Л удвиг ван Бетовен е роден около 16 декември 1770 г. в Курфюрство Кьолн. Той е най-големия от трите сина на Мария Магдалена и Йохан Бетовен. Майка му била стройна, елегантна, дълбок моралист, а баща му бил певец в съда, но бил по-известен с алкохолизма си, от колкото с музикалните си способности.
Йохан започнал да учи сина си да свири на пиано още от много много малък. Малкото дете седяло на висок стол, за да стига клавишите. Съседите често виждали малкото дете как плаче докато свири, защото баща му го удрял за всяка грешка или малко колебание.
Малкото дете страдало от недостиг на сън, от непрестанните репетиции.
Учи го да свири и на цигулка.
Дали въпреки или заради тираничните методи на баща си, никога няма да разберем, но още от началото Лудвиг проявявал огромен музикален талант и творческо въображение, което по-късно го тласка по-далеч, от колкото някой музикант някога ще стигне.
Първият рецитал на младият талант бил на 26 март 1778 г. Баща му го рекламирал като първото представление на 6-годишно дете, въпреки, че Бетовен всъщност бил на 7. Лудвиг свири перфектно на него, но не получава никаква признание от пресата.
По това време посещавал и Латинско начално училище. В най-добрия случай Бетовен е бил средно добър ученик. До края на живота си се затруднява със смятане и писане. Сам казва: „Музиката ми идва по-охотно от думите“.
Когато е на 10 се отписва от училище и започва да учи при Кристиан Готлоб.
Той го запознава с труда на Бах и на 12 години Бетовен публикува първата си композиция. Пиано вариации на мелодия от класическия композитор Дреслер.
Когато е 13 Бетовен кандидатства за асистент на съдебния органист, защото алкохолизма на баща му толкова се влошил, че развалил гласа му. Съответно не можел да пее и да издържа семейството.
3 години по-късно от съда решават да го изпратят във Виена – европейската столица на културата и музиката, където да учи при Моцарт. Няма никакви исторически доказателства, че двамата са се срещали, Бетовен останал във Виена едва няколко седмици, защото разбира, че майка му се разболяла и се прибрал да се грижи за нея. В Кьолн продължил да си печели репутацията на най-обещаващия музикант в целия град.
Когато Бетовен е на 19 години създава композиция по случай смъртта на Императора на Свещената римска империя – Джоузеф II. По неизвестни причини музиката не бива изпълнена. Век по-късно обаче композицията му бива открита и към момента се смята за първия му шедьовър.
През 1792 г. заради революцията отново заминава за Виена. Година по-късно Моцарт е починал и за това
отива да учи при Йосеф Хайдн.
При него се учил на пиана, учил още вокална композиция при Антонио Салиери и counterpoint при Йохан Албрехтсбергер. Въпреки, че не го разпознавали като композитор, веднага изгражда репутацията на виртуозен пианист, който бил особено талантлив в импровизациите.
През пролетта на 1800 г. на 2 април дебютира със своята Симфония Номер 1 в Си Мажор. По-късно се отрича от нея и казва, че още не знаел да композира, докато я е правил, но тя кара цяла Европа да се влюби в труда му. През годините Бетовен не спирал да прави композиция след композиция, всяка по-добра от предишната.
Композирайки своите безсмъртни творби започнал да страда от проблем, който всячески се опитвал да скрие от всички.
Започнал да губи слуха си.
2 години се мъчи да разбере какво му говорят хората в обикновените разговори, а през 1801 г. година признава, че е напълно глух в писмо до свой приятел.
Въпреки, че загубил слуха си между 1803 и 1812 г. композира с пълни сили. През този период създава една опера, 6 симфонии, 4 соло концерта, пет струнни квартета, 6 струнни сонати, 7 пиано сонати, 5 сета пиано вариации, 4 овертюри, 4 триота, 2 секстета и 72 песни.
Това време е известно като неговият героичен период. Зашеметяващата му музика била сложна, оригинална и красива, никой друг композитор в историята не е бил толкова продуктивен, колкото него.
Въпреки, че музиката му гъделичкала приятно слуха на стотици хиляди хора, самият той не бил добре. Бетовен е бил самотен, което му носило нещастие през целия му живот. Заради това
бил много избухлив, алчен, и подозрителен до степен параноя.
Постоянно се карал с хората, които се грижели за него – братята му, издателите му и приятелите му. Никога не се жени, нито има деца, въпреки, че бил отчаяно влюбен в омъжена жена. Даже ѝ пише дълго любовно писмо, но така и не го изпраща.
Въпреки емоционалните и физическите си проблеми Бетовен успява да композира едни от най-великите си творби към края на живота си. Неговата 9-та симфония е може би най-известното музикално произведение на всички времена.
Лудвиг ван Бетовен умира на 26 март 1827 г. на 56 години. Наскоро учени анализирали останал фрагмент от черепа му откриват, че има високи нива на олово и твърдят, че е починал заради оловно натравяне.
Бетовен е смятан за най-великия композитор на всички времена.
Той е ключова фигура в свързването на Класицизма с Романтизма, а това, че композира най-великите си творби след като губи слуха си в общи линии го превръща в суперчовек и творчески гений. Последните си думи взема от начина, по който много пиеси приключвали по онова време, казал: „Аплодирайте приятели, комедията свърши“.
СПРИ!" />
