Д ревни символи се крият в българските шевици. Слънчевият знак, с който старите българи са изобразявали раждането на младия бог, което отбелязваме с коледните празници, е част от почти всяка шевична орнаментика.
В интервю за БТА Мила Милчева, майсторка на бродерията, разказа, че през последните няколко години все повече хора проявяват любопитство към изкуството на шевиците, към техниките на бродирането и към разгадаването на кодираните в бодовете тайни знаци.
ВИЖТЕ БЪЛГАРСКИТЕ ТРАДИЦИОННИ ОБЛЕКЛА, ПОКАЗАНИ ПО УНИКАЛЕН НАЧИН, В ГАЛЕРИЯТА
Във видеото горе вижте как се е променила българката през годините.
Наблюденията ѝ показват, че шевицата все по-често се появява като детайл в дрехите, аксесоарите, бижутата, мебелите и други елементи от бита. Според нея това е илюстрация, че все повече хора започват да търсят своите корени и да се опитват по възможно най-мултиплицирания начин да ги показват и да се идентифицират с древните знаци. Майсторката посочва, че символите, пресъздавани в малките бодове, са изключително дълбоки и древни, и могат да се тълкуват като част от световната знакова система.
"Елбетицата" е част от българската шевица, тя включва зооморфни символи като "рогато пиле" и "сур елен".
Сурият елен е олицетворение на слънцето. Според тълкуванията на фолклористите и етнолозите младият бог е новото слънце, а божата майка е слънчовата майка, отбеляза тя.
Интересно е и значението на самата дума "елбетица". В някои краища на България и до момента казват "елбетя", в смисъл -"каквото е рекъл Господ, това ще стане", уточнява Мила Милчева, която освен че бродира символите, търси и тяхното значение.
Тя споделя мнението, че в шевиците са запазени първите знаци на древните хора, преди появата на буквите и писмеността. Остатъците от тази комуникация се виждат в пещерните рисунки, те са били част и от древните татуировки, част от различни племенни традиции.
Всъщност, има нещо много общо между татуировките и шевицата.
В двата случая имаме пробиване на тъканта, казва майсторката. В единия случай - плътта, кожата, а в другия - плата. Пробиването на тъканта е действие, което изразява оплождането. За да се роди новият живот, тъканта, плътта трябва да бъде прободена. Оплождането е продължението на рода, продължението на традицията.
Не може да се определи кога шевицата се появява по българските земи, тъй като символите са смесени и елементите са универсални.
Има и интерпретации, които са характерни само за районите, населявани с българи, но отделните елементи са всъщност еднакви за всички древни народи, казва тя.
Такъв елемент, натоварен с много значения, е свастиката.
Днес този древен символ се приема почти за табу заради използването му от нацистите, но символът е един от най-древните. Етимологията на думата идва от "суасти", което преведено от Санскрит означава "Да бъде добро". Този изключително интересен елемент носи в себе си негативното и положителното.
Когато се върти в посока на часовниковата стрелка, показва градивното, когато е в обратния ред е деструктивното, но в шевицата винаги са съединени двата елемента.
Идеите за съчетаването на отделните символи са необятни.
Традиционните български цветове в шевицата са червено, зелено, синьо и тъмно червено. Много рядко се използва жълто. В някои краища от България традиционния цвят е черното, както е при капанските шевици, разкрива майсторката. Тя определя като фантастична хармонията на самоковските шевици, обединена от колелета, фигури, зооморфни символи и геометрия.
Изумителна е и "канатицата".
В нея майсторките съединяват триъгълници по определен начин. Но всичко това е подчинено на много строга символика. Когато върховете на триъгълниците са обърнати нагоре това е мъжкото начало, когато са надолу е женското, разказва още Мила Милчева.
В канатица са най-характерните мотиви при чипровските килими. Същите мотиви ги има в килимите и тъканите на Северноамериканските индианци. Символиката на триъгълниците показва съединението на мъжкото и женското начало, което пак е свързано с продължението на рода, затова в българската везбена орнаментика, канатицата има специално място, уточнява майсторката.
Винаги шевиците са били поставяни в крайните части на дрехата.
Накрая на ръкавите, върху бието, около шията и слънчевия сплит, върху главата, долу в края на фустата и на пояса. Причината е, че по този начин те имат защитна функция и охраняват видимите граници на тялото.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!