати, сцени в сънища и други безкрайно употребявани наративни похвати, които целят да представят филма като много сложен. Сценариите, написани от него, на пръв поглед следват права линия, но всъщност са мрежа от личностните и социални проблеми, които персонажите на Шеридан въплъщават.

В това отношение „Дивата река“ не прави изключение и е чудесен пример.

Жанрово лентата може да бъде определена като хибрид между неоуестърн, мистерия и трилър. Ловец на хищници в планински индиански резерват, изигран от Джереми Ренър, е нает от млада и неопитна служителка на ФБР, за да ѝ помогне в разрешаването на случай с няколко убийства в ледовития район.

Повече конкретика относно сюжета от това едно изречение няма да получите, тъй че, ако сте отворили линка с мисълта да прочетете преразказ, можете да го затворите. Не издавам спойлери дори от сюжетите на филми, които не са ми харесали, камо ли пък от такива, каквито силно препоръчвам да се гледат.

А защо всъщност препоръчвам „Дивата река“?

На първо място, лентата е заснета чудесно. Тейлър Шеридан очевидно се е постарал да се поучи от проектите си с визионери като Дени Вилньов и Дейвид МакКензи и режисира „Дивата река“ с икономичност и прецизност.

Панорамни, проследяващи и въздушни кадри внушават с еднаква ефикасност ужас, страхопочитание или симпатия към снеговития планински терен, на който се развива сюжетното действие. Разликите са в контекста на въпросните кадри и акомпаниращия ги саундтрак, но в нито един случай те не са самоцелни прояви на операторско майсторство, а винаги служат на историята във филма. За липсата на самозадоволителни артистични прояви говори и икономичната дължина на лентата от 111 минути, по-малко от два часа.

Актьорските представяния също са на ниво, като с въздействащи и силни появи в поддържащите роли се отчитат актьори от индиански и инуитски произход като Мартин Сенсмайер, Греъм Грийн и Гил Бърминхам. Прекрасната Елизабет Олсен също изпълнява ролята на млада, неопитна и идеалистично настроена следователка от ФБР с подобаваща доза емоция – естествената ѝ красота само допринася за това внушение, а не го нарушава.

Над всички застава Джереми Ренър в главната роля на Кори Ламбърт, ловец на хищници в планините с класическа каубойска шапка и безпогрешен прицел. Двукратно номинираният за „Оскар“ актьор замразява през повечето време иначе експресивните си лицеви черти, за да ги използва единствено в най-важните моменти, и заковава с точност местния акцент, без да го провлачва излишно в тексаски стил, нито да го прави твърде стандартен.

Сред засегнатите теми в традиционно добрия сценарий на Тейлър Шеридан са смазващата родителска тъга по изгубено дете, обречената любов между представители на различни етноси, безпътицата за младежите в отдалечените райони от Съединените щати и беззаконието в същите тези райони, оставени на произвола на съдбата. За разлика от „На всяка цена“, където безподобният Джеф Бриджис пускаше на всеки пет минути шеги, от които да ви заболят ребрата от смях, тук тонът е категорично сериозен.

Насилието във филма също е представено по възможно най-ефективния начин – в шокиращи и стряскащи изблици, без неглижиране на страховитите последствия.

Не на последно място, „Дивата река“ е базиран на действителен случай и завършва с кратък надпис върху статистика от модерната американска история, която ангажира мозъка, след като филмът е завършил и сърцето се е върнало в нормалния си ритъм. Всеки филм, който може да направи тези две неща, си струва да бъде изгледан.

Четете още за кино:

Харисън Форд - Маестрото в ренесанс

„Блейд Рънър 2049“ - поляризиращият шедьовър на годината

„Kingsman: Златният кръг“: Много стрелба, малко попадения

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.