„Ориент Експрес“ – трудно пътуване с успешен край

„Има добро, има зло; няма нищо по средата“, заявява Еркюл Поаро, изигран от Кенет Брана в най-актуалния филм по киносалоните в момента, поредната адаптация на романа на Агата Кристи „Убийство в Ориент Експрес“.

Вижте как изглежда „Ориент Експрес“ във видеото горе.

Водещ мотив във филма е постепенното осъзнаване на гениалния детектив, че светът не съществува само в черно и бяло, че хората са отражение на безброй нюанси и че моралните присъди трудно могат да бъдат категорични.

Няма как да не признаем, че ако Поаро беше прав, светът щеше да е много по-прост и животът на всички ни щеше да е много по-лесен. Вземете за пример моята работа – сега просто щях да ви кажа дали „Убийство в Ориент Експрес“ е изцяло хубав, или изцяло лош филм. За съжаление, не мога.

„Убийство в Ориент Експрес“, също като изкуството и също като човешкия живот по принцип, е изтъкан от противоречия. Представянето на Кенет Брана в главната роля на Еркюл Поаро е чудесен пример за едно такова противоречие.

Ако за някого е новина, че Кенет Брана е класически трениран актьор с дългогодишен опит и доказани способности, този някой не е гледал много филми през последните 30-ина години. Британецът заковава емоционалните нюанси в превъплъщението, изразени като варираща интонация, мимики и език на тялото. В най-драматичните моменти от филма, особено в заключителните минути, той приковава вниманието на зрителя и не го отпуска за секунда.

През останалото време, за съжаление, неговият Еркюл Поаро изглежда много повече като карикатура, отколкото като реално съществувал човек. Нека оставим настрана абсурдно и нереално изглеждащия мустак – да приемем, че към него мнозина са привикнали с гледането на трейлърите. Но за френския акцент на Брана, докато говори на английски, няма никакво извинение.

Еркюл Поаро е белгиец и нееднократно се представя като такъв по време на филма. Освен това детективът засвидетелства забележителни умения в комуникацията на немски и изключителен интелект. Иначе казано, Поаро не би трябвало да има трудности с чуждите езици – защо тогава в ролята Брана звучи като инспектор Клузо от „Розовата пантера“?!

Реален белгиец или французин не би вмъквал съвършено прости и известни думи като „Бонжур“ или „Мон ами“ в комуникацията си на английски, докато произнася по-дълги и сложни конструкции безпроблемно. Карикатурният ефект можеше да бъде почти нулиран, ако Брана просто говореше, както говори в повечето си филми Жан Рено – или дори Жан-Клод Ван Дам, за Бога, който е ужасен актьор, но поне е реален белгиец, който се опитва да говори на английски през целия си живот!

Представянията на суперзвездния поддържащ състав варират, досущ като противоречивите нюанси в ролята на Брана. Ако Джуди Денч изглежда нелепо в ролята на стара руска принцеса и Дейзи Ридли инжектира твърде много натрапчив феминизъм от 21-ви век в ролята си на гувернантка от преди 100 години, то Уилям Дефо и Джони Деп са безпогрешни в изпълненията си.

Подробности за персонажа на Дефо биха издали важни детайли от сюжета, но за Деп спокойно може да се каже, че инжектира в ролята си на параноичен гангстер доста от заплахата, която излъчваше като „Уайти“ Бълджър в „Черна служба“. Над тях вероятно застава единствено Мишел Пфайфър в амплоато на вдовица, която крие много повече за себе си, отколкото показва на околните. Обратите в нейния образ позволяват на актрисата, все така ослепителна на възраст от 59 години, да покаже впечатляващ артистичен диапазон и емоционални прояви.

Що се отнася до историческия дизайн на декорите, мащабите на действието и пищните костюми, съмнява ли се някой, че холивудска продукция, която включва имена като Джони Деп, Мишел Пфайфър и Пенелопе Крус, няма да се погрижи за автентичността на всички тези елементи? Филмът е красив, гримиран, обгрижен и напудрен, досущ като всичките си герои – фасадата му е безупречна, противоречията се крият под нея.

Същото може да се каже и за режисурата на Кенет Брана – безупречното кадриране не подлежи на критика, нито пък темпото на развитие на мистериозния сюжет. Дори за стандартите на 2017 година, когато нещо трябва да се случва на всеки 10 секунди, за да се задържи вниманието на височайшите посетители на киносалона, филмът не натежава в нито един момент и съспенсът остава на ниво.

Именно за описаните в предишното изречение зрители „Убийство в Ориент Експрес“ вероятно ще е напълно приемливо забавление в киносалона, стига да не очакват нещо динамично и експлозивно в стила на Гай Ричи и неговите филми за Шерлок Холмс. За отколешните фенове на Агата Кристи вероятно ще е по-приятно да си припомнят някои по-стари и любими адаптации.

Четете още за кино:

Смразяващ, силен и истински: „Дивата река“ на Тейлър Шеридан

Харисън Форд - Маестрото в ренесанс

„Блейд Рънър 2049“ - поляризиращият шедьовър на годината

„Kingsman: Златният кръг“: Много стрелба, малко попадения

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.